Преди 12 години, през август 2005, Велинград беше сполетян от голямо наводнение. Един от многото обекти, които пострадаха сериозно от придошлите води на река Чепинска, беше оградата около каптажа за минерална вода в кв. Чепино. Вече 12 години (!) санитарно-охранителната зона (СОЗ), която е изключителна държавна собственост, стои разградена и незащитена. Мястото около минералните извори отдавна е превърнато в пералня и къпалня от жителите на махала Анезица. Тук свободно се разхождат и пасат десетки коне, които замърсяват района. Трупат се боклуци, с които епизодичните акции за почистване не могат да се справят. От находището за минерална вода в Чепино се захранват голям брой хотели и проблемът е поставян многократно, защото е важно от една страна да да се гарантира чистотата на водата, а от друга да не предлагаме на туристите подобни гледки, които са антиреклама за СПА столицата.
За стопанисването на санитарно-охранителната зона отговаря държавата в лицето на Басейнова дирекция за управление на водите “Източнобеломорски район” (БДУВ ИБР) в Пловдив. През изминалите 12 години след наводнението от Басейнова дирекция започнаха поставянето на ограда, но тя остана недовършена, въпреки че е задължително санитарно-охранителната зона да бъде защитена с ограда.
Преди 5 години „Темпо“ направи официално запитване по проблема до Басейнова дирекция – Пловдив. Тогава получихме отговор, част от който ще припомним, за да се види скоростта, с която действа държавната машина:
„Отчитайки неотложната необходимост от физическа защита на водоизточниците с оглед осигуряване на санитарна охрана и охранителен режим, БДУВ ИБР е поставила като приоритетна дейност по отношение на стопанисването на находищата на минерална вода-изключителна държавна собственост, актуването на терена на СОЗ-пояс I, като публична държавна собственост. Във връзка с това са предприети необходимите действия в съответствие със закона за Държавната собственост. През 2011 г. чрез процедура по възлагане на обществена поръчка е изготвен проект за оразмеряване на санитарно-охранителни зони (СОЗ) на находище “Велинград - Чепино”. В момента проектът е в процес на съгласуване със заинтересованите министерства и ведомства, след което ще бъде издадена заповед за утвърждаване на санитарно-охранителните зони от Министъра на околната среда и водите. Площта на СОЗ-пояс I e 1512,21 кв.м. Оградата на СОЗ-пояс I е с обща дължина 208,38м.
Влязлата в сила Заповед за утвърждаване на санитарно-охранителните зони от Министъра на околната среда и водите ще е основание за изработване на подробен устройствен план и последващи процедури за отчуждаване на терена. След издаване на акт за публична държавна собственост от Областна администрация - Пазарджик и осигурено финансиране от държавен бюджет по програмата за капиталови разходи, БДУВ ИБР ще реализира инвестиционните си намерения за изграждане на ограда”.
Добри намерения, но от 2012 г. трябваше да минат повече от 5 (!) години, за да се стигне до откритата през август 2017 г. процедура по обсъждане на проект за оразмеряване на санитарно-охранителната зона на минералната вода в Чепино. Проектът е на разположение в общината, а до 9 септември гражданите могат да дават мнения, предложения и възражения. Направена е важна крачка, за да може най-после санитарно-охранителната зона да стане факт. Дано това да се случи с по-бързо темпо, а не да чакаме още много месеци и години.
А на метри от СОЗ остава нерешен още един проблем, за който отговаря държавата – гьолчетата с лековита топла минерална вода. И към тях Министерството на околната среда и водите години наред не се отнася като добър стопанин, а ги е оставило на произвола на природата и обстоятелствата. Община Велинград многократно е заявявала, че желае да стопанисва това природно богатство, но държавата продължава хем да не се грижи, хем да не разрешава друг да се погрижи. Още колко ли години и десетилетия трябва да минат, за да се вземе решение в полза на природата и хората?!
Елена Баева