Непосредствено след провеждането на Първия учредителен конгрес на Независимия съюз на лесовъдите в България, състоял се на 12 октомври 1990 г., възниква идеята за създаване на Национален музей на гората. Предложението се приема единодушно с подкрепата на лесовъдската общност с подкрепата на лесовъдската общност и ръководството на тогавашния Комитет по горите с председател инж. В. Карамфилов. Началото на създаването се поставя с проект за реконструкция и модернизация на Учебния център в курорта Боровец.
По-късно, след 1997 г., поради настъпилите обществено-политически промени, модернизираният учебно-образователен център с музей прекрати дейността си, но проблемите на музея останаха открити и нерешени в продължение на повече от две десетилетия. Понастоящем, при служебното управление на МЗХ със зам.-министър проф. д-р Иван Палигоров, Съюзът отново постави въпроса и съгласувано с ректора на ЛТУ проф. Иван Илиев, предлага Националния горски музей да бъде устроен в първия древен горски дом в България, построен в м. Юндола през 1908/1909 година. През същата година се създава Дружеството на българските лесовъди 1909 г. в България.
Необходимо е да се посочи, че в създаването на Музея на горското село тук, в УОГС – Юндола на територията на Университетската гора, която е своеобразен открит природен музей, придобива огромно ценностно значение за историческата памет и развитието на горското ни дело.
В този смисъл, историята и развитието на националното ни горско стопанство е тясно свързано с житейския и професионален път на няколко поколения високо ерудирани лесовъди и учени, създатели на крупни обекти и постижения, свързани с възстановяването на обезлесени горски територии и опустошената природа. Тези пионери са предопределени от мисията да бъдат носители на високия дух и отговорност на времето, да сътворяват грандиозни дела, посветени на българската гора – Silva bulgarica.
Техните дела, както и приносите на безименните следовници, не трябва да потъват в забрава. Именно затова са книгите, които се пишат, такова е предназначението на музеите и техните експозиции, да напомнят за творческия и всеотдаен житейски път на плеядата лесовъди от различни краища на страната.
Обективно, всичко това се дължи на високия професионализъм и безрезервната отдаденост на поколения лесовъди и горски служители. В тази насока е достатъчно да се посочат редица проекти и проблеми, които напомнят за изпълнението на мащабни професионални решения и постижения, които във времето придобиват огромни ценностни измерения като:
• Изпълнението на крупни проекти, свързани с провеждането на противоерозионни масивни залесявания и лесопаркови озеленявания около градовете, селищата и населените места;
• За националния опит при изграждането на технико-укрепителни съоръжения и системи във водосборите на национални язовири, както и специални проекти за корекции на планински поройни поречия, устройството на хидрографски и вододайни зони и др.;
• Изпълнение на технически проекти и програми за ландшафтно озеленяване край магистрали, изграждане крайпътни съоръжения и горски масивни оазиси и др. обекти;
• Национална програма за изграждане на система от лесозащитни и аграрно-полезащитни пояси за преобразяване на природата и подобряване на климата на Добруджа;
• Възстановяване на ерозирани и девастирани горски насаждения и нарушени планински терени; • Проекти за възстановяване горната граница на планинските гори; устройство на местообитанията и базата за развитие на дивеча;
• Специално лесоустройствени проекти за подобряване състава и структурата на горските екосистеми, с оглед увеличаване прираста и запаса на горите;
• Създаване на бази за развитие на интензивно дивечовъдство и модерно ловно стопанство за селективен отбор;
• Заслугите на колегията за провеждане на традиционни лесовъдски балове в Лъджене, Пещера, Девин, Чепеларе и др. селища, като принос в националното културно-исторически наследство в горските региони.
И сега, от дистанцията на времето, въпреки житейските и обществени повратности, създаденото горско богатство и културно-историческо наследство заслужават висока оценка и адмирация за постиженията на лесовъдската колегия, както и проявената висока професионална отговорност за отстояване националната кауза в защита на българската гора, за издигане авторитета на горското стопанство в страната.
Не случайно Музеят за горското дело се устройва в Юндола, като средищен лесовъдски център в Чепинското корито и Западните Родопи с предназначението да обогатява информацията, да набира и съхранява ценни исторически документални източници и паметници, свързани с изграждането и развитието на горското ни стопанство, да подпомага образователни дейности в областта на лесовъдните и лесотехническите науки.
Исторически, неговото създаване прераства във всеобща професионална кауза за издигане ролята и авторитета на Централното управление на корите, на ДГП, РДГ, ЛТУ, ИГ-БАН, ДТС/ДЛГ, СЛБ и лесовъдската общност на браншовите организации, горския бизнес и всички ползватели на дървесина и горски ресурси с мисията да помагат за преустройството на сградата-музей с оглед ускорено изграждане и уредба на фондови колекции и експозиции по основни тематични професионални направления и обекти, в знак на признание и отговорност за съхраняване на лесокултурното и природно-историческо наследство.
Така, с дълбоко признание няколко поколения лесовъди по достойнство изпълниха непреходния завет на патриарха на българската книжовност Иван Вазов: „Сейте гори, сетне ще ви трябват!“. И наистина това време дойде. Време за историческа оценка на знаменателната лесовъдска дейност през тези 138 години от съществуването на централното горско управление. В резултат на това дело се достигна до лесовъдската епопея през втората половина на ХХ век, когато природата и горите на България неузнаваемо са преобразени в национално богатство, което с гордост трябва да се помни, отразява и съхранява.
В този вълнуващ момент, позволете с химна на българската гора „Хубава си, моя горо“ да пожелаем „На добър час!“ на нашия толкова желан и изстрадан Музей на горското дело, който ще спомогне за издигане ролята и престижа на горското ни стопанство и авторитета на българските лесовъди!
Проф. Никола Колев