Отвъд политиката - право в популизма
Публикувано на 22 Feb 2005 08:54
Доста време на стената на Централния плаж откъм Енергото стоя надпис “7 години нищо ново във Велинград”. Някой грижливо променяше само броя на годините. В навечерието на кметските избори се появиха нови надписи: придобилото вече национална известност “Беевград” и по-новият вариант “с. Беево”. Фактът, че това се случи преди да са ясни резултатите от изборите, подсказва, че неизвестният автор на надписите е находчив социолог и народопсихолог.
Всъщност огромен брой анализатори от всякакъв род подложиха на дисекция вота във Велинград. И ако имаше нещо, в което бяха единодушни, това бе провалът на партиите - теза, умело внушавана и от победителя Фидел Беев, за когото именно шутът срещу партиите е един от най-сладките компоненти на изборния триумф.
Анализаторите обаче предпочетоха да съдят за изборите във Велинград предимно по най-отчетливите цифри и факти. И пропуснаха местните детайли, а именно пречупени през тях цифрите разкриват повече истини. От гледната точка на познатите политически реалии, изборният резултат във Велинград е Ватерло за партиите. Но да се запитаме дали тук изобщо имаше политически избор или това бяха избори отвъд политиката? Ако това е вид задача, първо трябва да видим какво бе дадено по условие. На първо място - кандидатите за кметове. Пет минути преди крайния срок за регистрация те бяха петима, но “оловните войничета” на Фидел Беев - Стоян Дулев и Реджеп Ходжов се отказаха в последния възможен момент. Само наивник би сметнал, че решението им е било политическо - самото им кандидатиране от името на Зелена Партия в България и Отечествен блок на труда бе просто за удобство, без никаква връзка с идеологически или партийни убеждения. А оттеглянето им от предизборната битка бе разпоредено не от партийните централи, а от г-н Беев.
Самият Ф. Беев пак се яви като партиен кандидат, като за изборите през 2005 г. изневери на подкрепилата го през 2003 г. Зелена партия в България и я замени със земеделската НС-БЗНС на Яне Янев. Точният смисъл на връзката между Ф. Беев и земеделската формация бе образно определен от Яне Янев с думите, че те са взели Беев на концесия. Тоест връзката не е политическа, тя е търговска. Който си спомня как преди години партията на Яне Янев набираше кандидати за депутати чрез обяви във вестниците, няма от какво да се изненадва.
Като партиен кандидат се яви и Ангел Топорчев, който е заклет индивидуалист. Издигналата го Радикал демократическа партия няма структури в нашата община - тоест и г-н Топорчев не разчиташе на партийно електорално рамо, а прагматично се възползва от регистрацията на партията, за да не премине през процедурата със събиране на подписи. Истинска партийна компания обаче се заформи около издигнатия от инициативен комитет независим кандидат Атанас Водев. Той получи подкрепата на партии като НДСВ, БСП, СДС, БЗНС-НС, ССД, ВМРО, БСД, “Рома”, Либерален съюз и още куп сдружения и граждански организации. Дали тази разноцветна коалиция бе скрепена на политически принцип? Отговорът е във фактите: партиите не подписаха предизборно споразумение, не излязоха с обща програма за управление, не направиха дори предизборен щаб на партиен принцип. Но решението им да подкрепят Атанас Водев определено бе плод и на партийни сметки. Те се предовериха на принципа “Съединението прави силата”, разчитайки че електоратите им ще разберат нуждата от компромис в името на голямата цел Велинград да се управлява по начин, различен от управлението на Ф. Беев. В решението да не се вадят отделни кандидатури на всяка партия сигурно е имало и доза страх, основан на горчивия вкус на провала, който партиите все още помнят от последните кметски избори през 2003 г. Още по-силен е този страх от повторно сгромолясване в година на парламентарни избори, когато партиите бягат от публични провали като дявол от тамян. И така партиите сложиха всички доводи на везните и заложиха на кандидатурата на Атанас Водев - не на последно място и заради това, че като общински съветник от НДСВ и за кратко като временен кмет той на практика показа управленския си потенциал. Големият риск на кампанията де факто пое Атанас Водев, подкрепящите го партии останаха на втори план и така бе направен опит за максимално широко партийно-гражданско сдружаване около една личност. И точно тук възникна голямата драма на избирателя. Много от външните за Велинград анализатори я привидяха в това, че е невъзможно сините и червени електорати да бъдат мотивирани да гласуват заедно. Тази теза обаче не намира стопроцентова подкрепа в реалността. На предизборните срещи с най-различни избиратели, които проведе Атанас Водев, темата за подкрепата от диаметрално противоположни партии на практика изобщо не бе поставяна от хората. Избирателите се вълнуваха от съвършено различни проблеми, отстоящи на километри разстояние от партийните различия. Най-горещите въпроси опираха до методите на опонента Ф. Беев. Парадоксът, изговорен много пъти по време на кампанията бе, че всъщност конфронтационният стил на г-н Беев в най-голяма степен е допринесъл за нечуваното и невиждано дотогава обединение. Не трябва в никакъв случай да се пропуска и фактът, че част от това обединение бяха и местни бизнесмени - много от тях сблъскали се през годините на полето на бизнеса с фамилия Бееви. Тоест да се гледа на обединените зад кандидатурата на Ат. Водев само в политически план е най-малкото неточно. Във въпросното обединение имаше много пластове и това се оказа нож с две остриета: от една страна генерира солиден капацитет от гласове, но от друга страна стресна много хора, които си казаха, че като евентуален кмет Атанас Водев ще бъде заложник на политически и икономически кръгове. Партиите не направиха достатъчно, за да опровергаят подобни съмнения и това демотивира част от хората да гласуват.
В последните кметски избори във Велинград от плоскостта на политиката избяга дори ДПС, което трябваше да решава дали да подкрепи НДСВ като коалиционен партньор или да преследва свои си стратегически цели в общината. Доган се измъкна недотам оригинално (но пък ефективно с оглед крайния резултат) с призив електоратът на ДПС да гласува по съвест. Местният партиен елит видимо се пропука - председателят на ДПС Неджат Кехайов публично подкрепи Ат. Водев, областният лидер Ахмед Хаджийски обяви, че електоратът на движението е припознал като свой кандидат Ф. Беев. На практика гласуването “по съвест” отприщи вот на етническа и религиозна основа. Красноречиво изглеждаше сградата на джамията на Пазара във Велинград - духовният храм имаше вид на агит-табло на г-н Беев, накичен с плакати по тераси, прозорци и дюкяни. Сигнал за опасното преплитане на политика и религия, което може да има нежелани от никого във Велинград последици. В позиция “гласуване по съвест” застана и новосъздадената структура на “Демократи за силна България” във Велинград. Членовете на партията се мотивираха, че липсва ясен политически избор, но и самата ДСБ не се реши да излъчи свой кандидат и да зададе политически избор.
Изброеното дотук поведение на кандидатите за кметове и на партиите във Велинград потвърждава тезата, че това бяха избори отвъд политиката. А какво има отвъд политиката? Обикновено има едно - силна ръка, популизъм, вид тоталитаризъм (в нашия случай - феодализъм). По тези писти двукратният победител в изборите Ф. Беев е доказал, че няма стигане. Той не спечели с политически тези, най-малко със земеделските идеи на НС-БЗНС. Точно обратното - месеци наред руга местния парламент, оприличи го на “гнездо на оси”, без да сочи доказателства обвини съветниците в корупция и като връх на тази линия стигна поиска оставката на целия Общински съвет. Това поведение обаче се хареса на мнозина: в България винаги печелиш, когато обругаваш инстититуциите - не само, защото в голяма степен те си го заслужават, просто критикарството е вид популизъм, който много се котира. Стана така, че Ф. Беев използва критиките към местните политици като трамплин за собствения си скок в политиката. Използва и винаги добре звучащата идея за борба с корупцията като “далавера, в която ние не участваме”. Е, призна, че и той е участвал и е печелил точно по този начин, но това влезе в графата “стари грехове”. Популизмът му помогна да събере повече гласове, отколкото би му дала програма за управление и визия за развитие на града и общината. За подобни “екстри” изобщо не стана дума в предизборната кампания, както и в предшестващото я 11-месечно управление на общината от Ф. Беев и Ст. Дулев. Вероятно някой правилно е заложил на умората на хората от политически обещания, които все не се изпълняват. И е избрал по-ефектната тактика: даряваш показно 500 лева от кметската заплата, докато насочваш хиляди общински левове към собствените си фирми; втълпяваш, че цената на билетите за транспорт зависи само и единствено от твойта воля; обещаваш или заплашваш на битово ниво - тук работа, там пари...
И като казахме “пари”, нека си припомним една фраза, която Фидел Беев често повтаря: “Каквото и да си говорим, става въпрос за пари”. За това, а не за политика, стана въпрос и на последните избори във Велинград. И ако този филм вече наистина сме го гледали, следва нов - задават се парламентарни избори. Шоуто отвъд политиката ще продължи: редом до Азис за депутат ще се предложи и Фидел Беев.
Елена Баева
Всъщност огромен брой анализатори от всякакъв род подложиха на дисекция вота във Велинград. И ако имаше нещо, в което бяха единодушни, това бе провалът на партиите - теза, умело внушавана и от победителя Фидел Беев, за когото именно шутът срещу партиите е един от най-сладките компоненти на изборния триумф.
Анализаторите обаче предпочетоха да съдят за изборите във Велинград предимно по най-отчетливите цифри и факти. И пропуснаха местните детайли, а именно пречупени през тях цифрите разкриват повече истини. От гледната точка на познатите политически реалии, изборният резултат във Велинград е Ватерло за партиите. Но да се запитаме дали тук изобщо имаше политически избор или това бяха избори отвъд политиката? Ако това е вид задача, първо трябва да видим какво бе дадено по условие. На първо място - кандидатите за кметове. Пет минути преди крайния срок за регистрация те бяха петима, но “оловните войничета” на Фидел Беев - Стоян Дулев и Реджеп Ходжов се отказаха в последния възможен момент. Само наивник би сметнал, че решението им е било политическо - самото им кандидатиране от името на Зелена Партия в България и Отечествен блок на труда бе просто за удобство, без никаква връзка с идеологически или партийни убеждения. А оттеглянето им от предизборната битка бе разпоредено не от партийните централи, а от г-н Беев.
Самият Ф. Беев пак се яви като партиен кандидат, като за изборите през 2005 г. изневери на подкрепилата го през 2003 г. Зелена партия в България и я замени със земеделската НС-БЗНС на Яне Янев. Точният смисъл на връзката между Ф. Беев и земеделската формация бе образно определен от Яне Янев с думите, че те са взели Беев на концесия. Тоест връзката не е политическа, тя е търговска. Който си спомня как преди години партията на Яне Янев набираше кандидати за депутати чрез обяви във вестниците, няма от какво да се изненадва.
Като партиен кандидат се яви и Ангел Топорчев, който е заклет индивидуалист. Издигналата го Радикал демократическа партия няма структури в нашата община - тоест и г-н Топорчев не разчиташе на партийно електорално рамо, а прагматично се възползва от регистрацията на партията, за да не премине през процедурата със събиране на подписи. Истинска партийна компания обаче се заформи около издигнатия от инициативен комитет независим кандидат Атанас Водев. Той получи подкрепата на партии като НДСВ, БСП, СДС, БЗНС-НС, ССД, ВМРО, БСД, “Рома”, Либерален съюз и още куп сдружения и граждански организации. Дали тази разноцветна коалиция бе скрепена на политически принцип? Отговорът е във фактите: партиите не подписаха предизборно споразумение, не излязоха с обща програма за управление, не направиха дори предизборен щаб на партиен принцип. Но решението им да подкрепят Атанас Водев определено бе плод и на партийни сметки. Те се предовериха на принципа “Съединението прави силата”, разчитайки че електоратите им ще разберат нуждата от компромис в името на голямата цел Велинград да се управлява по начин, различен от управлението на Ф. Беев. В решението да не се вадят отделни кандидатури на всяка партия сигурно е имало и доза страх, основан на горчивия вкус на провала, който партиите все още помнят от последните кметски избори през 2003 г. Още по-силен е този страх от повторно сгромолясване в година на парламентарни избори, когато партиите бягат от публични провали като дявол от тамян. И така партиите сложиха всички доводи на везните и заложиха на кандидатурата на Атанас Водев - не на последно място и заради това, че като общински съветник от НДСВ и за кратко като временен кмет той на практика показа управленския си потенциал. Големият риск на кампанията де факто пое Атанас Водев, подкрепящите го партии останаха на втори план и така бе направен опит за максимално широко партийно-гражданско сдружаване около една личност. И точно тук възникна голямата драма на избирателя. Много от външните за Велинград анализатори я привидяха в това, че е невъзможно сините и червени електорати да бъдат мотивирани да гласуват заедно. Тази теза обаче не намира стопроцентова подкрепа в реалността. На предизборните срещи с най-различни избиратели, които проведе Атанас Водев, темата за подкрепата от диаметрално противоположни партии на практика изобщо не бе поставяна от хората. Избирателите се вълнуваха от съвършено различни проблеми, отстоящи на километри разстояние от партийните различия. Най-горещите въпроси опираха до методите на опонента Ф. Беев. Парадоксът, изговорен много пъти по време на кампанията бе, че всъщност конфронтационният стил на г-н Беев в най-голяма степен е допринесъл за нечуваното и невиждано дотогава обединение. Не трябва в никакъв случай да се пропуска и фактът, че част от това обединение бяха и местни бизнесмени - много от тях сблъскали се през годините на полето на бизнеса с фамилия Бееви. Тоест да се гледа на обединените зад кандидатурата на Ат. Водев само в политически план е най-малкото неточно. Във въпросното обединение имаше много пластове и това се оказа нож с две остриета: от една страна генерира солиден капацитет от гласове, но от друга страна стресна много хора, които си казаха, че като евентуален кмет Атанас Водев ще бъде заложник на политически и икономически кръгове. Партиите не направиха достатъчно, за да опровергаят подобни съмнения и това демотивира част от хората да гласуват.
В последните кметски избори във Велинград от плоскостта на политиката избяга дори ДПС, което трябваше да решава дали да подкрепи НДСВ като коалиционен партньор или да преследва свои си стратегически цели в общината. Доган се измъкна недотам оригинално (но пък ефективно с оглед крайния резултат) с призив електоратът на ДПС да гласува по съвест. Местният партиен елит видимо се пропука - председателят на ДПС Неджат Кехайов публично подкрепи Ат. Водев, областният лидер Ахмед Хаджийски обяви, че електоратът на движението е припознал като свой кандидат Ф. Беев. На практика гласуването “по съвест” отприщи вот на етническа и религиозна основа. Красноречиво изглеждаше сградата на джамията на Пазара във Велинград - духовният храм имаше вид на агит-табло на г-н Беев, накичен с плакати по тераси, прозорци и дюкяни. Сигнал за опасното преплитане на политика и религия, което може да има нежелани от никого във Велинград последици. В позиция “гласуване по съвест” застана и новосъздадената структура на “Демократи за силна България” във Велинград. Членовете на партията се мотивираха, че липсва ясен политически избор, но и самата ДСБ не се реши да излъчи свой кандидат и да зададе политически избор.
Изброеното дотук поведение на кандидатите за кметове и на партиите във Велинград потвърждава тезата, че това бяха избори отвъд политиката. А какво има отвъд политиката? Обикновено има едно - силна ръка, популизъм, вид тоталитаризъм (в нашия случай - феодализъм). По тези писти двукратният победител в изборите Ф. Беев е доказал, че няма стигане. Той не спечели с политически тези, най-малко със земеделските идеи на НС-БЗНС. Точно обратното - месеци наред руга местния парламент, оприличи го на “гнездо на оси”, без да сочи доказателства обвини съветниците в корупция и като връх на тази линия стигна поиска оставката на целия Общински съвет. Това поведение обаче се хареса на мнозина: в България винаги печелиш, когато обругаваш инстититуциите - не само, защото в голяма степен те си го заслужават, просто критикарството е вид популизъм, който много се котира. Стана така, че Ф. Беев използва критиките към местните политици като трамплин за собствения си скок в политиката. Използва и винаги добре звучащата идея за борба с корупцията като “далавера, в която ние не участваме”. Е, призна, че и той е участвал и е печелил точно по този начин, но това влезе в графата “стари грехове”. Популизмът му помогна да събере повече гласове, отколкото би му дала програма за управление и визия за развитие на града и общината. За подобни “екстри” изобщо не стана дума в предизборната кампания, както и в предшестващото я 11-месечно управление на общината от Ф. Беев и Ст. Дулев. Вероятно някой правилно е заложил на умората на хората от политически обещания, които все не се изпълняват. И е избрал по-ефектната тактика: даряваш показно 500 лева от кметската заплата, докато насочваш хиляди общински левове към собствените си фирми; втълпяваш, че цената на билетите за транспорт зависи само и единствено от твойта воля; обещаваш или заплашваш на битово ниво - тук работа, там пари...
И като казахме “пари”, нека си припомним една фраза, която Фидел Беев често повтаря: “Каквото и да си говорим, става въпрос за пари”. За това, а не за политика, стана въпрос и на последните избори във Велинград. И ако този филм вече наистина сме го гледали, следва нов - задават се парламентарни избори. Шоуто отвъд политиката ще продължи: редом до Азис за депутат ще се предложи и Фидел Беев.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023