

Изборите от последните 10 години в цифри
Публикувано на 15 Feb 2005 09:34
35 975 пълнолетни жители на община Велинград имаха право да гласуват в изборите за кмет на 12 февруари 2005 г. По-голямата част от избирателите са съсредоточени във Велинград - 22 216 човека, в град Сърница и останалите селища има 13 759 избиратели.
Броят на имащите право на глас леко се е увеличил в сравнение с последните местни избори през есента на 2003 г. Тогава право да гласуват са имали 35 713 души. От друга страна тази статистика не отчита огромния брой жители на общината, които са заминали на работа в чужбина и не упражняват избирателните си права. Каква е била активността на изборите за кмет на община Велинград през последните 10 години? 1995 г.: в изборната битка участват само двама кандидати - Георги Аврамов с подкрепата на БСП и Екатерина Каферинова с подкрепата на тогавашното ОДС. Логично изборният резултат се решава още на първия тур, с 54% от гласовете побеждава Георги Аврамов. Избирателната активност е сравнително ниска - бюлетина за кмет на общината пускат 18 223 избиратели.
1999 г.: апетитите към кметския стол вече са много по-големи, на старт в предизборната надпревара застават 9 кандидати. На първия тур участват 19 697 избиратели. До балотаж стигат кандидатът на СДС д-р Цветан Дафов и кандидатът на ДПС Неджат Кехайов. Балотажът довежда до най-високият процент гласували през последните 10 години: във вота за кмет дават своя глас 22 604 човека от цялата община. Кметският пост печели с 56% д-р Цветан Дафов.
2003 г.: община Велинград поставя рекорд с 15 кандидат-кметове. Щурмът към властта не се харесва на избирателите и на първия тур се стига до твърде ниска избирателна активност - бюлетина за кмет пускат едва 17 991 души. На балотажа, на който мерят сили бизнесмените Фидел Беев и Александър Даскалов, активността е по-висока - участват 21 379 избиратели и с 61% Ф. Беев печели кметския пост.
Избори 2003 г. ще се запомнят и с внушителната цифра от близо 3000 недействителни бюлетини на първия тур. Причините бяха много: хората трябваше да избират кметове и общински съветници с общо 54 бюлетини, което доведе до голям хаос и при самото гласуване, и при броенето и отчитането на бюлетините от секционните комисии. В отделни селища бе допуснато гласуване и в късните часове на нощта - практика, която след това бе спряна с нарочно решение на ЦИКМИ.
Темпо
Броят на имащите право на глас леко се е увеличил в сравнение с последните местни избори през есента на 2003 г. Тогава право да гласуват са имали 35 713 души. От друга страна тази статистика не отчита огромния брой жители на общината, които са заминали на работа в чужбина и не упражняват избирателните си права. Каква е била активността на изборите за кмет на община Велинград през последните 10 години? 1995 г.: в изборната битка участват само двама кандидати - Георги Аврамов с подкрепата на БСП и Екатерина Каферинова с подкрепата на тогавашното ОДС. Логично изборният резултат се решава още на първия тур, с 54% от гласовете побеждава Георги Аврамов. Избирателната активност е сравнително ниска - бюлетина за кмет на общината пускат 18 223 избиратели.
1999 г.: апетитите към кметския стол вече са много по-големи, на старт в предизборната надпревара застават 9 кандидати. На първия тур участват 19 697 избиратели. До балотаж стигат кандидатът на СДС д-р Цветан Дафов и кандидатът на ДПС Неджат Кехайов. Балотажът довежда до най-високият процент гласували през последните 10 години: във вота за кмет дават своя глас 22 604 човека от цялата община. Кметският пост печели с 56% д-р Цветан Дафов.
2003 г.: община Велинград поставя рекорд с 15 кандидат-кметове. Щурмът към властта не се харесва на избирателите и на първия тур се стига до твърде ниска избирателна активност - бюлетина за кмет пускат едва 17 991 души. На балотажа, на който мерят сили бизнесмените Фидел Беев и Александър Даскалов, активността е по-висока - участват 21 379 избиратели и с 61% Ф. Беев печели кметския пост.
Избори 2003 г. ще се запомнят и с внушителната цифра от близо 3000 недействителни бюлетини на първия тур. Причините бяха много: хората трябваше да избират кметове и общински съветници с общо 54 бюлетини, което доведе до голям хаос и при самото гласуване, и при броенето и отчитането на бюлетините от секционните комисии. В отделни селища бе допуснато гласуване и в късните часове на нощта - практика, която след това бе спряна с нарочно решение на ЦИКМИ.
Темпо
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023