

След зимния сън: Чешки учени изследваха прилепите в Лепеница
Публикувано на 18 Apr 2017 09:32
Пещерата Лепеница е единствената в България, която затваря врати за посетители през целия зимен сезон. Това се прави, за да може нищо да не смущава зимния сън и биологичния ритъм на многобройните прилепи. Посещенията на хора се възобновяват всяка година на 1 април, като този път това стана в присъствието на четирима учени от университета в чешкия град Бърно.
Гостите от Чехия са в нашата страна по покана на Българското пещерно дружество. Те работят по проект за изследване на прилепите в Европа, а в карста в Родопите има запазени много от защитените видове прилепи, които обитават нашия континент. Обект на най-голям научен интерес са прилепите от вида подковоноси - както личи от името, носът им по форма прилича на подкова.
Лепеница се оказа изключително удобна за изследванията на екипа от университата в Бърно, разказа за “Темпо” председателят на ракитовското дружество “Суткя”, което се грижи за пещерата. На първо място заради факта, че пещерата спира да работи през зимата и при отварянето й учените имат възможност да направят изследвания в точния момент - в самия край на хибернацията. В първия ден на отварянето - 1 април 2017 г., прилепите вече са презимували, разбудили са се и са готови да започнат да търсят храна.
На второ място, залите и местата, където зимуват в Лепеница, са ниски и това позволява прилепите да се улавят лесно. На идеалното за програмата място чешкият екип е имал шанса да намери цяла колония подковоноси прилепи и да извърши поредица от изследвания.
Учените са измерили телесната температура на прилепите, по която съдят дали са в хибернация или са готови да отлетят. От 20 уловени прилепа са взети ДНК проби с помощта на модерна полева лаборатория. За разлика от българските учени от БАН, които нямат техническа възможност да правят такива изследвания, колегите им от Чехия са дошли в Лепеница с отлично научно оборудване. Направени са и изследвания за опасна болест при прилепите, която се проявява с бяло течение от носа, но за радост в пещерата Лепеница не са установени такива симптоми.
Чешките учени са установили, че след зимния сън в Лепеница няма паднали прилепи, което означава, че тук те презимуват при много добри условия. “Проявяваме голяма грижа за спокойния сън на прилепите и в Лепеница имаме много добро съжителство с тях!”, казва Свилен Топчиев. Сега с интерес ще очакват научния доклад на екипа от университета в Бърно.
А от 1 април Лепеница е отворена за всички, които искат да посетят пещера, запазена в нейния естествен вид и да усетят вълнението от срещата с това чудо на природата. Новият сезон обаче започва със стария проблем с лошото състояние на част от пътя от Велинград към Лепеница. Много се изговори и изписа за това, смениха се кметски и горски управи, а пътят продължава да се руши и да не се поддържа във вид, който е нужен за една от големите туристически атракции в Чепинския край.
Желанието и амбицията на членовете на “Суткя” и на ракитовските пещерняци е Лепеница да бъде включена в 100-те национални туристически обекта. Пещерата заслужава да попадне в престижния списък, а може би тогава и местните управи биха положили много по-големи грижи за нейната реклама, поддръжка и за улесняване на достъпа на туристите.
Елена Баева
Гостите от Чехия са в нашата страна по покана на Българското пещерно дружество. Те работят по проект за изследване на прилепите в Европа, а в карста в Родопите има запазени много от защитените видове прилепи, които обитават нашия континент. Обект на най-голям научен интерес са прилепите от вида подковоноси - както личи от името, носът им по форма прилича на подкова.
Лепеница се оказа изключително удобна за изследванията на екипа от университата в Бърно, разказа за “Темпо” председателят на ракитовското дружество “Суткя”, което се грижи за пещерата. На първо място заради факта, че пещерата спира да работи през зимата и при отварянето й учените имат възможност да направят изследвания в точния момент - в самия край на хибернацията. В първия ден на отварянето - 1 април 2017 г., прилепите вече са презимували, разбудили са се и са готови да започнат да търсят храна.
На второ място, залите и местата, където зимуват в Лепеница, са ниски и това позволява прилепите да се улавят лесно. На идеалното за програмата място чешкият екип е имал шанса да намери цяла колония подковоноси прилепи и да извърши поредица от изследвания.
Учените са измерили телесната температура на прилепите, по която съдят дали са в хибернация или са готови да отлетят. От 20 уловени прилепа са взети ДНК проби с помощта на модерна полева лаборатория. За разлика от българските учени от БАН, които нямат техническа възможност да правят такива изследвания, колегите им от Чехия са дошли в Лепеница с отлично научно оборудване. Направени са и изследвания за опасна болест при прилепите, която се проявява с бяло течение от носа, но за радост в пещерата Лепеница не са установени такива симптоми.
Чешките учени са установили, че след зимния сън в Лепеница няма паднали прилепи, което означава, че тук те презимуват при много добри условия. “Проявяваме голяма грижа за спокойния сън на прилепите и в Лепеница имаме много добро съжителство с тях!”, казва Свилен Топчиев. Сега с интерес ще очакват научния доклад на екипа от университета в Бърно.
А от 1 април Лепеница е отворена за всички, които искат да посетят пещера, запазена в нейния естествен вид и да усетят вълнението от срещата с това чудо на природата. Новият сезон обаче започва със стария проблем с лошото състояние на част от пътя от Велинград към Лепеница. Много се изговори и изписа за това, смениха се кметски и горски управи, а пътят продължава да се руши и да не се поддържа във вид, който е нужен за една от големите туристически атракции в Чепинския край.
Желанието и амбицията на членовете на “Суткя” и на ракитовските пещерняци е Лепеница да бъде включена в 100-те национални туристически обекта. Пещерата заслужава да попадне в престижния списък, а може би тогава и местните управи биха положили много по-големи грижи за нейната реклама, поддръжка и за улесняване на достъпа на туристите.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023