Една от седмиците на отминалия месец ноември бе посветена на четенето. Отбелязвайки Националната седмица на четенето с различни събития, в СУ “Св.св. Кирил и Методий” - Велинград поставиха пред ученици от горния курс необичайна задача. В една от класните стаи бяха поставени различни предмети - часовници, кукли, музикални инструменти... А задачата бе да изберат един от предметите и той да се превърне в тема за есе. За новата рубрика на “Темпо” “ДА ЧУЕМ УЧЕНИЦИТЕ” избрахме две от есетата (заглавията са на редакцията):

В калейдоскопа на учебната дъска
На 24 май ще се дипломирам. Часовникът отмерва месеците и часовете от последната ми учебна година. Класната стая се превърна в събирателен образ на всички кабинети на класа. Сякаш тя наблюдаваше нашите успехи, качествени натрупвания и развитието в отделни посоки.
Стаята ограждаше моя малък свят от приятели, но с наученото в нея, достигахме звездите. Тя виждаше моите постижения, постиженията на моите приятели, забавленията и закачките помежду си, дори едно пръскане с вода в клас.
Влизайки в кабинета и поглеждайки надясно, аз виждам учебната дъска. Пред нея един след друг преминават образите на моите учители. Пред погледа ми изписаните сложни математически уравнения се превръщат в научена за използване ясна математическа логика. Тя ме научи да отсейвам най-важното от изписаните с много думи условия, за да достигна решението на задачата. Животът ни сблъсква с много сложни изречения, но разбрах, че важното е да разберем това, което е дадено, това, което се търси, за да стигнем до правилно решение. Като калейдоскоп се отразяват върху дъската темите по литература, етика и право. Правната култура ни остави идеята, че в основата на закона трябва да бъде справедливостта. Средствата за нейното постигане са формулирането и отстояването на гражданска позиция.
Сградите се строят с много тухли, а училището - с много предмети. За да има стабилна конструкция, са необходими солидна основа и спойка между елементите. Основата и спойката между предметите е литературата - предметът, който създава принципи, който възпитава, вдъхновява и ни кара да оценим красивото, милосърдието, любовта. На дъската един след друг следват автори от Древна Елада до днес, теми за човеколюбието, родолюбието, патриотизма, морал, за ценностните системи на човек, за човешката деградация. Темите по произведения на български автори ми помогнаха да преоткрия своите корени и своето място в света.
Учебната дъска и моите учители разкриха пред мен света от атома до силата и красотата на духа. Историята се пише от духа, а колкото по-богат и по-благословен е той, толкова по-богата и по-добра ще е историята ни.
Убеден съм, че както и да отмерва месеците и часовете часовникът, това време е най-прекрасното и пълноценно, което вдъхна у мен почит към моите преподаватели и моето училище “Св. св. Кирил и Методий “. Образованието тук ще ни даде бъдещето навсякъде.
Костадин Кърпачев, 12 а клас


Важни са хората, а не предметите Заръчаха ни да пишем за някой от предметите в стаята. Но, знаете ли, в днешно време сме станали роби на вещите си. Често поставяме материалното на първо място сред приоритетите. Тогава забравяме наистина най-важното - самата човешка същност - душата, чувствата ни, взаимоотношенията...
Затова днес, напук на правилата, аз ще се вдъхновя от хората в тази стая, не предметите. Представете си - всеки един около нас има собствен облик, който може да се прочете в очите на хората. Всичко, което някога са преживели, всичко, през което са преминали, сега е там, в съзнанието им, и то определя тяхната същност. У всеки един от нас, независимо от пол, раса, ориентация или националност, се таи една история, която заслужава да бъде чута. История, изпълнена с хиляди чувства, емоции, а често и с много мъка. Ако можеше да вникнем у всеки един и да разберем неговия свят, да гледаме през неговите очи, да усетим неговия страх, неговата любов, неговите приключения, дали тогава щяхме да сме по-толерантни един към друг, когато разбираме чуждата болка и ставаме по-съпричастни.
Да, ние може би никога няма да успеем да четем мислите и спомените на хората, но винаги може да се опитваме да разберем човека до нас и да бъдем по-съпричастни. Готови ли сме за един по-добър свят?
Цветина Вачева, 9 б клас