Казват, че езикът есперанто е “прозорец към света“. Настоящият пътепис е едно доказателство. В края на м. септември в града ни се организира национална есперантска среща, която завърши с приятна вечеря в ресторант “Александрия“, където хората и танците станаха емоционална прелюдия за предстоящите преживявания в Гърция. Традиция стана всяка есперантска среща да бъде съпътствана с посещение на забележителни обекти в чужбина.
Нашият съгражданин инж. Борис Гаджанов е председател на есперантското движение в нашата страна, благодарение на който Велинград стана есперантска столица на България. Б. Гаджанов с помощта на туристическа фирма “Асьов“ с главен мениджър Лазар Асьов избраха този път Метеорите в Гърция.
На другия ден сме на път за град Катерини Паралия, където ще ни бъде първата нощувка. Нашият гид Иван Асьов безупречно си вършеше работата, обяснявайки детайлно всички забележителности в българската и гръцката територия. И така неусетно ето ни в кокетното градче в Гърция, където гостоприемните домакини ни чакаха и бързо настаниха. Младежите от групата веднага хукнаха към най-близкия плаж, а останалите към кафетариите и магазините. Моя милост - зер дошъл съм в Рим и да не видя папата“, хукнах бегом към морето.
В Катерини тепърва ни престоеше върховно преживяване. Вечерта нетърпеливи, насядали на една дълга наредена маса, чакахме първата наздравица. Програмата в голямата таверна ни посрещна с оглушителното пеене на млада гръцка певица, която повечето българи дълго аплодираха. Разбира се, в таверната се чуваха разговори на немски, сръбски и... японски език. Започна веселбата с поднесеното бяло вино с типичен за района аромат и подготвената програма на танцов гръцки квартет, който ни занимава до късна вечер, включвайки гръцки танци с български и руски ритми, почти всички гости се хванаха на българското хоро и така цяла вечер.
На другия ден сме на път към заветните Метеори. Движим се към тях по кривещ път и ето ни на най-високото паркомясто, където заварихме десетки луксозни автобуси и лъскави лимузини от цяла Европа. Настъпи истинско Вавилонско стълпотворение, чуваха се най-различни езици. Посещението на манастира беше едно незабравимо изживяване. Вървим в колона по един по тясна желязна стълба, която стърчи направо над бездънна пропаст, за да опише гигантския мегалитен “пилон“, на който средновековните строители са сътворили манастир-чудо. Средновековните майстори са работили без съвременните машини... Вътре оставаме в захлас от експонатите на музейните сбирки със стотиците сечива, които показват как се добивали ароматното вино и хляба, както и експонатите на военния музей, в които виждаме последователно усъвършенстване на пушката-кремъклийка до съвременната картечница. Черквата на манастира беше заключена, а много искахме да я посетим, но пък от нея се откриваше фантастичен пейзаж, който запълни тази празнина. Всяка минута стотици гости правеха снимки за спомен. След като и ние направихме снимки, се отправихме към сборния пункт, от където с погледи изпращахме останалите манастири. Натрупали безброй спомени от Метеорите, се прибрахме изморени и много доволни от преживяното.
Сутринта закусихме набързо, предстоеше ни много път и интересни обекти. Пътувахме на зиг-заг в малките гръцки кокетни селца, за да се озовем в някогашния български град Воден, сега на гръцки Едесе, който с прочутите водопади е превърнат в страхотна атракция за гости от цяла Европа. Вървим по канала-ориентир и по чутото буботене, от което разбирахме, че се доближаваме към природното творение. По пътя, встрани от уличното платно виждаме костенурка, необезпокоявана в тревната площ, стоим учудени, че до сега никой не я е отмъкнал и насочваме нашите фотоустройства. Доближавайки водопада, бученето се увеличаваше все повече и повече.
Ето ни вече при водопада захласнати пред гигантските водни струй, които падайки, създаваха невероятна природна картина. Изкуствено изградени стълби ни отвеждат в непосредствена близост до водните струи, та чак до под водопада. След това пътуваме към изворите на Афродита, които ни напомниха за велинградския Клептуза, само че гръцките извори са ги превърнали в европейска атракция за гости, които правят посещението невероятно преживяване с много снимки за спомен и сувенири от богато заредените магазини.
Вече сме на път към родината. От границата опашката около километър, преодоляхме търпеливо. И ето ни в България и късно вечерта във Велинград - благодарни, доволни и щастливи.
Иван Сергиев, учител-пенсионер, есперантист