(Продължение от бр. 41)
Веднага след избора на мястото комисията обсъжда и въпроса за водоснабдяването, като решава, че то може да стане от извор “Клептуза”, като водата се изкачва с помпа на хълма от юг, където се е предполагало да бъде изграден резервоар. Имало е и проект да се докара и “гореща” минерална вода от изворите около “Вельова баня”.
През същата година започва и изработването на плана на санаториума, като задачата е била възложена младия архитект Георги Русев, работещ към Министерството на благоустройството. Днешната сграда е негово дело, но трябва да се има предвид, че по време на строителството са направени корекции, като така се е увеличил капацитетът на сградата с повече от предвидените 120 легла.
През следващата 1925 г., благодарение на проявения интерес от министър Цанков, със средства от държавния бюджет се дава на търг изграждането на приземието и част от плочата върху него на стойност 1 800 000 лв. През 1926 г. в бюджета на Министерството на благоустройството има вписани “2 000 000 лева за довършване санаториума за болни учители край село Лъджене”.
След повече от 2 годишно прекъсване, през 1928/1929 г., благодарение на Александър Радославов, строежът е продължен, като отговорността е на създадения през 1925 г. “Фонд за социално и културно подпомагане на учителя”. В периода 1928/1930 г. се завършва строителството на централната сграда, административното здание, жилището на управителя, пералнята и обора. Изгражда се електрическата и отоплителната инсталации и се инсталират пералнята и кухнята. Всичко това е струвало на фонда 13 694 782 лв.
Това е времето, през което проектът за вода от Клептуза и поради отдалечеността на м. ”Легоринец”, стойността на водопровода се изчислява на 15 000 000 лв и той отпада. Взема се решение за собствено водоснабдяване, за което допринася неуморният труд на проф. Стефан Консулов, който на място предполага, че вода може да се открие в непосредствена близост до санаториума. Неговото предположение се подкрепя както от проф. Методи Попов, така и от физика Кирил Сеизов. Човекът, осъществил идеята, е Н. Пушкаров. Той открива на 500 м от централната сграда, на неголяма дълбочина, изобилна доброкачествена подпочвена вода. През 1936 г. заедно с инж. Кузуджийски започва каптирането на водата, изработването на водопровода, а също така външната канализация и построяването инсталация за обеззаразяване на каналните нечистотии. Изразходваните пари на Просветния съюз, заедно с направените поправки по строителството на сградата, са 1 310 000 лв. Трябва да се знае, че направената от инж.Кузуджийски обезаразителна инсталация на отпадните води за България е единствената - модерна и гарантираща пълно обеззаразяване.
През 1937 г. в държавния бюджет се предвиждат още 1 500 000 лв за обзавеждане на Санаториума за учители. Избран е и първият управител д-р Л. Боянов, благодарение на когото обзавеждането е по примера на европейските лечебни заведения. Лекарските кабинети са обобудвани с ”най-модерен инстументариум”. Доставени са мощен 4-вентилов ренгенов апарат, последна дума на техниката и е обзаведена модерна операционна. Модерно е и обзавеждането на стаите, кухнята и трапезарията. Доставени са голяма готварска машина, електрически котли, затварящи се херметически, електрически чайници и сушилни за съдовете. През същата година се започва работа и по парка. Покрай пътя се засаждат два реда канадски тополи, а пространството между пътя и сградата е засадено с овощни дръвчета.
Санаториумът разполага с около 115 стаи, като в приземния етаж се намират аптеката, лабораторията, лекарските кабинети и чакалните към тях, стаята за ренгеновите прегледи с чакални за мъже и жени, трапезарията и кухнята. В двете крила на партера както и на първия и втори етажи заедно с двете кули са разположени “наширака” 120 легла.
За санаториума - построяване, изграждане на инсталации и обзавеждане са похарчени 20 000 000 лв., което прави, ако леглата са 200, по 100 000 лв за легло. В Държавен вестник от 1938 г., бр. 85 е публикувана наредбата, според която в санаториума се приемат за лекуване не само болни учители, но и болни членове на техните семейства, като за учителите лечението е безплатно, а членовете на семействата ще си плащат само храната.
От 1 юни 1938 г. санаториумът е готов да приеме първите болни и към датата на откриването му в нега са на лечение 50 души учители.
На 27 август 1938 г. министърът на просветата проф. Нанов открива Учителската здравна станция - санаториума край с. Лъджене, с думите: “Известно е, че туберкулозата е твърде разпространена в целия свят и че нашата страна е чувствително засегната от нея... За периода 1930-1936 г. средно годишно на 100 000 жители в България са умрели от дифтирит, скарлатина и тифус взети заедно 28,5 души, а от туберкулоза 169,8 души. С тази здравна станция народното здраве печели една от най-важните си позиции в борбата с народния бич бялата чума - туберкулозата.”
Веска Божкова