Филм за театъра - това е подаръкът-изненада, която Народно читалище “Отец Паисий-1893” ще поднесе на своята вярна публика по случай 110 години от първото театрално представление в Чепинско. За първи път богатата, ценна, позната и непозната история на велинградския театър е събрана в документален филм, който ще видим на предстящото честване на юбилея.
Режисьор на филма е Валентина Фиданова-Коларова - преподавател по филмова режисура и анимация в НАТФИЗ - София, доктор по кинознание, киноизкуство и телевизия, автор на десетки документални и художествени филми, спечелили национални и международни награди. Валентина Фиданова е родена в Пазарджик, но майка й е Водевия род във Велинград. Съдбата, под формата на задължителното за онези години разпределение, я води в нашия град - след завършването на първото си висше образование като инженер-технолог във ВИХВП в Пловдив я изпращат на работа в РПК “Чепинска долина” във Велинград. “Винаги съм била самодейка”, споделя Валентина Фиданова и си спомня с искрена носталгия годините във Велинград, когато е направила спечелилия награда спектакъл “Рози за доктор Шомов” в училището в кв. Каменица. По същото време е и първата й среща с читалището и театъра в кв. Лъджене. Запознава се с колектива и бързо става част от театралната трупа, изпълнявайки ролята на Мария в постановката “Есента на един следовател”.
Ще минат години, за да дойде 2008, през която вече като професионален режисьор Валентина Фиданова прави пиесата “Клошария” на сцената на НЧ “Отец Паисий-1893”. В историята на местната самодейна театрална трупа това представление влиза като първото, в което е използвана мултимедия.
Играла като актриса на читалищната сцена, работила като театрален режисьор на същата сцена, днес Валентина Фиданова влиза в нова роля, за да разкаже 110-годишната историята на нашия театър във филм. Заедно с оператора Евгени Попов започват работата по филма през февруари 2016 г. и снимат 18 интервюта със самодейци от НЧ “Отец Паисий-1893” на различна възраст. “Заснехме 18 интервюта и в нито едно от тях нямаше дори една поза, въпреки че камерата е голяма клюкарка!”, казва В. Фиданова и е убедена, че това е възпитано от театъра.
На въпрос какво е било най-интересно по време на снимките, отговаря “Всичко!” Най-много я удивлява феноменът как актьори самодейци от различни поколения са едно голямо семейство, как са си помагали и преди години, и сега. Не се карат, няма завист, понякога се ядосват, но имат сериозно отношение към това, което правят на сцената. Самодейците са хора с абсолютно различни професии, но са готови да бягат от работа, за да строят декори или за да репетират. Понякога оставят и семействата си заради поредната роля: “Това е нещо, което те тегли, което е много дълбоко и затова няма обяснение”, споделя режисьорката и припомня думите на една от големите актриси на велинградския самодеен театър Лили Захова, че гори в театъра и ще изгори като свещица на сцената.
Друго, което удовлява в самодейните театрални актьори, е откъде идва техният професионализъм. Според Валентина Фиданова те идват в читалището с някакви заложби, научават се да говорят правилен български език и с ясно произношение и ... правят театър на професионално ниво. Г-жа Фиданова подчертава, че има база за сравнение, защото е участвала в журито на много фестивали и затова може да твърди, че велинградският самодеен театър е на професионално ниво и затова успява всяка година да прави нова постановка.
Филмът, който предстои да видим, по думите на режисьора е “един голям поклон към всички самодейци от читалището в Лъджене”. Ще видим наистина уникални кадри от постановки, правени през годините, които ще ни върнат към спомена за обичани и незабравими самодейни актьори. Ще видим как театърът се ражда в едно малко селище и преобразява духовния живот на хората в Чепинско. Акцентът във филма е театралната трупа, но ще видим и много моменти от дейността на всички читалищни колективи. “Шашнах се, когато видях Коледния концерт на Духовия оркестър през 2002 г., когато под диригентската палка на Димитър Мечев велинградските музиканти изпълняват репертоара на Виенската филхармония!”, казва Валентина Фиданова и пита щеше ли да го има всичко това, ако го нямаше читалището, което в България е било и днес е огнище на просвета и култура. А най-хубавото е, че читалището живее и се развива, във всяка от формациите има млади хора, приемствеността не е отслабнала и е гаранция за бъдещето.
Очаквайте филма на рижисьора Валентина Фиданова и оператора Евгени Попов, който ще бъде събитие за града и за хората, които обичат нашия театър и ценят постиженията на нашите самодейци.
Елена Баева