Един от символите на Велинград заедно с водата, гората и чистия въздух е белодробната болница, която през десетилетията е имала различни наименования, а днес се нарича СБПЛРПФЗ “Св. Петка Българска”. Преди своя празник в деня на светицата - Петковден, здравното заведение получи безценен подарък от доц. Кирил Боянов - син на първия лекар на болницата д-р Любен К. Боянов. Доц. Боянов дари неизвестни досега снимки и документи, свързани с началото, строителството, откриването и работата й. Благодарение на неговото дарение в два последователни броя на вестника ще разкажем за създаването на белодробната болница във Велинград.
В края на 19. и началото на 20. век туберкулозата е била най-жестокият бич за човечеството. От нея в България са умирали “...много повече хора, отколкото от тъй страшните остри заразни епидемични болести, скарлатина, дифтерия и тифуса, взети заедно”, като особено голям процент от заболелите са били учители. Това са думи на министъра на просветата проф. Манев, казани при откриването на санаториума на 27 август 1938 г. Започнах разказа за историята на санаториума с думите на министър Манев, за да разберем колко голяма е била необходимостта от построяването му.
За първи път за построяването на учителски санаториум се е заговорило през далечната 1905 г., когато Министерството на народното просвещение отпуска 5 000 лева и с това се поставя началото на фонд “Учителски санаториум”. През същата година и Управителният съвет на Съюза на основните учители е изпратил молба до министерството да посочи подходящо място за построяването на санаториум за учители: “...и, ако това е възможно, да издейства от съответната община безплатно отстъпване на място.” Във връзка с молбата тогавашният министър на просвещението проф. Иван Шишманов назначава комисия в състав: главния инспектор - лекаря при министерството д-р Величко Георгиев, г-жа д-р Ораховац и учителя и лекар при Първа софийска мъжка гимназия д-р П. Бонов. Задачата на комисията е била да намери и проучи подходящи за построяването на санаториума места.
В доклада си до министъра комисията посочва като най-подходящи следните местности: ”Метоха”, “Юндола”, “Кулата”, “Св.Константин”, ”Бистрица” и “Бяла Черква”, като всички те се намират в тогавашния Пловдивски окръг. За най-добра и подходяща е било посочена местността “Метоха” в землището на Дорковската община. На основание на доклада министерството поставя задача на главния инспектор д-р Велков да разговаря с Дорковската община и в резутат на тях общината се съгласява да отстъпи безплатно място за построяването на учителски санаториум. Започва усилена работа за събирането на парични средства за фонда, но избухването на Балканските войни спира работата по построяването на учителския санаториум.
Интересен е и фактът, че през 1906 г. д-р Иван Голосманов публикува в кн. 5 и 6 на “Училищна хигиена” (притурка на “Училищен преглед”) обширна статия, озаглавена “Няколко думи върху охтиката (туберкулозата) в училището и учителския санаториум”. В тази статия д-р Голосманов анализира разпространението на туберкулозата в училищата, изтъква нуждата от санаториум за учители, като установява, че годишно у нас са умирали от туберкулоза около 37 учители (тогава в България е имало около 8 000 учители), че броят на болните е около 222 и че един санаториум за учители трябва да има 50-60 легла.
С тези прояви и поради войните замира първата инициатива за изграждането на учителския санаториум и едва след войните отново се заговаря на тази тема, като инициативата е лично на министъра на народното просвещение проф. Александър Цанков. Той назначава в началото на 1924 г. комисия в състав главния секретар на министерството д-р Иван Кесяков, главния директор на народното здраве - проф. Васил Моллов, д-р Иван Голосманов и арх.Койчев, които отново трябва да избират място за строеж.
Комисията, след като е обходила почти цяла България, се спира на сегашното място. То се намира на 2,5 км южно от Лъджене (днес централния квартал на Велинград), по пътя за Юндола, в долината на река Луковица. Причина да бъде избрано това място е неговото местоположение. То е “издигнато с хубаво южно изложение. Издигащите се непосредствено зад него склонове са обрасли с гори, също и склоновете, които се виждат отпред, на юг. От мястото се открива великолепна гледка на изток и на юг. На изток погледът се плъзга далеч по безкрайните тъмно-зелени гънки на Родопа, а на юг се изкачва по срещния обрасъл с гори склон, завършващ на югозапад с меко оформен издигнат връх.”
(Следва)
Веска Божкова