Велинградчанката д-р Мария Ризова е дъщеря Пенчо и Васка Ризови. Нейната майка е сестра на Стоянка Крачалова - съпругата на Атанас Крачалов, който е най-малкият брат на големия български поет Пейо Крачолов Яворов. По молба на музея на Яворов в Чирпан д-р Ризова разказва за своите срещи с калеко си Атанас Крачолов във Велинград и Чирпан. Текстът е публикуван в юбилеен вестник за Атанас Крачолов и е предоставен от авторката специално за читателите на “Темпо”:

Помня и боготворя Атанас Крачолов от най-ранна детска възраст. За мен той беше и остана недостижим кумир. През дългата ми лекарска практика имах възможност да лекувам и общувам с най-големите писатели, артисти, поети, художници, музиканти на България. Сред тях калеко Атанас се открояваше с огромната си ерудиция, интелигентност, чувствителност, доброта, отзивчивост, висок морал, кристална човечност.
В Чирпан, в къщата на леля и калеко, прикарах почти всичките си ваканции и много отпуски. А те двамата повече от 30 години са летували по 1-2 месеца у нас, във Велинград. Така станах свидетел на много разговори, спомени, спорове, свързани най-вече с живота, смъртта и творчеството на Пейо Крачолов Яворов. Калеко и леля посветиха и подчиниха на тази благородна кауза целия си живот, пренебрегвайки здравето си.
Атанас Крачолов през много дългата си и напрегната адвокатска кариера успяваше да следи всичко, което излизаше за Яворов - книги, рецензии, публикации. В неговия скромен дом са гостували често и съм виждала, особено по време на Яворовите тържества: Дора Габе, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Емилиян Станев, Павел Матев, Славка Славова, Апостол Карамитев, цигуларите Камиларови... Под портрета на Яворов в неговата гостна се водеха най-възвишените, съкровени разговори. Голяма чест беше да присъстваш на тези сбирки, да подариш с автограф произведението си на “бате Атанас”.
Атанас Крачолов беше изключително надарен човек, всезнаещ и тази огромна урудиция той поддържаше с непрекъснато четене. Четеше винаги много сериозно и задълбочено, седнал на голямата маса в столовата, задължително с молив, тетрадка и линия за подчертаване. Както умееше да общува и да твори с най-големите интелектуалци и таланти, така с доброта и разбиране изслушваше, съветваше и помагаше на обикновените хора.
Във Велинград Атанас Крачолов се срещаше и общуваше най-вече с колегите на родителите ми Пенчо и Веска Ризови - лесовъди, учители, приятели, комшии. В града до дълбока старост живееше един от четниците на Пейо Крачолов Яворов - г-н Венедиков, с когото калеко беше неразделен приятел. Почти ежедневно се изкачваха на една скала над нашата къща и с часове разговаряха и се любуваха на прекрасната природа. Последните години от живота му бяха посветени на обикновените хора, на близките и приятелите.
За родителите ми калеко казваше: “Пенчо (баща ми) - Дон Кихот, всецяло отдаден на гората, хората и красотата. Твоите стихове, посветени на гората, са много силни, Дебеляновски”; “Весо (майка ми), в целия род на дядо Стефан няма по-честен, трудолюбив и едновременно изключително скромен човек, истинска възрожденска учителка! Само ти ще се занимаваш с наследството ми.”
Но майка ми почина и свещеният дом на Атанас Крачолов беше продаден. Цялата юридическа литература заедно с всички книги, подарени му от писатели и поети с автографи и пожелания, бяха унищожени в руините на срутената къща. Тя сега трябваше да бъде музей, паметник на интелектуалния живот, който е кипял в Чирпан, на достойния живот на брата на Яворов - Атанас Крачолов. Нека поколенията търсят отговорност от тогавашната управа на Чирпан. Забързани и оплетени в политически боричкания, след смъртта на леля ми Стоянка Крачолова те позволиха извършването на този кощунствен акт, погавриха се с паметта на Атанас Крачолов и косвено с паметта на поета Яворов. И в крайна сметка изгуби Чирпан, загуби цяла България.
Аз винаги съм се чувствала много нищожна, малка и незначителна в компанията на калеко Атанас. Смятала съм, че съм благословена с уникалната възможност да познавам, дълго да общувам и да бъда закриляна от такъв човек.
Колкото известен и авторитетен да беше той сред писателските и артистичните среди, не по-малко ерудиран и ненадминат професионалист беше в юридическите и адвокатските среди. Присъствала съм на разговори, където той споделяше с родителите ми, че многократно е бил канен да бъде министър на правосъдието. Министерския пост му предлагали лично цар Борис III, самият Георги Димитров, Вълко Червенков... За да не оскверни паметта на великия си брат Пейо Яворов, той отказва да участва в политическия живот както преди, така и след 9 септември 1944 г. Благодарение на огромния си авторитет като адвокат е спасил от смъртни присъди ятаци и партизани, а по-късно и някои оот осъдените от Народния съд. Винаги е казвал, че е с леви убеждения, а самият Пейо Крачолов Яворов в края на живота си прегръща лявата идея. Калеко Атанас казваше: “Ако Яворов беше останал жив, той щеше сигурно да бъде социалист, отвратен от тогавашното общество, което го уби!”
Накрая щи цитирам думите на министъра на правосъдието Йовчо Сребрев, съгражданин и приятел на Атанас Крачалов, казани на неговото погребение: “Както Яворов беше пръв сред поетите, така бате Атанас беше пръв сред адвокатите и юристите!”
Колко големи българи са заслужили почетното обръщение “бай, бате” приживе? Аз познавам само двама - баща ми и калеко Атанас.
д-р Мария Ризова