(Продължение от бр. 31) На 30 юли 1900 година в присъствието на много хора Негово Преосвещенство епископ Антим освещава църквата “Успение на Пресветата Богородица” в село Лъджене.
Летописът в книгата на църквата продължава с дата 1 януари 1927 г., когато енорийски свещеник става Филип Паунов, който наследява излезлия в пенсия свещеник Георги Иванов Баев. Свещеник Филип Паунов е роден в село Садовик, Брезнишко и преди да завърши през 1919 г. софийската Духовна семинария, става войник през 1916 г. в Първа сборна дружина на Първи софийски пехотен полк и, стигайки до чин старши подофицер, заминава за Крушево в Македония. Там, въпреки че е военен, работи като учител и певец в храма и заслужава уважението на местния свещеник Наум Мешков. По време на отстъплението през 1918 г. от Крушево през Кичево, Гостивар и Тетово стига в Скопие, където разбира, че са заложници. Тук предава оръжието си, но не и себе си и заедно с други войници бяга през Гюешево, стига в Кюстендил и се прибира у дома. През 1920 г., след като завършва 6 клас (днешен 10 клас) и се явява на изпит в София, става редовен учител, а свидетелството му е подписано от тогавашния министър на просветата Омарчевски. На деня на Св. Св. Константин и Елена 21 май през 1920 г. Филип Паунов е ръкоположен от Пловдивския митрополит Максим за дякон, а на 4 юли - Петдесетница в катедралния храм “Света Богородица” в Пловдив е ръкоположен за свещеник.
Позволих си да напиша тези моменти от Летописната книга на нашия храм за свещеник Филип Паунов, за да научим и за да знаем отговора на въпроса защо въпреки всички трудни за родината ни моменти и особено двете Национални катастрофи и всичко свързано с тях, ние не само сме оцелели като народ и държава, но сме продължили да живеем и да пишем историята на България, та до днес. А това, което трябва да помним е, че знанието и любовта към род и родина са неразривно свързани, а имаме ли я и паметта, значи ще я има и България.
За свещениците на църквата не е било важно да се пише често в Летописната книга, защото по-важно е било да се създават семейства, като се свързват в свещен съюз (венчават) хората и да се кръщават в православната вяра новородените, при това не само от село Лъджене, а от цяла България. Първата венчавка в новия храм е с дата 17 януари 1899 г. За изминалите 117 години венчавките са около 2 000, но нека не забравяме, че става дума за село Лъджене до 1948 г. и за годините на социализма. Колкото до кръщенетата: първото е в началото на февруари 1899 г. и към днешна дата са повече от 10 000, като от 1970 година насам техният брой чувствително нараства, защото хората, идвайки във Велинград на почивка, си кръщават и децата.
В Летописната книга продължаваме да четем: датата е 12 април 1970 година и “Тоя ден ще остане паметен за църквата ни...” , пише протоерей Васил Филипов Паунов. Новоизбраният Пловдивски митрополит Варлаам, придружаван от Пазарджишкия архиерейски наместник Борис Харалампиев и дякон Огнян, отслужва своята първа служба като канонически митрополит на Пловдивска епархия в нашия храм. Освен това на тази тържествена литургия е отличен с “Нагръден кръст” иконом Филип Паунов за “безупречна и предана служба на църквата в продължение на 48 години, а свещеник Васил Попфилипов Паунов произведе протойерей за добра и ревностна работа”.
Шест години по-късно, на 19 септември 1976 година, когато църквата “Успение Богородично” отбелязва своя 80-и юбилей, във Велинград пристига за годишнината и за тържествената литургия Българският патриарх Максим заедно с Пловдивския митрополит Варлаам, Сливенския митрополит Никодим, Старозагорският митрополит Панкратий и Видинският митрополит Филарет. След тържествената литургия и срещата с хората и гостите на Велинград патриарх Максим освещава и почивната станция “Дом на свещеника”.
В летописната книга иконом Васил Ф. Паунов е записал на дата 3 ноември 1977 година: В 4 часа и 23 минути Велинград е разтърсен от силен земен трус. При това земетресение е силно повредена и църквата ни. Отвън се вижда пропукване на камбанарията от долу до горе и кръстът на камбанарията е паднал на земята...
Събитията от историята на станалата вече на 120 години църква „Успение Богородично” от 20 ноември 1986 г. започва да се записва от иконом Иван Йорданов Чалъмов. Той е родом от село Лозен, завършил е софийската Духовна семинария на гара Черепиш - Врачанско и Богословския факултет при СУ “Св. Климент Охридски” и от 1989 г. е председател на храма.
В Летописната книга отец Иван е отбелязал разкола в Българската православна църква след промените през 1989 г.и създаването на двата Синода, както и преминаването на църквите от Чепинското корито към Алтернативния синод начело с митрополит Пимен. През месец май 2001 г. църковните настоятелства и енорийските свещеници от Чепинското корито вземат решение в името на единението на Българската православна църква храмовете “да се върнат на разпореждане на Светата Пловдивска митрополия начело с митрополит Арсений”.
Тази е и годината, когато на 22 май княгиня Мария Луиза донася лекарства за намиращата се в много тежко положение общинска болница във Велинград и участва в благодарствен молебен в църквата “Успение Богородично”.
Отбелязани са датата 11 септември 2001 г. и часът 15.55 българско време, когато е извършен “най-чудовищният терористичен акт в САЩ, при който загиват хиляди и Америка обявява война на тероризма.”
Записано е също, че през месец януари 1994 г. Църковното настоятелство взема решение за цяластна реставрация на иконите, а през месец март 2000 г. решение за извършване ремонт на фасадата и покрива. В Летописната книга са записани за вечни времена имената на помогналите с материали и парични средства институции, бизнесмени и граждани.
Ремонтираната църква “Успение Богородично” през декември 2000 г. с празничен камбанен звън известява началото на тържествената литургия, посветена на 100-годишния юбилей от освещаването на храма.
Днес, за 120-годишния юбилей на църквата и предстоящия на 15 август храмов празник Успение Богородично, отец Иван Чалъмов отправя своето пожелание: “Нека следващите десетилетия да бъдат изпълнени с мир, с много добро и успехи на всички, а кристалният камбанен звън на храм “Успение Богородично” да призовава за повече радостни празници! Да бъде!”
Веска Божкова