“Всичко, което се прави с любов, успява” - само с няколко, но точните думи, Йорданка и Иван Казалиеви обобщават 47 години съвместна творческа дейност и 20 години, посветени на създадената от тях Детско-юношеска вокално-инструментална школа “Звънче”. Тези думи не казват фактите за работата им като учители, като диригенти на хорове, фанафрен и духов оркестър, естраден състав, като създатели на различни певчески групи... Но изповядват най-важното - любовта към музиката, която ги е събрала не само като семейство, а и като творци. Тази любов са предали на десетки и стотици деца и млади хора, с нея са издигнали своята публика “там, където свършва словото и започва музиката”, както гласи и мотото в поканата за юбилейния спектакъл на “Звънче”.
Дни преди спектакъла семейство Казалиеви гостоприемно отвори вратата на дома си и за читателите на “Темпо” - така, както го прави всеки ден за своите възпитаници, техните родители и многото приятели. Една от стаите в дома им е превърната в музикално студио, което са оборудвали със собствен труд и средства. Това е музикалната лаборатория, в която “звънчетата” правят първите и всички следващи стъпки по пътя към успеха на сцената, на конкурсите и фестивалите. Големият концерт предстои и вълнението се усеща във въздуха, извира от спомените и с надежда поглежда към бъдещето.

- Къде е мястото на “Звънче” сред всичко, което сте постигнали през 47-те години съвместна творческа дейност?
Йорданка Казалиева: Знаете, че най-малкото дете е най-милото, най-скъпото и най-галеното. Преди 20 години си тръгнах от училището в Ракитово много огорчена. По същото време работата си в училище загуби и Иван, съкратиха ни и двамата. Ние работим от студенти - като студент той написа химна за патрона на института, а аз бях единствената студентка, която дирижираше студентски хор. Седнахме вкъщи и си казахме, че знанията и уменията са си наши. Минали сме през какво ли не, но трудностите се оказаха градивни и разбрахме, че всичко опира до желание. Работим без почивен ден. Тук децата идват свободни, спокойни, като приятели - отворили сме дома си и за тях, и за техните родители. Много държа да благодаря на всички съседи в нашия блок, защото те не протестират заради всекидневните репетиции, а това е огромна помощ и подкрепа за нашата работа.
- Кой е “кръстникът”, който избра толкова хубаво име на групата “Звънче”?
Иван Казалиев: “Кръстникът” съм аз. Четях романа “Белю Пушилката” на Джек Лондон. Там героят обяснява как са го нарекли “Пушилката”, защото било “име със съдържание”. Търсих такова “име със съдържание” и открих “Звънче” - гласовете да звънят като звънчета. Това е име, което трябва отговорно да се защитава. Децата се гордеят много, когато кажат, че са от “Звънче”. А ДЮВИШ дойде от това, че в нашата школа има и инстументално, и вокално обучение. Всяко от нашите “звънчета” свири на инструмент, имаме идея и ще направим концерт, на който ще покажем това.
- За 20 години колко са “звънчетата”?
Й. К.: По списък са над 120! Нашето първо “звънче” е Румяна Димова, която всяка седмица идваше от Доспат, а сега е професор и преподава музика в Чикаго. В първата ни вокална група бяха 9 можещи деца. Имаме 6 “звънчета”, които завършиха Консерваторията. Няма да споменавам имена, за да не пропуснем някого. През първите години и на първите конкурси децата пробиваха сами, не ни познаваха в страната, трябваше да се утвърждаваме. Както казва Св. Лобошки: “Вие си извървяхте пътечката стъпалце по стъпалце, но стигнахте до върха”.
Ив. К.: Много голяма радост за мен бяха децата, които учеха в консерваторията, но идваха да решаваме задачи по хармония, полифония и др. Имаха ни доверие, а това е много важно. Школата на “Звънче” се утвърди, вече сме сред водещите в България, имаме тежки и отговорни участия в чужбина - ние например сме единствените, които в две последователни години получихме покана от българското посолство в Берлин да представяме страната ни на национални празници. Заради многото работа (за 1 година имаме 6 излизания в чужбина) преди време се наложи да се разделя с групата за популярни песни “Велина”, но оставаме добри приятели.
- За 20-годишния юбилей си поставихте и изпълнихте амбициозната задача да запишете първия диск на “Звънче”. Разкажете повече за диска, който се казва “Обич”.
Й. К.: Дискът се оказа много трудна и скъпа задача. В него има 12 песни, като 5 от тях са написани от Хайгашот Агасян, 6 от Светослав Лобошки, който направи всички аранжименти и 1 песен на Валентин Пензов, който специално пожела аранжиментът да бъде на Иван Казалиев. Записите на песните в истинско музикално студио в София (“Лира” на Петър Дивчев) беше невероятно преживяване за децата, което няма да забравят. В основата на издаването на диска са родителите на децата, на които също дължим огромна благодарност и чувстваме като наше семейство.
- С каква мечта посрещате юбилея?
Ив. К.: Имаме мечта да подновим оборудването и да изпитаме щастието на “Караоке”, на които общината преди години закупи оборудване. А голямата ни мечта е да намерим човек, на когото да предадем нашия опит, песни, аранжименти, инструментали - това е голямото богатство на “Звънче”.
Ние сме вярващи хора и винаги благодарим на Бога, защото нашата работа и школата са в неговите ръце. За нас винаги на първо място е била и ще бъде хуманната дейност - да помогнем на деца сираци, на възрастни и бедни. Затова сме организирали много благотворителни концерти и сме участвали в много такива. Наша е идеята тази година концертите по време на Празниците на културата да бъдат благотворителни в помощ на деца, защото трябва да сме съпричастни и в радостта, но и в мъката. Второто, на което държим, е местният патриотизъм - където и да отидем в страната или в чужбина ние рекламираме Велинград (нищо, че не присъстваме в нито една от рекламите на Велинград). И третото, на което посветихме живота си, е любовта към музиката.
Този разговор започна и завърши с любовта към музиката. Благодаря за диска, който получихме като подарък за редакцията на “Темпо” и нека “Звънче” да звъни с прекрасните гласове на велинградските деца на многая лета! А за големия юбилеен концерт - в следващия брой.
Елена Баева