Правото на отговор е по повод статията “Общината приведе в действие оздравителен план за ЦНСТ”, публикувана в брой 10/8-14 март 2016 г. на вестник “Темпо”. В статията новият директор “Хуманитарни и социални дейности” в общината Мария Маркова представя мерките, предприети в Центъра за настаняване от семеен тип след освобождаването на Валентин Стаев от директорския пост. Г-н Стаев поиска право на отговор на 11 май, дни след като Мария Маркова напусна своето директорско място в ОА - Велинград.

Най-напред искам да изтъкна, че става въпрос за ЦНСТДМУ, а не ЦНСТ - Велинград. Това са две съвсем различни предприятия. Освен това ползвателите в центъра са общо 12, а не 14, каквито данни са изнесени. “Малки” подробности?! “Професионализъм”, “неосведоменост” или невежество?
Темата за проблемите в ЦНСТДМУ, повдигната в национален ефир, се оказа сапунен мехур с повече политически привкус. Проблемите касаеха пропуски преди моето назначаване (9.01.2015). След всички възможни проверки в републиката излезе черно на бяло, че няма нарушения на финансовата дисциплина. Кой следва да понесе вината за клеветите? Как да търсим спонсори и още потребители след тази “реклама”? Предписанията от ДАЗД и ГИТ не са фатални и не са спъвали дейността на центъра. Те винаги са били партньори. Грешки се допускат по различни причини и целта е да се изчисти всичко за бъдеща добра работа на предприятието. Това е процес! Преминаването от финансиране по европейски проект към държавно делегирана дейност е свързано с решаването на редица обективни и субективни проблеми. Успоредно с проверките в ЦНСТДМУ бяха проверени и други социални заведения, работещи много години назад. Там също бяха открити неблагополучия и дадени предписания. Това не бе счетено за фатално, както при мен.
Когато се кандидатирах за длъжността (по обява в интернет), нямаше обявено изискване за определено образование. Освен това не всички директори на социални заведения във Велинград имат образование по социални дейности. Мога само да отбележа, че гледам дъщеря със 100% увреждания вече 20 години и едва ли за мен има някакви тайни, свързани със спецификата на грижите за подобни деца. В страни като САЩ, Белгия, Холандия дават дипломи за социални дейности в подобни случаи.
Когато бях назначен кризисно за директор, аз поех дълга всички потребители да са като мои деца и го спазих 100%! Независимо какво ми е струвало в личен план! Това може лесно да се провери. Моят модус операнди като директор е бил винаги в най-добър интерес на потребителите. Мария Маркова има конфликт на интереси в отношение и оценки към мен, подведе кмета и резултатите са налице. Как да преценим нейните опит, компетентност и професионализъм за подобни решения? Няма логика в края на 2015 да имам отлична атестация (макар и с икономическо образование) и изведнъж в началото на 2016 да предлага изгонването ми с авторитетното си мнение. Какъв административен опит има тя? Какво е образованието й? Има ли въобще ноу-хау на тази тематика? Или самочувствието на “голям специалист” в социалните дейности и едно голямо его са над реалностите? Така е според мен!
Истина е, че няма потребители от закрити социални заведения - лично съм прозвънил всички областни ДПС. Но това не беше само моя грижа, а и на всички ангажирани в този ресор, защото това е дейност на общината! Какво направи тя по този въпрос?
Може ли в един двор да бъдат деца с психически и физически увреждания и потребители в защитено жилище? Зигмунд Фройд ще се обърне в гроба си! Маркова пише, че през нощта остават две възпитателки - това са детегледачки, но може би за нея няма разлика. Съращаването на двамата възпитатели и замяната им с нощни пазачи е голяма грешка с предвидими последствия. При проверката от ДОЗГ и БАЛИЗ ни похвалиха за увеличаването на мъжете в екипа - това е световна тенденция. Маркова съкращава чистача!? Квадратурата на обекитте е около 600 кв.м., отделно прилежащата хоризонтална и вертикална планировка. Може ли детегледачка да съвместява своите задължения с тези на чистача? Ежедневно? Целогодишно? Зимно почистване? Това са рисковани и неоснователни рокади на незапознат с естеството на работата, претендиращ за юпи.
Резултатите са налице! Нарушен микроклимат на персонал и потребители. Кадруване! Неадекватни управленски решения лично от Маркова. Стрес, страх и напрежение. Всички “хора на Стаев” - вън!
Най-рисковият потребител, след около година и половина работа с него и постигане на относителна самостоятелнтост и уравновесеност в поведението му, е изпратен в началото на март в психиатрията в Пазарджик. Всичко направено отива на вятъра! След връщането му на 21 март изпада пак в кризи. Увеличен е приемът на медикаменти, станал е още по-неадекватен, зомбиран! Къде е “специалистът” Маркова да се намеси авторитетно за последствията от стореното? Всичко се стоварва върху екипа и детегледачките най-вече. Така нареченият трудотерапевт (младо момиче) не се справя. Потребителите й налитат на бой. Това ли е терапията?
Обидно ми е за начина, по който бях изгонен, а не за самия факт! Първоначално не мислех да взема отношение, но като разбирам какви ги твори тази “специалистка”, не се въздържах! Толкова е трудно да се създаде добър екип в подобни заведения! Основният момент е да издържиш психически и физически. Това, което тя прави, не е в най-добър потребителски интерес. А той е основният стандарт в тази дейност!
Не мога да не спомена и изгонването на Вили Симеонова от Дневния център “Надежда”, базирано на някакви анонимки!? Новоназначената е човек без опит и образование “Социален мениджмънт”. Двойни аршини ли се прилагат или какво? Редно е да задам въпроси. Какво става във Велинград и в неговите две общински социални предприятия? Каква е ролята на Марковите решения? Или Маркототеви? Терминаторска? Това е и питане от другите екипи, работещи в социалните заведения в града!
Валентин Стаев