

“Запазете теснолинейката”
Публикувано на 26 Nov 2001 20:50

Супер изненада спретна Община Велинград на експерта към Световната банка г-н Джеръми Уайд от Великобритания. На 24 ноември той пропътува част от маршрута на теснолинейката по линията Септември - Добринище, за да се запознае на място със ситуацията и да даде експертно становище пред Световната банка и БДЖ дали линията да се запази или да се закрие.
Г-н Уайд и придружаващите го лица бяха поканени в общината, където ги очакваха заместник-кметовете Ангел Топорчев и Снежана Велева, председателят на Общинският съвет Неджат Кехайов, повечето общински съветници, жп-работници от Велинград и журналисти. Тук беше и кметът на съседната община Ракитово.
Английският експерт не сдържа изненадата си и няколко пъти недвусмислено подчерта, че на подобни срещи проблемът не може да се разисква. Волю-неволю обаче той сподели впечатленията си и изслуша еднозначното мнение на всички присъстващи, че теснолинейката не бива да се закрива. Заради крайно влошеното състояние на БДЖ Световната банка е възложила проучване как да се рационализира железопътната мрежа и каква да бъде печелившата търговска политика на БДЖ. Не е тайна, че от години българските железниците отчитат големи финансови загуби, че субсидията от държавния бюджет е малка, че повече заеми трудно могат да се вземат, тъй като и настоящите не са малко. Една от поставените под въпрос линии е Септември - Добринище и това не е за първи път.
Г-н Уайд се застрахова, че не изразява позиции нито на Световната банка, нито на БДЖ, а единствено лично мнение. Той увери присъстващите, че неговото посещение е част от процеса на формулиране на препоръки, които Световната банка официално ще представи на БДЖ и правителството. Преди вземане на окончателни решения ще препоръчам местния интерес да бъде взет под внимание, каза г-н Уайд.
Той сподели своите преки впечатления: почти пълен влак, пътниците и персоналът оценяват тази услуга и я смятат за нужна, а и регионът има амбиции да развива туризъм, което е логично основание да не се прекратява транспортната услуга. Личното мнение на експерта е, че тази услуга има стойност и може да генерира добавена стойност. Но той побърза да добави, че БДЖ съществува благодарение на своите приходи и субсидия от държавата. Основният проблем е радикално по-ниското ниво на подкрепа от държавата. Съчетано със свитите приходи и значителната конкуренция на автобусните превози, това налага БДЖ да търси източник за покриване на загубите. Търговската логика е или да разчита на повече помощ от държавата (което в българските условия е илюзия), или да вдигне своите приходи (примерно чрез рязко увеличаване на цените или чрез закриване на губещи звена).
Единственият изход пред БДЖ е да се рационализира мрежата с оглед търговската ориентация към печалба. Който има нужда от дадена услуга, трябва да плати за нея, в противен случай остава прекратяване на услугата, смята английският експерт. В протововес на това мнение се изказа Н. Кехайов, който изтъкна първостепенното икономическо и социално значение на теснолинейката за нашия край. В същия дух бяха думите на съветника Никола Вецов, който насочи критиката си към чиновническите глави, родили “великата идея” да се посегне на една линия, която минава през 7 общини. Граждандското общество във Велинград ще каже своята дума, Ракитово също. Търсете други резерви, защото ще станете за смях, разгорещено завърши г-н Вецов. Заместник-кметът Топорчев защити нуждата от жп-линията с бъдещите проекти за спортния център “Сютка” и за геотермална централа. Той изтъкна, че регионът има потенциал, 15 000 пострадали от Чернобил деца се лекуват при нас, не трябва да се създават изкуствени пречки за развитието на местния туризъм. Тази среща е начин да изразим своето възмущение, ще протестираме и пред международни институции, ако не наложи, каза заместник-кметът. За социалния ефект от запазването на линия говори кметът на Ракитово Георги Михайлов. А съветникът Н. Тодев припомни, че първоначалният замисъл е бил теснолинейката да свързва долините на Марица и Струма, да бъде трансгранична връзка - тогава ще бъде истински рентабилна. Контрольор от велинградския жп-район сподели, че е срам държавата да не може да отпусне 20 000 лева за трасето, което би помогнало да се повиши скоростта на влаковете. Обсъдена бе и възможността линията да стане частна, а г-н Топорчев дори спонтанно предложи тя да се раздържави в полза на 7-те общини. При такава масирана атака Джеръми Уайд изрази личното си мнение, че няма логика да се прекрати линия при съпътстващи инициативи за развитие на туризма. Думите му, че той ще е за запазване на тази линия при равни други условия, бяха изпратени с аплодисменти, въпреки уговорката, че това си остава лично мнение. Вероятно срещата във Велинград наруши протокола. Със сигурност г-н Уайд ще запомни реакцията на местната общественост, на която стана очевидец. Какъв ще е крайният резултат, ще се разбере в средата на декември - това е срокът, в който експертите на Световната банка ще дадат своите препоръки на БДЖ и Министерския съвет.
Следващата логична стъпка на велинградчани подсказа г-н Уайд: местната администрация да направи местните нужди ясни пред правителството. Време е каквото се каза пред английския експерт, да се каже ясно и пред българското правителство. То има моралния ангажимент да отчете освен експертните становища и социалната страна на проблема. Елена Баева
Г-н Уайд и придружаващите го лица бяха поканени в общината, където ги очакваха заместник-кметовете Ангел Топорчев и Снежана Велева, председателят на Общинският съвет Неджат Кехайов, повечето общински съветници, жп-работници от Велинград и журналисти. Тук беше и кметът на съседната община Ракитово.
Английският експерт не сдържа изненадата си и няколко пъти недвусмислено подчерта, че на подобни срещи проблемът не може да се разисква. Волю-неволю обаче той сподели впечатленията си и изслуша еднозначното мнение на всички присъстващи, че теснолинейката не бива да се закрива. Заради крайно влошеното състояние на БДЖ Световната банка е възложила проучване как да се рационализира железопътната мрежа и каква да бъде печелившата търговска политика на БДЖ. Не е тайна, че от години българските железниците отчитат големи финансови загуби, че субсидията от държавния бюджет е малка, че повече заеми трудно могат да се вземат, тъй като и настоящите не са малко. Една от поставените под въпрос линии е Септември - Добринище и това не е за първи път.
Г-н Уайд се застрахова, че не изразява позиции нито на Световната банка, нито на БДЖ, а единствено лично мнение. Той увери присъстващите, че неговото посещение е част от процеса на формулиране на препоръки, които Световната банка официално ще представи на БДЖ и правителството. Преди вземане на окончателни решения ще препоръчам местния интерес да бъде взет под внимание, каза г-н Уайд.
Той сподели своите преки впечатления: почти пълен влак, пътниците и персоналът оценяват тази услуга и я смятат за нужна, а и регионът има амбиции да развива туризъм, което е логично основание да не се прекратява транспортната услуга. Личното мнение на експерта е, че тази услуга има стойност и може да генерира добавена стойност. Но той побърза да добави, че БДЖ съществува благодарение на своите приходи и субсидия от държавата. Основният проблем е радикално по-ниското ниво на подкрепа от държавата. Съчетано със свитите приходи и значителната конкуренция на автобусните превози, това налага БДЖ да търси източник за покриване на загубите. Търговската логика е или да разчита на повече помощ от държавата (което в българските условия е илюзия), или да вдигне своите приходи (примерно чрез рязко увеличаване на цените или чрез закриване на губещи звена).
Единственият изход пред БДЖ е да се рационализира мрежата с оглед търговската ориентация към печалба. Който има нужда от дадена услуга, трябва да плати за нея, в противен случай остава прекратяване на услугата, смята английският експерт. В протововес на това мнение се изказа Н. Кехайов, който изтъкна първостепенното икономическо и социално значение на теснолинейката за нашия край. В същия дух бяха думите на съветника Никола Вецов, който насочи критиката си към чиновническите глави, родили “великата идея” да се посегне на една линия, която минава през 7 общини. Граждандското общество във Велинград ще каже своята дума, Ракитово също. Търсете други резерви, защото ще станете за смях, разгорещено завърши г-н Вецов. Заместник-кметът Топорчев защити нуждата от жп-линията с бъдещите проекти за спортния център “Сютка” и за геотермална централа. Той изтъкна, че регионът има потенциал, 15 000 пострадали от Чернобил деца се лекуват при нас, не трябва да се създават изкуствени пречки за развитието на местния туризъм. Тази среща е начин да изразим своето възмущение, ще протестираме и пред международни институции, ако не наложи, каза заместник-кметът. За социалния ефект от запазването на линия говори кметът на Ракитово Георги Михайлов. А съветникът Н. Тодев припомни, че първоначалният замисъл е бил теснолинейката да свързва долините на Марица и Струма, да бъде трансгранична връзка - тогава ще бъде истински рентабилна. Контрольор от велинградския жп-район сподели, че е срам държавата да не може да отпусне 20 000 лева за трасето, което би помогнало да се повиши скоростта на влаковете. Обсъдена бе и възможността линията да стане частна, а г-н Топорчев дори спонтанно предложи тя да се раздържави в полза на 7-те общини. При такава масирана атака Джеръми Уайд изрази личното си мнение, че няма логика да се прекрати линия при съпътстващи инициативи за развитие на туризма. Думите му, че той ще е за запазване на тази линия при равни други условия, бяха изпратени с аплодисменти, въпреки уговорката, че това си остава лично мнение. Вероятно срещата във Велинград наруши протокола. Със сигурност г-н Уайд ще запомни реакцията на местната общественост, на която стана очевидец. Какъв ще е крайният резултат, ще се разбере в средата на декември - това е срокът, в който експертите на Световната банка ще дадат своите препоръки на БДЖ и Министерския съвет.
Следващата логична стъпка на велинградчани подсказа г-н Уайд: местната администрация да направи местните нужди ясни пред правителството. Време е каквото се каза пред английския експерт, да се каже ясно и пред българското правителство. То има моралния ангажимент да отчете освен експертните становища и социалната страна на проблема. Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023