Марко Моруци е роден и живее в Рим, Италия, но има и български корен: неговата баба по майчина линия е била българка, женена за италианец от Венеция, военно аташе на Посолството на Италия в София. Марко Моруци завършва обучението си в университета в Болоня, учи горски науки, бизнес администрация и инженерство. До сега непрекъснато е работил в дърводобивната промишленост, като има опит и в международната търговия (Австрия, Германия, Финландия, Русия, Румъния, Унгария, България). През последните години работи и в сектора производство на пелети с голяма немска фирма, а след това приема позицията на управител на ФФ ЮРЪП ГРУП - фирма на италиански инвеститори с производство на пелети във Велинград. Вече официално е жител на Велинград и споделя, че за него да работи в България е като да работи за своята втора родина.

- Преди 2 години италиански инвеститори закупиха фабрика за производство на пелети във Велинград, предназначени както за българския и италианския пазар. Д-р Моруци, от колко време се занимавате в тази фабрика?
- За пръв път дойдох във Велинград през юни миналата година и заместих предишния управител през ноември 2015 година. От месец юли миналата година живея тук и от януари 2016 г. съм жител на Велинград.
- Защо точно фабрика за производство на пелети?
- Използването на възобновяема електроенергия, заместването на източници като петрол и газ е в процес от почти няколко десетилетия. По-актуално е използването на биомаса, тоест основния продукт е на растителна основа, дървото преди всичко е широкоразпространено, за разлика от петрола и газта. В действителност използването на дървото като база за създаване на топлина и енергия е съпътствало човека през неговата еволюция, бихме могли да кажем, че човекът се е развил и прогресирал благодарение на дървото, доставяйки му енергия и комфорт. Пелетът е един сравнително нов продукт, който има своите важни характеристики и приоритети: малкият му размер го прави по-лесно управляем не само ръчно, но най-вече автоматично с подходящи машини и системи, освобождавайки хората от умора и от необходимостта непрекъснато да зареждат печките и камините с традиционната дървесина. Тези характеристики улесняват използването им, всяка година се консумират милиони тонове пелети в повече.
- Няма ли рискове увеличеното използване на пелети да доведе до намаляване на горския фонд на планетата или този в нашия регион?
- Тайната е в използването на дърво, което расте, като ежегодно се увеличава количеството на дървена маса в гората. Този растеж варира в зависимост от видовете дърво, както и на околната среда, в която расте, но средно съответства на 2 или 3% от съществуващата дървена маса. Бихме могли да използваме само 2 или 3% от дърветата в една гора, без да намаляваме абсолютното комплесно количество. Но действителността е, че в Европа се използва само 20% от растежа, в България по-малко от 15% и в света по- малко от 1%. На световно ниво бихме могли да консумираме сто пъти повече дървен материал от настоящето потребление, без дори минимално да се намали горския фонд, нещо повече - дори улесняваме растежа и правилното развитие на дърветата, предпазвайки ги също от пожари. Подбирайки дърветата за сеч, се освобождава повече место за растеж на другите, които ще се развият по- добре, позволявайки да растат по-здрави и едри и по-бързо. В една гора не чак толкова гъста рискът от пожари е по-малък. В Европа имаме примера на Австрия и на Скандинавските държави: само те произвеждат 50% от използвания дървен материал в Европа и въпреки всичко имат прекрасни и много здрави гори.
- Защо използването на пелети е за предпочитане пред петрола?
- Петролът също първоначално произхожда от горите, необходими са пет милиона години, за да се образува. Едно дърво регенерира за по-малко от 50 години. Следователно всеки килограм пелети се възобновява за няколко години, а един литър използван петрол никога вече няма да бъде съществуващ. Затова резервите от петрол, дори все още да са значителни, фатално намаляват, докато дървените - не, и ще бъдат на разположение за всички бъдещи генерации. Това наличие се забелязва и в цената: колкото повече от един продукт, толкова по-ниска цена.
- А проблемът със замърсяването на атмосферата?
- Знаете какво е замърсяването от петрола. Истинското дърво, изгаряйки отделя само водни пари и въглероден двуокис, които обаче са погълнати от дърветата по време на техния растеж. И е същото, което ще се отдели, ако вместо да се изгори, се остави да изгние по естествен път. Но внимание - говорим за истинското дърво, онова под кората, без лепила и бои. Това е дървото, което ние използваме: истинско дърво без кора, защото кората, растейки около дървото, събира замърсяванията от въздуха. После отсеченият труп, влачен по време на добиването на материала от гората, събира почва, която затруднява правилната работа на печките на пелети.
- Има ли начин за лесно разпознаване на добрите от лошите пелети?
- Съществува един емпиричен начин, но много ефикасен начин - достатъчно е да наблюдаваме пушека от комина. Ако е сив, ще рече, че има наличие на фин прах и замърсители, най- вероятно произлизащи от наличието на кора. Ако пушекът е лек и бял, чист, говорим за водни пари и следователно пелетът не е добре изсушен и една част от създадените калории се използва за изпарение на водата. Практически най-добрият пелет не трябва да образува видим пушек.
- Защо избрахте за място на фабриката точно Велинград?
- Тук намерихме здрава среда от гъсти гори и отличен дървен иглолистен материал, най-добрия за производството на пелети, и преди всичко една традиция в обработката на дървото, което гарантира обучена работна ръка. Тук намерихме също една фабрика за производство на пелети, може би остаряла, но която е създала една добра основа за производственото развитие, което проектирахме и реализираме понастоящем. С подмяна на пресите и съоръжението за аспирация удвоихме производствения капацитет, който впоследствие ще се увеличава още до достигане на 15 000 тона пелети годишно. Произведеното количество пелети ни позволява едно стабилно присъствие на пазара и бъдещо развитие, но нашите амбиции не свършват до тук.
Превод от италиански: Светлана Топалова