Туристическият бранш се сдружава, за да върви курортът напред

Публикувано на 07 Dec 2004 08:49

Агенцията за регионално развитие и Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите организираха на 30 ноември дискусия на тема “Велинград - европейски туристически център”. За събралите се повече от 20 хора от бранша бе напълно ясно, че така формулираната тема за дискусия е много повече пожелание, отколкото реалност. Защото камарата от проблеми пред туристическия бизнес във Велинград се трупа от години, но обратният процес на решаване поне на част от трудностите все още не е настъпил.
Една от главните цели на събирането бе сдружението да набере нови членове, за да може да представлява в по-голяма степен браншовите интереси пред местните власти. Агенцията за регионално развитие/Център за бизнес и информация разказаха за своите възможности да помагат на туристическия бизнес. Сдружението и Агенцията демонстрираха желание за обединяване на ресурса в две главни посоки: съвместно кандидатстване с проекти пред финансиращи институции и обща работа за създаване на стратегия за развитието на туризма в община Велинград плюс сериозна реклама на курорта.
Представители на Общинска администрация не присъстваха, а от името на Общинския съвет се включи председателят Неджат Кехайов. Той каза, че не сме достигнали европейския вид на Велинград и сме далече от истината по отношение развитието на туризма. Община Велинград все още се колебае в определянето на своята визия какъв точно туристически център да бъде. Според някои трябва да догоним Банско с мащабния проект “Сютка”, но се оказа, че той “не е наша хапка”. Трябва да преосмислим реалностите и да концентрираме усилия за популяризиране и използване на най-голямото богатство на Велинград - минералните води и природните дадености. Минералната вода не означава само лечение на болни хора, трябва да се акцентира на нея като елексир на младостта, енергията, здравето. Да търсим ново послание за Велинград като център за подмладяване, релаксация, природосъобразен живот и екотуризъм, препоръча г-н Кехайов. Не спести, че “Все още спим като община!”, проблемите на инфраструктурата, парковете, осветлението, професионализма на персонала.
От името на Историческия музей Снежана Велева и Георги Куманов се ангажираха да помагат при изработването на сериозна стратегия за културата, чийто прояви са задължителен елемент за успешното посрещане и привличане на туристите. Г-жа Велева подчерта, че Велинград вече не е сред 100-те национални обекта в туристическите карти и са нужни усилия да се върне на подобаващото си място. Златко Златанов, председател на Сдружението на ресторантьорите и хотелиерите (СРХ), обясни така каква е целта на организацията: “Защо да се сдружаваме? Не за да е по-скъпо, а да е по-евтино и да се иска от местната власт от името на сдружението”. СРХ ще регламентира и вътрешен ред по отношение цените, освобождаването на работници и наемането им с препоръка от предишен работодател.
Очаквано дискусията започна с проблем, съществуващ и нерешен от години: причакването на автобуси с туристи от Македония и дъмпинга на цените на квартирите. Иван Рангелов определи ситуацията като битка с вятърните мелници и настоя общината да вземе мерки и да се въведе регистрация на туристите. Сдружението ще помага на лицензираните туроператори и собственици на квартири, защото не може едни да плащат всички такси и лицензи, а други да свалят цените, заяви и г-н Златанов. Той предлощи Общинският съвет да гласува лицензът и таксата за пенсионери, които дават квартири, да са наполовина по-ниски, защото е ясно, че много от хората дават на ниски цени от недоимък. Към това Васка Милушева, изпълнителен директор на АРР, прибави идеята човек от СХР да бъде член на Комисията по категоризация, а Елена Самандова препоръча на собствениците на хотели и заведения да помолят клиентите си да попълват анкетни карти, за да се види къде “куцат” предлаганите услуги.
Г-жа Лебанова заяви, че посоката да се отказваме от зимния туризъм е лоша и че не е само “Сютка”, а се подценява като зимен център Юндола. В срещата участваха и представители на туристическия бранш от Сърница, които ще се включат в СРХ и ще поканят гостите на Велинград да разнообразят престоя си с възможностите на еко-туризма.
Директорът на Бюрото по труда Атанас Водев подробно представи какви са възможностите за обучение на кадри за туристическия отрасъл. Агенцията по заетостта дава по 450 лева на човек за обучение, но във Велинград все още преобладават курсовете за шивачки и дърводелци: от от 150 обучени само 35 са в сферата на туризма. Г-н Водев призова да се ползват и възможностите на програмата “От социални помощи към заетост”, по която “Камена” е назначила хора, които се грижат за парка и хигиенизиране на сградата и района.
Много сериозно бе разисквана темата за липсващата реклама на Велинград и общината като туристически център. Проблемът не са бабичките с квартирите, а как тук да идват повече туристи, как Велинград да е известен, каза представител на Сдружението за планинско колоездене. На въпрос защо приходите от курортна такса не се влагат в реклама на курорта, г-н Водев като общински съветник заяви, че ръководството на общината няма никаква стратегия и приоритети за харченето на парите.
На срещата бе отправено предложение от туристическа агенция за проучване на македонския опит в Охрид и за телевизионна реклама. Определена бе датата 13 декември за нова среща, на която да се гласува дали членският внос в СРХ да е 200 лева или да бъде диференциран.
Елена Баева

Велинград тел: 0876521487

Ще чистят коритата на Луковица, Еленка и дере Власа

Публикувано на 09 Jan 2026 11:51

Почистването ще бъде извършено последователно на три отделни етапа.
Първият етап е река Луковица и включва механизирано и ръчно почистване на речното корито по цялата дължина вътре в регулационните граници на Велинград - това са около 1900 метра до вливането в река Чепинска. Почистването включва отстраняване на дървета, храсти, дънери и всякаква растителност, която ограничава проводимостта. Ще се извърши почистване и извън регулационните граници на града - около 1000 метра, като ще се чисти тревиста, храстова и дървесна растителност,