От брой 6
Пречка ли е добивната индустрия за туризма във Велинград
Възраженията срещу възможното отваряне на волфрамова мина на територията на община Велинград са главно две: първо, страничните въздействия от добивната дейност може да застрашат здравето на населението. Това ще се отрази не само в ръст на заболеваемостта и смъртността, но и в изселване. Сравнително проспериращият днес Велинград може бързо да се обезлюди. Второ, добивната индустрия ще попречи на стопанското развитие на Велинград, лишавайки от стойност туризма. Според потенциалния инвеститор, тези страхове са неаргументирани, но трябва да се отчете, че туризмът, който в последните десетилетия се нарежда сред най-важните отрасли на глобалната икономика, никога не е бил рационален. Туризмът се гради върху истории, убеждения и предубеждения: върху възприятия. Обективна оценка на качествата на някоя туристическа дестинация няма: мястото се посещава от туристи, защото хората са убедени, че то е интересно, здравословно, евтино и т.н. В този смисъл няма съмнение, че съседството с волфрамова мина не е добра характеристика за курорт, който се опитва да се насочи към луксозния сегмент и да капитализира природната чистота. Потвърждение за това дава изследването “Въздействие на минната дейност върху туризма”, което се базира на примера на Нова Зеландия (Geoff Bertram. Mining’s Impact on Tourism. Simon Terry Associates, 2010). Заключението му е, че минната дейност не само води до деградация на ландшафта, но и до загуба на “зелен” имидж. Дори въздействието върху околната среда от минната дейност да бъде ограничено, в съседство с нея туризмът губи част от възприеманата си стойност. Той вече не може да се брандира като “зелен” и “100% чист”. Същият негативен ефект върху имиджа се наблюдава и при производството на млечни храни.Един от ключовите изводи в цитираните по-горе проучвания е, че “екологичният имидж и 34 екологичното качество може да се разминават”. С други думи, дори ако експертите на “Ресурс-1” са прави и фирмата приложи най-модерни техники за минимизиране щетите върху околната среда, вредата върху имиджа на Велинград няма как да бъде избегната. Волфрамова мина в близост до курорта няма да бъде скрита, тъй като конкуренцията между спа дестинациите е силна.
Към 2013 г. в туризма във Велинград (хотелиерство, ресторантьорство, здравеопазване) са заети официално 1816 души. Минната индустрия предлага да създаде 163 работни места в общината (поради липса на хора с подходяща подготовка, инженерният и технически персонал ще се наема отвън). Отварянето на мината няма да доведе до заличаване на туризма във Велинград, но ще му окаже негативен ефект. Ако допуснем щета от 1.5% за нетните приходи от продажби в планинската община заради загуба на зелен имидж (занижена оценка), това означава 4.5 млн. лв. по-малко приходи. Да приемем, че тази загуба се поема изцяло от туристическия сектор: в община Велинград 4.5 млн. лв. приходи от продажби съответстват на 182 работещи в туризма. Оказва се, че отварянето на мината за волфрам ще понижи общата заетост в общината с минимум 20 души. Загубата на заетост ще е по-голяма, защото 4.5 млн.лв. пропуснати приходи ще доведат до финансова загуба на много от предприятията в туризма, съответно до непропорционално закриване на операции и серия от фалити.
Да оценим и приноса на потенциалния инвеститор към общинския бюджет. Според вероятно завишените оценки на компанията, постъпленията от данъци и такси от “Ресурс-1” ще са в порядъка на 1.8-2.3 млн.лв. годишно. Тази сума е равна на едва 15% от бюджета, който държавата е отпуснала на община Велинград през 2015 г., без капиталовите разходи. 1 млн. евро никога не са излишни, но ако има отлив на население заради повишения здравен риск в общината, загубата на общински данъци и такси и свитите делегирани дейности в дългосрочен период ще се окажат по-високи. Приходите от продажби на добивната компания се планират в порядъка на 60-80 млн.лв. годишно, което е чувствително повече от преките приходи от туризъм в общината. Но регионалният ефект от тези приходи ще е малък: не повече от 2.5 млн. лв. платени като работни заплати на хора от общината и 2 млн. лв. отчисления за общинския бюджет. Загубата от мината само в туризма беше оценена на минимум 4.5 млн.лв., без да се остойностяват здравните и екологичните щети и дългосрочните негативни демографски последици. Те ще продължат да се трупат далеч след 30-годишния срок, в който концесионерът разчита да изчерпи запасите от Грънчарица.
Алтернативни насоки за икономическо развитие на Велинград
Минната дейност може да увреди икономическия потенциал на община Велинград не само в туризма. Аграрният сектор във Велинград има възможност значително да увеличи производството си и така косвено да допринесе за покачване на добавената стойност също и в туризма. В предишни години в общината са се засявали над 12 хил. дка картофи, през 2012 г. площите са се свили четирикратно. Според общия устройствен план на общината, селскостопанските ниви във Велинград заемат 39 000 дка. Ако всички те се засеят с картофи и приемем, че средният добив на дка е 1500 кг, а продажната цена на едро 50 ст., се оказва, че селскостопанските земи в община Велинград имат потенциал за производство на 30 млн. лв. годишно. В момента тази продукция може да се реализира на българския пазар като “родна” и “идваща от чист планински район” - което няма да е възможно, ако работи волфрамова мина. Плодородната Чепинска котловина е подходяща и за по-производителни култури. През 2007 г. с хмел там са били засети 1200 дка - което според достъпната информация за средните добиви и продажните цени формира реколта на стойност над 7 млн. лв. Тази продукция е създадена върху едва 3% от обработваемите земи в общината, тоест земеделският потенциал на Велинград е далеч по-голям от настоящия или дори от сценария “всичко с картофи”.
Животновъдството във Велинград има значителен потенциал и по сравнение с други планински райони на България той е оползотворен по-пълноценно. Наличните площи на пасищата и естествените ливади в общината са около 5 хил. ха. В последните години броят на домашните животни във Велинградско е стабилен и дори отбелязва лек ръст. Приблизителна оценка определя стойността на продукцията от говедовъдството в общината на 5.5 млн. лв. годишно (2.5 млн. лв. от говеда и 3 млн.лв. от мляко). Говедовъдството е съсредоточено изцяло в частния сектор, преобладават малките ферми с до 3 крави, които трудно покриват хигиенните изисквания на ЕС. Освен крави и говеда, в общината през 2013 г. се отглеждат и около 6800 овце.
Горското стопанство на Велинград е значително по размер: годишният добив на дървесина се оценява на 150 хил. куб.м., тоест поне 5 млн. лв. Този сектор на общинската икономика страда от ред дефекти, но изясняването им излиза извън обхвата на настоящето изложение. По принцип горският сектор не изпитва негативно въздействие от добивната индустрия и може да съжителства безпроблемно с мини. Може да се прогнозира, че при евентуално отваряне на волфрамовата мина в Грънчарица туризмът и селското стопанство постепенно ще загубят значението си и структурата на общинската икономика ще се преориентира към добивна промишленост и горско стопанство. Но устойчивото ползване на горите не може да надхвърля годишния прираст, така че горското стопанство има ограничен потенциал да компенсира загуба на поминък в туризма и в аграрния сектор.
Над 30% от обработваемите земи в общината пустеят, дори това изглежда малък „пропуск” по сравнение с разхищението на най-ценния природен ресурс на Велинград, минералните води. Четирите хидротермални находища са с общ дебит 175 л/сек. В градската канализация се заустват минерални води с дебит 170 л/сек, тоест по-малко от 3% от хидротермичния потенциал на общината се използва. Геотермалната енергия тук се използва за отопление на някои сгради, включително на училище, но дори горещите води на минералния извор Драгиново с температура над 90 градуса в огромното си количество изтичат в канализацията. При това положение, няколкото идеи за дългосрочно развитие на града и на общината, защитавани от различни групи на интереси изглеждат непълноценни. Става дума на първо място за изграждане на нов ски център “Сютка”, както и на “нови и модерни ски писти” в курорта Юндола.
Волфрамовата мина не е единственото инвестиционно намерение в добивната промишленост в община Велинград. От няколко години геоложките проучвания са се активизирали и на мястото на стари (още преди Античността) разработки се откриват промишлени находища на цветни и благородни метали, на първо място на злато. Ако бъде преценено, че волфрамовата мина в близост до спа курорта не представлява заплаха за здравето на хората и за природата, на същото основание в обозримо бъдеще в съседство ще изникнат и други мини.
Последици от минната дейност в Родопите
Индустриален рудодобив в голям мащаб се развива в Родопите от началото на 1950-те години под шапката на минното обединение ГОРУБСО, което през 1960-те се превръща в един от водещите производители на оловна и цинкова руда в света. ГОРУБСО е нямало работещи обекти в района на Велинград, но дългосрочното въздействие на рудодобива върху други райони в Родопите позволява да се направят паралели с възможните ефекти от волфрамовата мина. Минната дейност без съмнение създава поминък в планински райони с малко алтернативни възможности. Тя способства за изграждане и модернизация на комуналната инфраструктура. Работата в мините повишава техническите и организационни умения на местното население и това позволява в региона след време да се разкрият и други производствени предприятия. Покрай рудниците се изгражда мрежа от обслужващи фирми, които увеличават възможността на населението за заетост. Миграцията на работници от цялата страна насърчава космополитност и съдейства за преодоляване на традиционната изолираност на населението в планинските райони. Всички тези положителни ефекти са документирани и за Родопите между 1950-1990 г. (виж изследването “Социална икономика на рудодобива в Родопите”. Фондация „Фридрих Еберт”, 2014). През последните години се развиват технологии за рудодобив, които намаляват риска за околната среда и за здравето на населението и миньорите. В същото време, рудодобивът без изключение води до деформации на икономическата, оттам и на социалната структура в общините. Миньорски селища с население от по няколко хиляди души като Фабрика, Страшимир и редица други на практика престават да съществуват след преустановяване на рудодобива. Става дума за цели малки градчета с изградена инфраструктура: кина, басейни, ресторанти, детски градини, добре заредени магазини. Затвори ли мината, всичко спира. Пример в тази насока е общинският център град Лъки, населението му се е свило с 48% в периода 1985-2014 г. При това Лъки обезлюдява с такъв темп не заради затваряне на мините, а поради ограничаване на производството в тях. Маджарово, където оловно-цинковите рудници са изцяло закрити в края на 1990-те, е още по-драстичен пример. Въпреки че в Маджарово работи модерен посетителски екоцентър, а природното и културното наследство е твърде богато, 20 години след затварянето на рудниците градът още не може да изгради база за поминък. Същата зависимост от рудодобива се наблюдава в община Мадан: минната дейност обсебва демографския потенциал на мястото и започва да доминира в общинските политики за развитие. Общини като Рудозем и Златоград са се освободили от пълната зависимост: в първия случай благодарение на химическа индустрия, във втория на туризъм, и в тях значението на рудодобива се свива. Но безработицата в тези общини остава много висока, а екологичните поражения от десетилетията на рудодобива пречат прави със средства на централния бюджет. От ключово значение за всички социални ангажименти на минните компании са цените на металите на световните борси. В продължителни периоди с потиснати цени масово се уволняват работници, екологичните и трудовите стандарти се понижават, а отчисленията за общността секват. Не на последно място, рудодобивът в Родопите е парцелиран между “големи стопани” - всъщност типични модерни феодали, които определят съдбите на цели общини.
Велинград или волфрам: изводи и перспективи
В политическите документи на световните и европейските организации се подчертава, че минната дейност не противоречи на устойчивото развитие на планинските региони, ако екологичният и здравният риск внимателно се управляват, а местната общност споделя честен дял от приходите. Ниското ниво на производствен контрол в България през последните години и изключително ниските концесионни такси и корпоративни данъци говорят, че споменатите две условия няма да се изпълнят в описаното инвестиционно намерение.
Велинград се е превърнал в добре известен спа курорт и очакванията са този бизнес тепърва да расте. Въпреки безработицата, ниското заплащане и свиването на печалбите, общинската икономика е преодоляла ефектите на кризата от 2009 г. и се е стабилизирала. Има данни, че инвестициите в туризма във Велинград дотук са повече от 1 млрд. лв. Туризмът не спира да увеличава дела си в общинската икономика. Налице са впечатляващи предпоставки за развитие на регионално стопанство, ако настоящият устойчив потенциал бъде оползотворен: лековити минерални води, които са достатъчно горещи, за да осигурят енергията на общината и така да намалят разходите на домакинствата и фирмите; сравнително съхранено животновъдство, което има потенциал да осигури ресурс за изграждане на пазарно ориентирана хранително-вкусова промишленост в града, същото се отнася за растениевъдството; затваряне на регионален производствен цикъл “селско стопанство - хранителна промишленост - туризъм”; развитие на многобройни нови форми на туризъм с малко въздействие върху околната среда и по-широко споделени ползи; сравнително добър демографски потенциал, с над 17% от населението на града с висше образование и по-бавен от средния за страната темп на обезлюдяване.
Направените по-горе изчисления показаха, че дори ако паричният поток от мината е висок, ползата от него за общинската икономика ще е пренебрежима предвид щетите, които рудодобивът ще нанесе на потенциала на Велинград за устойчива икономика. Този потенциал бе оценен: минимум 30 млн. лв. от растениевъдство, около 10 млн. лв. от животновъдство, 15 млн. лв. от устойчив туризъм (изчислен като една трета от настоящия конвенционален, което е занижена оценка), както и добавената стойност от хранителна индустрия и ресторантьорство, фокусирани върху предлагане на чисти храни. Волфрамовата мина може да предложи насреща не повече от 5 млн. лв. годишно: 2 млн. лв. данъци и такси за общината и 3 млн. лв. като работни заплати за хора от региона. По приблизителни оценки, добивната индустрия би унищожила потенциал за производството на минимум 55 млн. лв. в различните сектори на устойчивата икономика. Тук не се включват изчислените по-горе 4.5 млн. лв. преки щети за туризма. Съотношението между ползи и загуби от мината за общината е приблизително 1:10, тоест за всеки лев от добив на волфрам, който влезе в общинската икономика, районът на Велинград ще загуби потенциал за производство на 10 лв.
В своя общински план за развитие община Велинград посочва като своя визия, че ще бъде “развит и утвърден район за международен туризъм и балнеолечение, с чиста природа, качествено равнище на живот, съхранени духовни и материални ценности, с висока степен на образованост”. Община Велинград е определила като генерална цел на развитието си “превръщане в екологично чиста ваканционна територия с добре устроени жизнена, курортна и бизнес среда, преимуществено чрез повишаване на нейната привлекателност и атрактивност като водещ международен балнеолечебен и туристически център”. Отговорът на потенциалния инвеститор гласи: “Съгласно ЗПБ и Конституцията на РБ подземните богатства са със статута на държавна, а не общинска собственост и когато няма конфликт между технология и въздействие върху околната среда, не може и не трябва с популистки и неаргументирани мотиви да се оспорва реализацията на значим за страната проект... Икономическото развитие на държавата трябва разумно и целенасочено да се съчетава между туристическия бизнес и промишлената реиндустриализация - ръководен принцип в Европа и света”. Гражданската опозиция срещу изграждането на мината за волфрам в близост до Велинград разкрива не само загрижеността на населението за бъдещето на своя край, а и сериозен дефект във виждането на местния бизнес и на местната власт за развитието. В регионите на България битува нагласата, че може да се спечели с един “голям удар”, най-вече с продажба на внезапно поскъпнал имот. Рентиерството се въздига на пиедестал и предприемачеството губи значение и подкрепа. Устойчива икономика означава не само “чиста” или “екологична”, а също и взаимосвързана икономика. Съжителството на луксозни хотели, евтин труд и бедстващо селско стопанство е неустойчиво и това добре проличава, когато е нужно да се мобилизира социална активност. Волфрамовата заплаха или ще доведе до преосмисляне на мястото на 44 големите фирми в регионалното стопанство, или инвестиции за стотици милиони ще се обезценят и Велинград постепенно ще загуби ролята си на един от важните курортни центрове в българските планини.
Димитър Събев, Руслан Йорданов - изследване “Модели за развитие на планинските райони в България”