В навечерието на деня на патрона гост на СОУ “Васил Левски” бе проф. д-р Пламен Митев, преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и зам.-председател на Общобългарския комитет “Васил Левски”. За учениците от X и XI клас неговата лекция “Пътят на Васил Левски” се превърна в урок по патриотизъм. Урок, който ще продължи с участието на училищния клуб “Млади възрожденци” във втората национална среща на клубовете на 20 и 21 февруари в столицата. Преди срещата разговаряхме с проф. Митев за историята и нейните прочити с днешна дата:
- Проф. Митев, като специалист по историята на българското Възраждане смятате ли, че днес пазим идеалите на нашите възрожденци?
- Много трудно успява да се съхрани онова, което сме наследили от нашите деди. Днешна България в много отношения напомня друга епоха - края на 14. и началото на 15 в., когато сме били завладени. Последните 26 години на вътрешно-партийни борби напомнят разпада на царската династия в българската държава. Икономическата разруха, демографската криза - днес българското общество е пред страхотни катаклизми и ако не се намери изход, ще сме изправени пред събития, подобни на втората половина на 14 в. Тогава повечето балкански владетели търсят съюз с османските турци, за да помогнат за решаване на вътрешни проблеми. Много не сме се поучили от опита на Иван Шишман, след като сега позволяваме Турция толкова видимо да се меси в българската политика. Каква е разликата?! Като историци трябва да се учим от уроците на историята - дано управляващите да ги чуят.
- Уроците на историята обаче будят и друг въпрос: какъв е урокът по история, който искаме да научат днешните български ученици?
- Болезнен въпрос! Не може едностранен отговор, трябва да го търсим в няколко посоки. Целият шум около новите учебни програми беше проектиран и използван за решаване на политически задачи. Новият проектозакон бе обмислян през последните 7-8 г. от различни екипи на Министерството на образованието и за първи път през последния четвърт век се работеше в една посока - нов, модерен закон за училищното образование. Започна го Даниел Вълчев, продължи първото правителство на Бойко Борисов, след това на Пламен Орешарски, служебните кабинети и в крайна сметка сега законът беше приет. Заради шума около учебните планове може да се стигне до поредното му преосмисляне, което значи отново губене на много време. Законът все пак е по-добър от сегашния и трябва да му се даде шанс.
Учебните програми по история са разработени от експертни групи с участието на преподаватели от университети, специалисти от институтите на БАН и най-добрите български учители по история. Не са скалъпени за седмица-две, а зад тях стои дългогодишен труд. Политическата употреба на учебните програми центрира вниманието върху един дребен аспект, свързан със “съжителство”. Никой не си е поставял за цел да замени “османско владичество” със “съжителство”, просто екипът на МОН не обясниха добре. През 500-те години на османско владичество българи, турци, арменци, християни и мюсюлмани не само са се конфронтирали, а в дълги периоди на ниво махала и комшолук са съществували и друг тип отношения в ежедневието. Но медийният шум се насочи в съзнателно ориентирана посока и това доведе до резултати, които ще имат последици върху съдържанието в учебната програма.
Много се набляга върху необходимостта от широко обществено обсъждане. Като дърт университетски даскал твърдя, че то може повече да навреди, отколкото да помогне за реформирането на българските учебници. Когато иде реч за такава материя като обучението по дадена дисциплина, на първо място трябва да бъде чут гласа на експертите. Учудвам се, че не се провежда широко обществено обсъждане например за черните дупки във Вселената или за ядрената физика, а за историята винаги се намират оратори, които защитават “истината”. Коя истината - на общественото мнение или на науката?
Сбъркана е системата на писане и утвърждаване на учебниците - там се крие един страхотен мотив и той идва не толкова от авторските колективи, колкото от издателствата. Много се надявах, че нормативните документи на МОН ще променят съществуващия ред в посока на по-голяма прозрачност и реална конкуренция. За съжаление, не стана, защото много пари стоят зад проблема, особено с учебниците от първи до седми клас, които се финансират от държавата. Не е тайна, че дъщерни издателства се конкурират и по какви начини се печели доброто мнение на учителите. Много е сбъркана системата и ако МОН не бръкне в раната, учебниците ще продължат да бъдат не такива, каквито очаква обществото.
По широко дискутирания въпрос с преместването на “История славянобългарска” на Паисий в програмата по литература от шести в девети клас трябва да уточним, че в програмата по история има самостоятелен урок за Паисий в шести клас, както и в урок за народните будители в трети клас. Но когато човек иска да ползва литературата и историята за други цели, лесно може да го направи.
Приятно съм изненадан от обстоятелството, че МОН се отказа от предишния вариант на програма, в който българската история се учеше само в догимназиалния курс и сега тя присъства в гимназиалния етап.
- Тук ви доведе Левски. Какво е най-важното за Апостола, което иска да каже един университетски преподавател на днешните 16 и 17-годишни български младежи?
- Ще се опитам да потърся отговор на въпроса защо Левски днес е толкова актуален, да покажа кои остоятелства го формират като национален водач. Днес България се намира в много трудна ситуация, покрай икономическата разруха, духовната нищета, демографския срив имаме въпиюща нужда от национални водачи, които да кажат “Това е пътят!” Но да го кажат така, че хората да тръгнат след тях. Примерът на Левски е много добър, по негово време е имало различни водачи, но той успява да убеди и да обедини българите.
Елена Баева