В рамките на дискусията за или против рудодобива в нашия регион в два последователни броя ще представим части от изследването “Модели за развитие на планинските райони в България”, изготвено през 2015 г. по проект “Гражданско участие за устойчиви планини” (Прозрачни планини) от Димитър Събев и Руслан Йорданов. Докладът се базира на социално-икономическо изследване в общини Банско, Велинград, Сапарева баня, Девин, Невестино и Кюстендил и е посветен на актуалните проблеми на развитието на планинските райони в Югозападна България. Публикуваме частта от доклада, посветена на Велинград, със значителни съкращения, но с надеждата, че това е различен и професионален поглед по темата:

Когато полезните изкопаеми стават вредни
Община Велинград се нарежда сред големите планински общини в България. Независимо от регистрирания висок процент на безработица и ниското ниво на заплащане на труда, стопанството на общината се базира на стабилни сектори, разчитащи най-вече на местен ресурс - на първо място туризъм, но също така растениевъдство, животновъдство, горско стопанство, дървопреработка и производство на мебели. Благодарение на лековитите минерални води общината разполага с нужните предпоставки да се превърне в рекламираната “спа столица на Балканите”. За развитието на балнеологичен туризъм имиджът на екологично чист район е от ключово значение. Местната власт осъзнава това и го отразява в общинските планове за развитие. “Чиста околна среда” е една от четирите стратегически цели, формулирани в Общинския план за развитие до 2020 г.
Но тези добри перспективи са поставени под въпрос от инвестиционно намерение за разработка на голямо находище на волфрамова руда, открито в местността Грънчарица на 18 км. от Велинград. Зад това предложение стои големият пловдивски комбинат за преработка на цветни метали КЦМ. Потенциалните инвеститори заявяват, че общината ще се облагодетелства от отварянето на мината. Ще бъдат създадени работни места в регион с висока безработица, общинският бюджет ще увеличи приходите си от местни данъци и такси. Експертите, наети от инвеститора, уверяват, че замърсяване на околната среда е изключено: новата мина ще е подземна, ще ползва модерна техника и не се предвижда флотация на рудата.
Обществеността в град Велинград е настроена негативно към тези планове. Подписка срещу отварянето на волфрамова мина към началото на 2015 г. е подкрепена от 11 хил. души, т.е. от половината население на града, начело с общинските съветници и лидерите в туристическия бранш. Но много от жителите на селата край Велинград, които не извличат директни облаги от луксозния спа туризъм, имат различна нагласа. Те се надяват, че в мината ще намерят добре платена заетост и не са чувствителни към здравния риск. И все пак за повечето хора в региона туризмът е за предпочитане пред мината. Добивната индустрия се радва на добри връзки с държавните органи и жителите на планинския град с право се опасяват, че тяхното желание сами да определят посоката на развитие на своя край ще бъде потъпкано.

Икономически характеристики на туристическия сектор във Велинград
Според данните на НСИ за икономическите дейности в община Велинград, през 2013 г. туризмът формира 11.5% от нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия. Ако към този дял се прибавят приходите, генерирани в дейността “хуманно здравеопазване и социални дейности” (центрове за рехабилитация, санаториуми и т.н.), туристическият дял се покачва до 16.5%, или една шеста от общинската икономика. Вероятно значението на туризма за Велинград е още по-голямо, тъй като той създава търсене и в сферата на търговията. При това далеч не всички приходи от туризъм са регистрирани от официалната статистика. Показателно е, че броят на леглата за настаняване в общината към 2013 г. се оценява на около 7000, докато регистрирани по надлежния ред са само 3422 легла. В началото на 2015 г. гражданското движение срещу волфрамовата мина твърди, че легловата база във Велинград достига 10 000 легла. В туризма във Велинград към 2013 г. са заети 1223 души. Спрямо 2008 г. броят им се покачва с около 100 души, а платените работни възнаграждения за посочения период нарастват с над 2.3 млн. лв. (около 50%). Така средната месечна работна заплата в туризма във Велинград достига 478 лв. Официалните финансови резултати на туристическия бранш също не са блестящи.
Вместо със статистика, на общинско ниво по-често се борави с митове: например че Банско е недостижим по размер туристически център. Оказва се, че във Велинград и без наличието на “флагман” като “Юлен” АД, туризмът генерира сходни продажби като в Банско. Впрочем също и община Велинград се поддава на “митотворчество”. В нейния ОПР туризмът се определя за “структуроопределящ” и доминира в общинските политики, докато данните на НСИ показват, че преработващата промишленост във Велинград генерира 55% повече приходи, 15% по-висока заетост и почти 12 пъти по-голяма нетна печалба на предприятията по сравнение с туризма. Туризмът във Велинград е без съмнение във възход: за периода 2008-2013 г. броят на предприятията в туристическата сфера нараства с 69, новите фирми в дейността “Хотелиерство и ресторантьорство” са 53, а в хуманното здравеопазване са 16. Работните места в двете дейности се покачват с 250 за петте години. Общо разходите за възнаграждения за 2013 г. достигат 13.5 млн. лв. В същото време заетостта в преработващата промишленост се свива с над 900 души, намалява и общият размер на платените възнаграждения. В началото на 2015 г. кампанията срещу плана за волфрамова мина твърди, че действителният брой на заетите в туризма в общината достига 3500 души. Дори в посочените сравнително добри параметри, развитието на туризма във Велинград изпитва вътрешни проблеми. Градската среда като цяло не съответства на плановете за привличане на туристи от луксозния сегмент. Заплащането на работниците е ниско, качеството на обслужването не винаги е на ниво. Може би най-сериозен недостатък е, че туризмът не е интегриран с останалите отрасли на регионалната икономика, най-вече със селското стопанство. Показателно е как туристи търсят екохрани, селското население в общината произвежда такива чисти храни и се затруднява да им намери пласмент, а в ресторантите на Велинград по правило се предлагат храни, произведени извън общината. Тази секторна изолираност на туризма е в основата на разминаващите се нагласи на градското и на селското население към намеренията за волфрамова мина.

Инвестиционно намерение за волфрамова мина: параметри и въздействие
В региона на Велинград цветни и благородни метали са добивани от древността. През годините на социализма в общината са разработвани две находища на уран и според местните жители този период съвпада с рязък ръст на онкологичните заболявания. Конкретно в местността Грънчарица в периода 1960-1990 г. се провеждат многобройни геоложки проучвания и волфрамовото находище там е оценено като едно от големите в света. През 2005 г. поради липса на ресурс от страна на държавата мината е ликвидирана и отворите й са бетонирани. Но малко по-рано държавата е издала разрешение за геоложки проучвания в Грънчарица на частна фирма. Така през 2008 г. е издадено удостоверение за търговско откритие на (отдавна известните) волфрамови залежи, а през 2010 г. до РИОСВ - Пазарджик е отправено инвестиционно намерение за добива им от “Ресурс-1” АД. Първоначално фирма “Ресурс-1” възнамерява да добива по 700 хил.т. руда годишно и да я обогатява на място, след което да превозва рудния концентрат до пловдивския комбинат. Перспективата да се изгради хвостохранилище в един чист от промишлени замърсявания район буди вълна от недоволство и инвеститорът ревизира първоначалните си намерения. Новият план предвижда рудата да се пренася за обогатяване до с. Елшица в Средна гора. По план рудата следва да се транспортира от Грънчарица до Елшица с камиони. Площта на концесията, която “Ресурс-1” е получила през 2009 г. за срок от 35+15 години, възлиза на 560 ха. Според новия проект, годишният добив на руда ще бъде сведен до 340 хил. тона, от тях 285 600 тона сепарирана руда ще се превозват за флотация, а 54 400 тона нерудна скална маса (стерил) ще се натрупват на площадката в Грънчарица. Така за 30 години планов срок на експлоатация на мината ще се изкопаят над 10 млн. т. руда, от тях над 1.6 млн.т. ще останат в Грънчарица. В рудник “Грънчарица - център” обслужващият персонал се предвижда да наброява 210 души, от тях 163 работници и 47 инженерно-технически работници. Във флотационната фабрика ще работят 47 души. Средното съдържание на волфрам в добиваната руда се очаква да е ниско: 0.3649%. В интервю дългогодишният ръководител на КЦМ Никола Добрев посочва, че очаква до 2020 г. България да развие “едно впечатляващо производство” на волфрам, съответстващо на 1500-1800 т. метални единици годишно. Ако се ръководим от техническите параметри, посочени от кандидат-инвеститора, съдържанието на волфрам в добитата руда би следвало да е 1042 тона на година. Разбира се, не всичкият метал може да бъде извлечен при флотацията, предвижда се процентът на утилизация да е 84.7%. Ако приемем, че годишното производство на волфрам е 1000 тона годишно, при настоящите борсови цени от 30 000 евро за тон това означава, че мината в Грънчарица ще генерира брутен приход за инвеститора от 60 млн. лв. годишно, 1.8 млрд. лв. за срока на експлоатация. Директорът на КЦМ посочва по-високи значения: според оценки на Добрев, изказани по време на публичното обсъждане на ДОВОС, продажбите от мина Грънчарица ще възлязат на 45-50 млн. долара годишно. Инвестицията за разработване на находището ще възлезе на общо 150 млн. лв. Отчисленията за общината от концесионната такса при сегашните цени на метала се очаква да бъдат 1.2-1.5 млн.лв., а данъчните постъпления от всички форми на корпоративно и местно облагане да са в размер на 500-800 хил.лв. Очаквано, инвеститорът не вижда рискове за околната среда и здравето на хората след откриването на мината.
Въпреки това опасенията на някои независими експерти и на градското население във Велинград не са лишени от основание. Недооценен е рискът от замърсяване на водите. Река Грънчарица, която протича през планираната минна площадка, е приток на река Чепинска, която от своя страна се влива в яз. Батак. Водите на язовира се използват също и за напояване на Горнотракийската низина, така че всяка производствена авария на волфрамовата мина може да надхвърли локалните измерения и да се превърне в общонационален и международен проблем. Допълва се притеснението, че районът на мината е земетръсен. Не е оценен рискът от замърсяване на подпочвените води. В тази връзка е изказвано предположение, че взривове в мината може да разместят земни пластове и да замърсят или препречат пътя на минералните извори - основен туристически ресурс на Велинград. Макар въздействието върху минералните води да е малко вероятно, няма съмнение за негативния ефект от транспортирането на сепарираната руда. Инвеститорът планира да използва за целта 20-тонни камиони. При 260 работни дни в годината, превозът на 285 хил. тона скална маса изисква 110 курса дневно (камионите ще се връщат обратно празни). Тревога буди рискът от замърсяване на атмосферния въздух. Дори сега, без по-голям промишлен 32 обект в региона концентрацията на фини прахови частици през зимните месеци в град Велинград надхвърля нормата. Това се дължи на особеностите на релефа и на използваното твърдо гориво за отопление на къщите. Минните и транспортните дейности ще засилят този неблагоприятен ефект за града, известен като център за лечение на белодробни заболявания. Химическият състав на полиметалната руда в Грънчарица също буди въпроси. Спектралният анализ, извършен от фирмата показва, че рудата съдържа итрий. Според OSHA - Службата по безопасност и здраве на труда на САЩ, излагането на въздействието на този редкоземен метал може да причини заболявания на белите дробове. Опасни за здравето примеси на рудата в Грънчарица са също и ванадий, кадмий, арсен. Самият волфрам предизвиква вредни за здравето ефекти. Натрупването в течение на 30 години на отвал до мината на 1.6 млн. т. нерудна скална маса, която ще съдържа подобни компоненти, ще окаже негативно въздействие върху здравния статус в региона. На 3.5 километра от Грънчарица е голямото село Кръстава. Почти цялото му население се препитава със земеделие и събирачество, част от произвежданите храни се продават извън общината и се търсят като произхождащи от незамърсен район. Без да се дискутира рискът за здравето на местното население, този източник на доходи ще секне. Тези и редица други въпроси и опасения бяха изказани от населението общината по време на общественото изслушване на ДОВОС във Велинград. Компанията “Ресурс-1” реагира, като определи становищата на хората като “популистки”, “режисирани”, “неаргументирани” и следващи “манипулативен подход”.
(Продължава в следващия брой)