(Продължение от бр. 4)
Скъпи приятели, в тази част едва ли ще узнаем всички най-съкровени тайни и вълшебни секрети на най-прекрасна за нас улица в света, но ще прочетем фрагменти от нейната богата история. Булевард “Съединение” - бившият “Георги Димитров”, получи своето съвременно название след промените в края на 1989 г. Името на булеварда е сменено и както вие сте успяли да забележите - вместо идеологическо днес то е политическо, звучи неутрално и идва от “Съединението прави силата”. Така че поне в името няма загадка, то не е свързано с някаква интригуваща история и не носи в себе си особена случка или клюка, които да раздвижват любопитството. И все пак, без да навявам стари спомени, сливането на трите села завинаги в едно е ясно изразен момент, нататък от който да изчезнат вечно всякакви стари вражди, неразбории и сметки.
Булевард “Съединение” представлява историческата ос, която преминава през центъра на Велинград в посока север-юг и събира около себе си свързващи улици, забележителни паметници и важни сгради. Своето начало води от площад “Македония” в кв. Чепино и завършва до площад “Възраждане” в кв. Каменица. Булевардът не представлява от край до край прав, като стрела, път, но всъщност днес е разделен от ивицата на ул. “Кирил и Методий” и неговите две части (новите връзки между бившите села: Каменица-Лъджене и Лъджене-Чепино), по които се движат коли в двете посоки са праволинейни. Средната част на булеварда в центъра на града е оставена главно за пешеходци. Така че, булевардът е съхранил и част от духа и живописната своеобразност на стари места и сгради в трите села. Още са “живи”, например, черквите, старите читалища и училища, силуетите на които така прекрасно и днес се връзват с атмосферата в града.
Идеята за разработка на план зо строителството на нова широка улица от моста на Власа в Каменица до Лъджене на мястото на предишния междуселски път се ражда още веднага с първата временна управа на града. Дори от нейно име от членове на правителството и ръководството на ОФ в страната са издействани лични обещания и задължението да помагат за сътворението на града и като първа помощ да се отпуснат средства за завършване на булеварда в частта Каменица-Лъджене.
Тодор Ямаков и Васил Гилин – първият и вторият кметове на новообразувания град се заемат с пътищата, които заварват в лошо състояние. Пътят от Лъджене до Каменица е подобрен, засадени са борчета от двете му страни, които днес извисяват снага. Първото голямо благоустройствено мероприятие при третия по ред кметски мандат е било строителството на булеварда в участъка Каменица-Лъджене. Проектът бил в два варианта. Започнали по стопански начин - вариант, който в строително отношение бил с по-големи недостатъци, но затова пък много по-евтин. “За нас беше ясно, че преди да започнем строителството на улиците трябва да се изградят подземните комуникации: канализация, водоснабдителна мрежа, кабелизация и други. - казва Васил Шулев (кмет на Велинград 1950-1952 г.) - Но поради недостиг на материали - тръби, цимент, кабели и други, ние се заехме с направата на пътните настилки и озеленяване на улиците”. Градският съвет организирал производството на павета, доставката на пясък и чакъл. В резултат на масовото участие на населението с доброволен труд благополучно били изразходвани едва 65% от средствата, предвидени по проекта. В същото време, озеленяването на града и околностите, и в частност на булеварда, е поддето от цялото гражданство - от децата до старците. В почивните дни на залесяване са излизали по 5-6 хиляди човека.
За радост и удволетвореност на новото гражданство в следващите години МС на НРБ приема две постановления за бъдещото развитие на Велинград и като национален курорт. В тях се предвижда централизирано разрешаване на основни въпроси: строеж на улици, канали, транспорт, културни заведения, спортни съоръженеия, бани и басейни, строителство на пътища. Първата регулация на територията на целия град се извършва с приемането на план за улична регулация (1955 г.) и план за дворищна регулация (идейно-застроителен план, 1957 г.), по който се осъществява жилищното и културното строителство, благоустрояването.
Новият град се развива около новата магистрална улица. Най-забележителното градоустройствено съоръжение през първия мандат от кметуването на Никола Кондев (1959-1964 г.) е било цялостното строителство на булеварда между Лъджене и Чепино. Тогава са били изградени също парковете пред “Финансовото”, болницата, гарата в Чепино и Клептуза. Завършеният генерален градоустройствен план давал възможност ежегодно ОбНС да залага в бюджета по 4-5 милиона лева лимитни капитални вложения за изграждане на канализацията и водопроводната мрежа, за които също имало изработен цялостен план. Благодарение на правилната тогава политика на общината да се изградят най-напред подземните комуникации, а след това благоустрояването на улиците, през този мандат се разгърнало огромно строителство на канализационната мрежа, като са изградени основните колектори в трите квартала на града. Наред с подземното строителство се разгърнало в големи мащаби и изграждането на паважните и асфалтовите настилки на улиците край булеварда, с цел той да се освободи от несвойствено натоварване. Ала ударението е поставено на крайните шосета в града, които да носят камионния трафик, минаващ по това време през централната улица на града. Затова е изграден пътя край жп-линията от Чепино до Лъджене (дн. ул. “Н. Вапцаров”). Открива се трасето по отбивния път. Изгражда се входната артерия на града, водеща към пътя Велинград - Юндола. Павирана и отчасти е асфалтирана транспортната артерия, минаваща през Каменица откъм м. Начовото през Сярна баня - Калъчов мост - индустриалната зона (дн. ул. “Вл. Черноземски” и ул. “Г. Кирков”).
В началото на 80-те години след широка дискусия и обявен конкурс, в който участват 40 проекта, се ражда новия план за архитектурно и пространствено изграждане и преустройване на центъра на града. Това наложи включването на ул. “Кирил и Методий” като част на булеварда и ограничение за движението на МПС през площада в Лъджене. С построяването на централната пешеходна зона, благоустрояването на площад “Фонтаните” (дн. площад “Н. Гяуров”) през 1985-89 г. (кметове: М. Алексиев, Ф. Филипов) на практика изцяло се преустанови преминаването на МПС по частта от булеварда в центъра на Лъджене.
В края на втория кметски мандат на Н. Кондев (1979-1983 г.) ул. “Кирил и Методий” бе разширена и подготвена за включване като средна част от централния булевард. Сядайки на кметския стол през декември 1983 г., заварих булеварда за Чепино разширен (с премахната велоалея, която се намираше от западната страна на булеварда) и чакълиран, готов за асфалтиране. По причина, че общината е икономически слаба и нейният бюджет се балансира с дотация от близо 50% резонно издействахме необходимите средства от министерството на финансите за благоустрояване на булеварда. През пролетта на следващата година настилката се извърши с дебел слой качествен лабораторно изпитан асфалт, отстрани с мраморни бордюри. Тротоарите от двете страни бяха наслани с необрязани мраморни плочи. По-внимателните съграждани може би знаят, че една част от булеварда и улицата от площада покрай гарата в Чепино за Клептуза се водеше като част от третокласния път от републиканската пътна мрежа Велинград - Сърница. А общината беше построила околовръстния път от разклона - АПК - ДАП - завод “Кристал” през Чепино за Сърница. През 1986 г. с молба до Главно управление на пътищата успяхме да издействаме включването на този общински път в републиканската пътна мрежа и булевардът премина на поддръжка към общината.
През годините по протежение на булеварда се построиха: многофункционална зала “Знаме на мира” (1981 г.), хотел-ресторант “България” (1987 г.), ЛВБ “Тотошанс” (1985 г.), жилищни блокове и търговски комплекс “Паничките” (1975-1980 г), столова “Чепино” (1982 г.), жилищен блок на ДАП (1983 г.), общинска болница (1955 г.), районна поликлиника (1978), детски ясли (1975 г.), ОДЗ “Слънчице” (1965 г.), ресторант “Бор” (1964 г.), “Търговската улица” (2010 г.), “Паметник на съпротивата” (1984 г.), хотел-ресторант “Здравец” (1967-82 г.), “Символът на изцелението” (“Чашата”, 1989 г.), жил.блок площад “Николай Гяуров” (1979 г.), Курортна поликлиника (1964 г.), почивен дом “Двореца” (1952 г.), жилищни блокове Каменица срещу черквата (1981-83 г.), хотел “Рич”, други хотели и множество фамилни жилищни сгради.
Уважаеми съграждани, не можем да говорим за велинградския булевард, без да споменем двамата представители на знаменитата за своето време фамилия Делибалтови - градинари от голям мащаб, които не без основание можем да наречем пейзажни архитекти. Те заслужават в парка пред дома, в който са живели, общината да постави скромен, отговарящ на тяхното естество, паметник. Яко Делибалтов засажда и се грижи за липите по днешната “Хан Аспарух”; Стоян - синът му (почетен гражданин на Велинград), наследник на баща си, ръководи озеленяването на булеварда от Каменица до Чепино, който добива вид на рядко красива улица, потънала в цветя и зеленина. Трудолюбието, точността, прецизността в работата му са познати на хората от града. Под негово ръководство се изграждат парковете, градините и се озеленяват улиците в трите села, а по-късно, когато се обявява новия град, работата продължава без прекъсване. Свидетел съм, че до смъртта си той се грижеше за поддържането на дърветата и общинските служители се допитваха до него, а той се отзоваваше със загриженост за всяко едно дърво.
Михаил Алексиев