Внимание, скъпи приятели! Ние с вас се намираме на най-прекрасната улица в света - булевард „Съединение”! Централната улица на Велинград днес е истински булевард, парекселанс! Правият и зелен път, който разсича града на две, днес може да се види в цялото си великолепие. Отляво и отдясно красиви къщи, паркове, свободна атмосфера и горска зеленина над тях... Знам, че и вие обичате Велинград, прониквайки във всеки негов ъгъл, независимо от главоболията, които ви носят неговите ремонти. Малките се учат да го обичат също като вас, също така се радват за всяко хубаво ново нещо, появило се в него, с родолюбивото желание да помнят и съхраняват своята история.
И днес Велинград съхранява цялата си важност не само поради термалния ресурс, доброто си разположение и спа-хотелите, но по силата на все по тържествуващата си именитост и очарование на градско поселище. Във връзка с това организацията на комуналното му устройство е сериозно предизвикателство за всяка власт и управление. При все че неговият облик се е променял не винаги правилно, както в случаите с влаганите изобилни инвестиции по време на строителния транс, обхванал курорта. Защото в отделни периоди от историята на града се допускаше хаотичен подход в неговата реконструкция и разширение, при които на се спазваше генералния план за застрояване, заменян често с политически решения в полза на необщински интереси.
Булевард „Съединение” е специфична широка улица с пътни платна, обградени с дървета, зелени алеи, тротоари, който още с появяването си е важна част от градския и социалния живот на Велинград. В продължение на дълги години всичко ново и интересно, което се е появявало в живота на града, се е усещало най-напред около него. С течение на времето той става все по-чувствителна зона на интереси и обществено мнение. И днес, преминавайки по него, вие буквално ще прелиствате страници от местната история. Той е не само един от най-прекрасните булеварди в страната, но и една от най-дългите главни улици - рядко срещана, на която се намират къщи, хотели, бани, офиси, лавки, магазини, плажове, училища, паметници на културата, курортни заведения, такси-стоянки и какво ли още не. Той е и главната вътрешно-транспортна артерия на Велинград: за гражданите му, но и за почиващите в неизброимите хотели, втъкани най-много по цялата западна градска дължина. През 2015 г. булевардът придоби ново външно великолепие с реконструкцията на надземната част от Чепино до Каменица, с енергоспестяващо осветление, асфалтирана велоалея, както и изцяло обновени обществени паркови градини, места за деца и разходка, с което ще получи и без друго още по-голяма популярност. Не е за подценяване и ремонта на подземната му част - нови водопроводи, кабели, тръби за газоснабдяване. Без да се отличава с излишна помпозност той е и парадното авеню на спа-столицата.
Създаването на една от най-красивите улици в курортите на България отначало се е планирало със съвсем прозаични цели - да съедини трите села в едно цяло и да ги обедини в град. И все пак булевардът не е заложен през времето, когато е въведена градската планировка на улиците, а още преди това. Тази широка улица не винаги е имала своето днешно неповторимо лице, въпреки че в своята история е имала край себе си особени паметници на история и архитектура преди основаването на Велинград, някои от които съществуват още, а други - не. Те са оставили значителни следи и в голяма степен тези следи са отглас на съответното равнище на култура и манталитет, на привички и образ на живот. Тук е важно да не се изпуска времевия фактор: в онези дни в края на ХIХ и началото на ХХ век тази улица, виждайки я в ролята си на един проспект, е била още много далече от този съвременен нейн вид, който тя е получила по-късно, след 1948 г. Има много стари снимки, които могат да ни убедят в това.
При продължителната, наситена със събития история на Велинград, естествен е натрупаният опит в съставянето за него базови данни от изходни градостроителни документи, картографически опорни планове, управленчески градоорганизиращи решения, разпореждания, планове, схеми. През далечната 1894 г. пловдивският инженер Емануил Лупус започнал изработването на градоустройствен план на Лъджене - рядък случай за село по това време в страната. Случаят е съпроводен и с една показателна подробност: изготвянето му се е осъществило посредством набиране на средства чрез самооблагане. На всеки собственик на място било определено каква сума да даде. Най-старият план на днешната централна част на града е утвърден с указ и заповед на княз Фердинанд Сакскобургготски през 1912 г. С плана, приет от цар Борис III през 1929 г., се разширява обхватът на регулцията, обособяват се улици, оформя се център.
Още през 1891 г. е открита първата телеграфо-пощенска станция (където беше “старата пожарна”) - новост в цялото Чепинско корито. А през 1894 г. от другата страна на бъдещия булевард е бил открит хотел с 40 стаи, собственост на запасния майор Атанас Зидаров. Сградата на хотела (известна като “старата милиция”) тогава се намирала в края на селото, до Женска баня. Много време преди това, наскоро след помохамеданчването на чепинските българи, от западната страна на бъдещия градски булевард са съградени две бани: първо Карбонатна баня и впоследствие Кремъчна баня (1751 г.) с гражданските имена - съответно Женска баня и Мъжка баня. Някъде по-нататък се намира Кална баня, построена близо до границата между Лъджене и Каменица, където са се ширели незастроени пространства.
Най-значимата придобивка за цялото Чепинско е пускането в експлоатация на шосето Пазарджик-Лъджене през 1896 г., за което голяма е заслугата на министър-председателя Стефан Стамболов. До тогава цялата котловина е била изолирана и шосето е породило големи изменения в живота на населението й, а отсечката на шосето, която минавала през Лъджене станала главна негова улица. Друга показателна подробност тук е една причина от частно-собственически характер, която попречила тази улица (днес от Съда до площад “Николай Гяуров” и нататък) да бъде по-широка, както е било по план. Къщите на кмета Георги Бакърджиев и на неговия помощник Илия Шуманов били една срещу друга и трябвало да се засегне една от тях. Това не се случило и ширината на улицата се запазила същата.
През следващата 1897 г. било построено ново отклонение от Лъджене до Баня-Чепино (старият път минавал близо до днешната жп-линия), което в обратна посока се съединявало с междуселския път за Каменица. Това дава начало на днешното трасе на булевард “Съединение”. През същата година на ъгъла на главната улица и отклонението й за Баня-Чепино било построено голямо здание от хаджи Вельо от Якоруда, с магазини и просторен двор за каруци с обори, чийто стаи на втория етаж се ползвали за хотел, наречен “България”. През 1898 г. Иван Караиванов построил съвременен хотел с ресторант (на ъгъла, където е блок “Гергана”). На отсрещния ъгъл, където сега е хотел “Здравец”, бил построен още по-голям и по-хубав хотел “Македония” от братя Епитропови. В края на века пак там е построена черква “Света Богородица”, осветена на 30 юли 1900 г. Така с постепенното обособяване на центъра на Лъджене се поставят и отправните линии на централната улица на бъдещия град.
Процесът на ново строителство в Баня-Чепино се забавил, там имало оформен център с магазини, кафенета и улица до него и не се чувствало нужда, а в Каменица новото шосе не предизвикало никакви видими промени, поне на първо време. Едва през 1910 г. по пътя за селото е построен тубдиспансер - първата болница в Чепинско, днес детска градина (ЦДГ “Радост”). Някога по това време е построено и първото училище под Баня-Чепино (на това място днес е ПГ по дървообработване “Иван Вазов”). Чак през 1928 г. е поставен основният камък на внушителна сграда в центъра на селото, завършена през 1933 г.; оттам води началото си булеварда, но днес старото чепинско читалище тъне в забрава и мрак. Основният камък на читалището в Каменица е положен в средата на 1938 г. и е завършено 17 месеца по-късно, пристроено с библиотека, лекционна зала и сладкарница доста по-късно.
Тогава трите села са били отдалечени. Лъджене е нямало къщи отвъд „Женска баня”, а Каменица е имала къщи само до моста, който я свързвал с пътя към Лъджене. Да не говорим за Чепино, до което разстоянието е било повече от двойно. Читалищната сграда в Лъджене, построена през 1930 г. от западната страна на бъдещата централната градска улица, е пристроена с казино и библиотека през 1935 г. И, както пише Моисей Праматаров, представленията и вечеринките в лъдженския театър и приготовленията за тях са ставали веччерно време. Лъдженчани и особено чепинчани и каменчани са били принудени късно нощем, по студ и сняг да се връщат по домовете си, което било свързано с рискове за здравето и живота им. През 1933 г. е построен паметника в почит на героите от Балканската война 1912-13 г. По-после е открито (1939 г.) южното крило на нова училищна сграда (гимназията) в Лъджене, в последствие е построено (1946-47 г.) и новото й крило, успоредно на бъдещия булевард (днес ПГ по икономика и туризъм “Ал. Константинов”).
Централният плаж с голям, малък басейн и три трамплина е бил готов, осветен, открит и започнал да работи през 1936 г. Кметът на Лъдженска сборна община Йосиф Шнитер, в която тогава влизат общините Лъджене, Чепино, Каменица, решава да оползотвори свободно изтичащите минерални води в р. Луковица, като построи басейни в близост до главен път, край които да направи плаж. За целта са докарани и няколко вагона морски пясък, които са били насипани в празното място до реката. Известно е, че първият минерален плаж добива голяма популярност и е една от главните причини за процъфтяването на курорта.
През 1948 г. съединилите се села Лъжене, Каменица и Чепино са обявени за град. Населението му започва да се увеличава значително, градът се благоустроява и е обявен за национален курорт. Съградени са няколко почивни станции, летовници идват и по частна линия. Връзката между трите квартала започнала да се осъществява с редовна рейсова линия по междуселския път. Дотогава превозът на пътници между селата и до Клептуза се извършвал с файтони - романтичното превозно средство на ХIХ век, ползвано като анахронизъм в Чепинско, където автомобилът не бил навлязъл за масова употреба.
Михаил Алексиев
(Продължава в следващия брой)