Това е оригиналното заглавие на статията на Климент Величков, която през декември 2015 г. бе публикувана в излизащия в Чикаго вестник за българите в САЩ и Канада “България сега”. Връзката между Велинград и Чикаго в случая е Младен Лижев, треньор по тенис на маса, който наскоро посети нашия град, а вестник “Темпо” разказа за неговите срещи в Дневния център за възрастни хора с увреждания. Чикагският вестник цитира голяма част от нашия материал, а ние подбрахме акценти от статията в “България сега”, за да видим как зад океана оттеква “ехото” на тази история, започнала във Велинград:

“Тези дни от България в Чикаго се завърна нашият сънародник и съгражданин Младен Лижев, комуто аз викам “Маджо”, без да го оприличавам и най-малко с един друг носител на това артистично име. Направил е там, по Родината, прекрасни турнета и обиколки и е укрепил много връзки. С Националната спортна академия, с ред федерации и спортни институции и се е опитал да “включи” в някои наши чикагски проекти съмишленици и приятели. От това ще имат полза и там, и тука, а и всички вече разбираме, че нуждата от солидарност и подкрепа между българите в България и по света, става все по-наложителна и неотложна.
Маджо - треньор на Атланта - младежките шампиони на САЩИ така - в рамките на един от коментираните проекти в Чикаго, Маджо е отишъл и на едно много важно място, но на което никой друг не би се сетил да иде. Бяхме си говорили, неколцина “ентусиасти”, без да го възприемате като злословие, че общността ни в Чикаго не проявява и сто грама съпричастност към трудностите, които старостта е струпала на плещите на възрастните ни сънародници.
Какво се прави за тях? За скованите от болежки хора, които са постлали пътеките на мнозина от сегашните обществени лъвове или технократи, на своите деца... а сега често подлудяват от самота и чувството на бракуван зъболекарски стол. Маджо даже ми напомни за такива, за които хич и не бях се замислял - дошлите в Америка дядовци и баби, които се грижат за внуци и живеят сякаш в гренландско иглу, защото без кола, без език и без приятели Чикагото си е просто една пустиня за такъв нещастник.
Сред многото “инспекции” Маджо беше отишъл и в популярния в страната ни “Дневен Център за Възрастни Хора - Велинград”. И сега ни донесе от там една голяма торба, пълна с идеи и възможности за добри дела и милост към достолепните ни възрастни чикагски мигранти от България...

“След края на дългия български воаяж на Маджо имах възможността и аз да му задам няколко въпроса, на които той в общи линии ми отговори следното:
- Много съм окуражен и щастлив, че срещнах в България толкова много хора, заредени с положителна енертгия! Има и лошо, но има и здрав разум и милосърдие. Има много хора с изключително високо обществено съзнание, каквато е например директорката на институцията Ели Янева - Зисова. Такъв е и кметът на Велинград, изкарал два мандата, и той не може да е друг, защото е Иван Лебанов - първият български медалист от Зимни олимпийски игри - бронз от “Лейк Плесид 1980” на 30 километра ски-бягане (бел. ред. - посещението на г-н Лижев във Велинград беше преди кметските избори)! Българският “Скиор на века”, който действително е направил много за своя град. Във Велинград, и конкретно в Центъра за възрастни хора, се срещнах с личности, направили много за града. Те напълно заслужаваха полаганите за тях грижи. Центърът работи от 7 години и когато ги запитах как се чувстват те казаха почти в унисон, че “живеят интересно”, чувстват се сигурни и уважавани, потребни...
Дневния център за възрастни хора с увреждания е изключително ценна социална придобивка. Тук животът за възрастния човек не е спрял, а продължава - стотици през годините срещи, гости, пътувания, празници, инициативи, които осмислят ежедневието и го превръщат във втори дом за десетки хора. Младите, които се грижат за тях им благодарят - че могат да черпят от тяхната мъдрост и да се учат от тяхната жизнеустойчивост.
Домът се помещава на централно място - в сградата на старата община на Велинград. Освен основната зала, където има условия за всякакъв вид обществена дейност, срещи, семинари, беседи, свободна комуникация, четене, тук може да се организира празник или отдих с някакво занимание, възрастните хора имат и една много симпатична зала за фитнес...
Центърът разполага с автобус, който някъде по обедно време събира по къщите неговите членовете и ги докарва в клубното помещение. Тук те имат почти винаги и доста работа по различни инициативи - правят сувенири, слушат лекции, информират се по вътрешните и световни новости, занимават се много с рехабилитация и разглеждат теми, които имат практична стойност.
Съставът варира от 40 до 50 човека. За тях се грижи персонал от 8 специалисти - лекари, масажисти, културно-просветни кадри... В скоро време вторият етаж на бившата община ще се преустрои на рехабилитационен център. Често организират близки и далечни екскурзии. От близката гора до Охридското езеро и Гърция. Посещават народни събори, фолклорни фестивали, дори и футболни мачове. Общуват с други домове.
Според някои сънародници, нашата общност има бяло петно в развитието си. Необходимо е да се създаде в Чикаго такъв Център. Трябва повече да си помагаме едни на други. И особено на тези, които се нуждаят от това. И мислете за Велинград като за Райската градина, с най-разновидните и богати на лечебни сили минерални извори!”