“От стадион “Чепинец” до стадион “Васил Левски” е заглавието на новата книга на Михаил Алексиев, посветена на голямата тема за футбола и спорта във Велинград. Тя е готова за печат, но се събират средства, за да бъде издадена. Предлагаме ви предговора към книгата, написан от спортния деятел Филип Филипов:

В ръцете си държите уважаеми читатели, една книга, посветена изцяло на магическата игра, наречена футбол. Книгата няма претенцията да представи цялата история на футболната игра в Чепинското корито. Но затова пък се спира на един всепризнат връх в това развитие, като описва най-силните години на велинградския футбол. Успехите, постигнати през тези години, едва ли някой ще оспори, имайки предвид продължаващите и до днес, станали почти ежегодни чествания на славните мачове с “Левски”, ЦСКА и други елитни отбори от “А”РФГ и постигнатото класиране в турнира за Купата на Съветската армия. През същите тези години е и най-успешното представяне, най-дългият престой на “Чепинец” в “Б” РФГ. И макар че броя на “заслужилите” деятели и спортисти за тези върхове днес продължава да расте (но това е друга тема), ролята на старши-треньора Борис Чолев е безспорна. И затова неговата биография и живот, отдадени наистина изцяло и единствено на футбола, заемат основно място в настоящата книга.
Авторът Михаил Алексиев, натрупал добър и немалък опит с досегашните си издания, посветени на световноизвестни имена, родени или израснали във Велинград, като Николай Гяуров, Атанас Семерджиев, Иван Лебанов и други, е положил много старание и труд при написването и на тази книга. Проучени са множество документи, публикации в местната и националната преса, подбрал е публикуваните снимки след прецизен подбор от богат снимков материал. И макар печатните издания в онзи период да бяха несравнимо по-малко от днешния, така наречен демократичен период, публикациите бяха много по-стойностни и компетентни. Това важи в пълна сила и за спортната преса. Не напразно плеада спортни журналисти се превърнаха в легенди със задълбочените си анализи по различните видове спорт. Нещо повече. По силата на едно постановление на МС всички цитирани в техните статии лица трябваше в едномесечен срок да отговорят на публикациите. Дали това е възможно днес? И дали е необходимо, имайки предвид глупостите, с които са пълни т. н. печатни издания
. В желанието да бъда полезен на читателите с настоящия предговор, особено на по-младите, смятам да се спра накратко на организацията на българския спорт през онези години. На онзи спорт, който носеше на България олимпийски и световни титли. И завоюването на всякакъв друг медал освен златен, се считаше за неуспех за спортове като борба, вдигане на тежести, художествена гимнастика, лека атлетика... И да се опитам да отговоря на въпроса, дали когато бивши световни и олимпийски шампиони казват, че българската държава е мащеха за спорта, просто тъгуват по своята младост или са жестоко прави. Макар че на втория въпрос отговорът е очевиден - просто няма настоящи олимпийски шампиони.
Във всяко населено място в България имаше изградено дружество за физкултура и спорт (ДФС). То разполагаше с минимален щат и огромен обществен актив. Независимо от категорията на ДФС (малки, големи, елитни), те работеха по две направления - масов спорт и високо спортно майсторство. Като естествено усъвършенстване на системата за високо спортно майсторство, през 70-те години се създадоха спортните училища, в т. ч. и “Олимпийски надежди” в Дианабад. През тази стройна система преминаваха всички елитни спортисти, включително и тези, които на Олимпиадата в Сеул наредиха България в първата десятка на света.
Категоризацията на ДФС ставаше в зависимост от броя на развитите от него спортове. От това зависеше и финансирането на всяко дружество, което членуваше във Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС). Излишно е да казвам, че нямаше дружество в България, което да не развива футбола. Между задължителните спортове бяха лека атлетика, борба и плуване. От игрите най-популярни освен футбол, бяха волейбол и баскетбол. Благодарение на традициите и специфичните условия, много дружества развиваха и други видове спорт като ски, конен спорт, колоездене, гимнастика и други.
Създаването на състезатели във всеки спорт започваше от детска възраст, преминаваше се през юношеските формации и така се стигаше до отборите за мъже и жени. Едва ли можем да опишем цялостната организация на физическата култура и спорта в България тук и сега. Ето защо ще бъде по-нагледно да разгледаме примера с ДФС “Чепинец” Велинград.
На възпоменателното флагче през онези години се посочваше 1924 г. за година на създаване на дружеството. Някои съвременни писания посочват 1923 г. Това едва ли е най-важното. Ценното в историята на дружеството са личностите - спортисти и деятели, спортните успехи, изграждането на материалната база, масовизирането на физическата култура. Достатъчно е да споменем, че Велинград е един от първите градове в страната, в които е построен плувен басейн за състезания и други мероприятия, доста преди 1944 г. Във Велинград и околностите са изградени и едни от първите ски писти в България, в т. ч. и шанца за ски-скокове. Едва ли трябва да се учудва някой, че именно плуването и ските са двата основни спорта с най-върхови достижения и в масовия спорт и във високото спортно майсторство. Така например, до средата на 80-те години на миналия век ДФС “Чепинец” отчиташе над 25 майстори на спорта (м. с.) само в плуването, без да броим кандидат майстори на спорта (к. м. с.) и покрилите I-ви разряд. Подобно беше положението и в ски-спорта. Нашите участници в световни и олимпийски игри в тези два спорта бяха 20 души, а в съставите на национални отбори бяха десетки. Резултати, с които не можеха да се похвалят и много от спортните училища в страната. А в едно дружество като ДФС “Чепинец” работеха общо около 10-12 треньори и 3-4 души административен и ръководен персонал. Точно тогава дойдоха и резултатите в спорта футбол, описани в тази книга.
Влизането ни в “Б” РФГ (след 10 години в по-долни групи) и последвалите успехи допринесоха за масовизирането на спорта в града ни. Издигна се авторитетът на дружеството, повиши се категорията му. Трябваше да се развиват около 10-12 вида спорт, разбира се на различно равнище - окръжно, зонално, национално. Нарастна и отговорността с участието ни в националните гарнитури и към републиканските изяви. Целта беше вече само една - олимпийско и световно равнище.
Не по-малко бяха успехите и в масовия спорт. Имаше ученически и работнически първенства, отраслови спартакиади, масови изяви по различни поводи. На спортната база на дружеството, която за времето си беше една от най-добрите в страната ежеседмично се провеждаха минимум 4-6 състезания, а понякога достигахо двуцифрено число. И то целогодишно. Всяка събота и неделя.
И тук изниква фундаменталният въпрос - възможно ли е днес един спортен клуб, дори елитен (да не говорим за по-малките), да организира толкова богат и наситен спортен календар? А как се оправяше едно дружество от ранга на “Чепинец” Велинград? Отговорът е само един - всяка спортна секция разполагаше с многочислен спортен актив от привърженици, бивши спортисти, физкултурни деятели, учители по физкултура, спортни съдии, стопански ръководители (бизнесмени) и т. н. Защото едно такова състезание е свързано със сложна организация по осигуряване на достатъчен брой отбори, посрещане, настаняване, изхранване, подготовка на спортната база, осигуряване на съдийски апарат, медицинско обслужване, и особено в днешно време - осигуряване на охрана. И на фона на този отговор как да разбираме днешните призиви към разнебитената ни държава, които започват и завършват с едно - пари! Не звучат ли те, меко казано, доста нечистоплътно и не правят ли на пух и прах всякакви приказки за гражданско общество, благородни бизнесмени и прочие подобни намерения и очаквания?
А във Велинград все още има хора, които си спомнят международния ежегоден турнир “Златна рибка”, през който са преминали почти всички светила на германското плуване. Спомнят си и международните стартове за купа “Вела Пеева”, по ски-ориентиране, по ски-бягане, за дървосекачи и т. н. и т. н.
Но да се върнем към основната тема на настоящата книга - футболът. Всичко казано до тук важи в пълна сила и за него. Винаги най-масовата секция от всички спортни секции към ДФС “Чепинец” е била секция “Футбол”. През нея са преминали през годините стотици футболни деятели, с различен социален статус, обединени от едно единствено качество - любовтта към футбола.
Някои от тях са споменати в настоящата книга. Ще се опитам да допълня списъка им, с предварителна молба за извинение към тези, чийто имена ще пропусна. Искам да ги уверя, че това в никакъв случай не ще бъде нарочно. За свое оправдание ще кажа още, че времето ме притискаше, а и лично аз смятам, че не само футболната общественост, а и тази в плуването, ските, волейбола, леката атлетика и в останалите спортове заслужават признание за своя принос. И много се надявам един ден да го получат в едни последващи публикации.
За конкретния период (1975-1982 г.) г. към ДФС “Чепинец” беше изградена детско-юношеска школа (ДЮШ) по футбол, която се финансираше и администрираше от “Детско-юношески спортове” (ДЮС) - дирекция към ЦС на БСФС. Школата се ръководеше от нейния директор Хамлет Йовчев (след пенсионирането му заменен от Никола Мишев), а в нея в отделни периоди са работили с деца, юноши младша и юноши старша възраст Никола Димитров, Иван Рашков, Никола Вандов, Никола Мишев. Голяма помощ оказваха учителите по физкултура в основните и средните училища - Мария Стамболова, Иван Захов, Димитър Делиев, Величка Алексиева, Любомир Гугалов, учителят Ламбов и други. Изградената съдийска колегия се ползваше с авторитет в окръжните футболни групи, ръководеше градските работнически първенства (в които през тези години участваха по 20 отбора). Велинградските съдии свириха и всички контролни срещи на гостуващите отбори през подготвителните периоди, в това число и международни мачове. А те не бяха никак малко. Общоизвестни бяха имената на Никола Дурчев, Асен Калоферов, Иван Радойчев, Стоян Родин, Марко Марков, Борис Филипов, Димитър Ганчев...
Като напомням още веднъж, че става дума за един много къс отрязък от време, ще спомена имената на най-активните деятели на футболната секция и активни футболни (и не само) деятели. Председател беше Димитър Малев (дългогодишен директор на държавното автомобилното предприятие), секретар Стоян Попов - главен счетоводител на туристическата школа “Кисловодск”, която тогава беше към ЦС на БТС, Иван Лазаров - главен инженер на Общината, с основна заслуга за строителството и поддържането на спортната база, Димитър Пеев - началник на Финансов отдел на Общината, Никола Зиврапанов - зам.-началник на РУ на МВР, Георги Гушевилов, Димитър Шулев, Иван Благов, Христо Гешев, Борис Ключков, Димитър Главинов.
Казаното до тук и най-вече разказаното в книгата на Михаил Алексиев, ще бъде за вас, скъпи читатели, едно приятно изживяване и повод за приятни спомени и очаквани надежди, че младежта на Велинград отново ще достигне (а защо не и да задмине!) описаните спортни върхове. Силно се надявам!
Филип Филипов