Малко хора от управляващите знаят за водохващането “Самоводица“ в полите на Арапчал или, ако знаят - нехаят за него. А стана известно на обществеността, че има реална опасност за въвеждане на воден режим във Велинград. Немалко предложения са правени до общината и предприятието “ВКТВ”, но безрезултатно.
Ето кратка история на водопровода: В началото на 1924 г. се учредява кооперация с участието на цялото работоспособно население в проектирането и строителството на водопровода. Каменчани се самооблагат с парични средства и доброволен труд. Помощта на общината е символична. На всяко семейство е определено какво да изработи по над 15 км. трасе при силно пресечен терен по изграждането резервоара в м. Нежовица, построяване на водопроводната мрежа в селото и работа при водохващането в полите на Арапчал. Закупени са хиляди метри метални тръби с различни размери и всякакви други необходими материали. Осигурени са специалисти по монтирането им. Можем да си представим колко хиляди трудови дни са отработени без наличие на техника. Транспортът е само от волска и конска тяга, която също е безплатна и доброволна.
През 1926 г. водопроводът е завършен. Над 50 чешми са построени на уличните кръстовища и на най-посещаваните места в селото. Около половината от селските дворове са водоснабдени. До 1946 г. водата се ползваше безплатно.
Вековната мечта на каменчани в селото да протече водата от гальовно наречения от предците им извор “Самоводица“ вече е реалност. Това е най-крупното събитие през XX век за тях, в което е участвал всеки работоспособен човек. В сухите и изпечени от слънцето дворове се появяват малки цветни и зеленчукови градинки. Кооперация “Самоводица“, изпълнила предназначението си, престава да съществува. Общината поема отговорността да поддържа водохващането и водопровода в добро състояние.
С увеличение на населението и нарасналите му потребности, с активната помощ на всички каменчани през 1946 г. се построява водоем в м. Гергевана, който се захранваше с вода от Легоринец. Много години след това не е имало проблеми за нужда от питейна вода. Построиха се и съоражения за използване на други водоизточници при кризисни ситуации.
Пиша тези редове, защото от доста години в Каменица и други райони на града пием и мътна вода. Стигна се до там, че в интервютата на някои отговарящи за водата се твърдеше, че тя може да е мътна, но не е лоша за пиене. Стана така, че за водата се плаща, а голяма част от населението си купува питейна вода от магазините. Не са малко гражданите, които се снабдяват с такава от водоизточниците извън града. А ръководителите на града и тези от “ВКТВ“ ЕООД изглежда свикнаха с тази действителност и се примириха с нея. Станахме прословути с кавгаджийските сесии на Общински съвет. Да са се занимавали с качеството на питейната ни вода? Не! За интереси, за власт - да! Безброй! Сега наближават общински избори - стягат се. Какво по-сладко от интереси, комбинирани с власт?! А водата от “Дюкера“ при всяка капка дъжд ще продължава да се мъти. От което е известно, че питейните й качества и за в бъдеще ще продължават да се влошават.
Но за водопровода “Самоводица“ някои твърдят, че този водоизточник е незначителен и има дебит само два литра в секунда, за да се оправдае неговото изоставяне и на практика неговото ликвидиране. Вярно е, че дебитът не е голям, но че е два литра в секунда не е вярно, а е манипулация. Това е многократно налагана заблуда, за да се оправдае бездействието, безгрижието и ликвидирането му, което на практика вече става. Истина е, че тъй като се разчита на водоизточници с по-голям дебит, водоизточникът “Самоводица“ е изоставен. Десетки години той не е поддържан, водохващането е занемарено и водата, вместо в събирателните шахти, се излива свободно извън тях. По водопровода след главната събирателна шахта има изпочупени тръби и се губи значително количество вода, а премахване на повредите въобще не се извършва.
Тези, които са проверявали дебита на водата, много добре са видели, че дясната тръба в главната събирателна шахта е суха и по нея не тече вода, а тя обхваща по-голям водосборен район. В дясната тръба, на която е извършвано измерването, не е обхванала всичката вода, тъй като част от събирателните шахти са задръстени с водорасли.
И най-непредубеденият посетител на водохващането “Самоводица“ ще установи, че под водосъбирателните шахти земята е подгизнала от свободно течаща вода. По мнението на изявени специалисти дебитът на “Самоводица“ е бил 10-12 литра в секунда, а при засушаване да падне на 7-8 литра. Не може и не е логично за 2 литра в секунда навремето каменчани да извършат такъв крупен строеж.
Не желая да влизам в подробности, тъй като добре познавам случая. Многократно сме посещавали обекта с мои приятели от Дружеството за защита на Родопите. Ще ми се да добавя, че по водопровода до резервоара в м. Нежовица в разрез с всякакви правила и закони има допълнително монтирани запорни кранове и други съоръжения, за които ръководството на предприятието не може да не знае, а вероятно е дало писмено или устно съгласия за това. Убеден съм, че и ръководството на общината не знае нищо за състоянието на самоводенския водопровод.
На Горско стопанство - Велинград е разрешено до главния водопровод “Самоводица“ да изгради резервоар, около 40 куб.м. (предполагам), с преливник и с постоянно полузавит запорен кран, за да се снабдява с вода ловната им станция. А лятно време, когато засуши, от водопровода се запълваше рибарника към станцията.
Не на всички са известни питейните качества на тази вода, която не се размътва и при най-силните дъждове. Районът на водохващането е добре залесен. Тръбите от началото на водопровода, включително и тези в уличната мрежа, са метални и успешно обслужват населението и сега. Не без значение е и фактът, че водопроводът преминава през един от най-перспективните места в града за развитието и бъдещето на курорта. Ежедневно стотици туристи и гости на Велинград се наслаждават на хубавата вода, която пият на Стария чарк и на Никулева черква, а тя е от самоводишкия водопровод.
От значение е, че това е самостоятелен водопровод и при сериозни аварии на другите може да служи като сигурен резерв за качествена питейна вода.
Според мен, какво е нужно да се направи? Не са необходими много средства и проекти. При добро желание с текущ ремонт и системна поддръжка, в непродължителен срок водопроводът може да бъде възстановен, независимо от силно съществуващата съпротива на някои в момента. Нека се надяваме, че това ще стане. Успех на всички в предизборната надпревара!
Георги Пашов, председател на Дружество за защита на Родопите