В началото на предизборната кампания вестник “Темпо” зададе 6 въпроса към шестимата кандидати за кметове на община Велинград с молба за кратки и конкретни отговори. Въпросите са свързани с теми, които вълнуват нашите съграждани и нямат амбицията да изчерпят управленските виждания и програми на кандидатите. Надяваме се отговорите да помогнат на жителите на нашия град и община да бъдат по-инфорирани за важния избор, който предстои да направят.
ВЪПРОСИТЕ:
1. Как общината ще използва минералната вода от предоставените й находища Каменица и Драгиново в обществена полза?
2. Какво ще направите за Клептуза като една от емблемите на Велинград?
3. Ще работите ли за запазване на болница “МБАЛ Велинград” като общинска или имате други виждания за нейното бъдеще?
4. За или против изграждането на волфрамова мина в местността Грънчарица и бъдещ рудодобив в нашия регион?
5. Кой е първият най-важен инфраструктурен проблем, с чието решаване ще се заемете? 6. Споделете 3 собствени идеи за развитието на Велинград.

ИВАН ЛЕБАНОВ, НЕЗАВИСИМ КАНДИДАТ
1. Очевидна, осъзната и неотложна е вече нуждата от коренна промяна в реда, отговорностите и режима за разработване, управление и опазване на уникалния потенциал от минерални води и геотермална енергия, генерирана в земните недра на общината. Основанията произтичат от съотношението между възможните и сегашните добиви на минерални води и използвана енергия в находище Каменица. Още през 2012 г. възложих на работна група от Общината да изясни възможностите за разширяване ползването на минералните води и геотермалната енергия. След което нееднократно сме предлагали ползването им да се предостави от държавата на общината. Успяхме, община Велинград получи заповеди от МОСВ и от 2013 г. ние издаваме разрешителни и можем да получаваме приходи и ползи от експлоатацията на находища “Велинград - Каменица” и “Драгиново”. Постигнахме доста, особено в кв. Каменица, но може много повече; направеното далеч не е в предела на възможностите. Имайки предвид експлотационните ресурси на тези находища, предлагам: учредяване на съвместно публично-частно търговско дружество с предмет на дейност: разкриване, проучване, разработване, управление и опазване на ресурсите от минерални води и геотермална енергия, които се генерират в недрата на находищата “Каменица” и “Драгиново”. Предложил съм и съм настоявал (в т. ч. и на заседанието на МС в Пазарджик под председателството на Бойко Борисов) и другите държавни находища с минерални води - Лъджене 1, Лъджене 2 и Чепино, да се предадат за стопанисване от общината, защото именно те са печелившите.
2. През 2014 г. възложих провеждането на конкурс, чрез който Общината придоби идеен проект. Основната цел е възвръщане на блясъка на Клептуза като емблема на Велинград и функциите му като предпочитано място за отмора, увеселение и рекреация от гостите и жителите на града, както и за ефективно използване на територията и постигане на мултифункционалност в нейното насищане с дейности (в т. ч. подход автомобилен и пешеходен - включително на лица с увреждания) с използване на естествения релеф на терена и природните дадености. Предстои изпълнение на проекта в работна фаза, без да се увеличава застроителната площ на съществуващите сгради, без нарушаване на екологията. Предстои още: проучване на защитената територия Клептуза с площ от 412 ха, запазване на природния парк и на множеството маркирани туристически пътеки до Брези, Сивата вода, Маркови скали и др.
3. И по този въпрос съм имал възможността, като кмет на община Велинград, нееднократно да изкажа категорично моето “Да” както на заседания на Общинския съвет, така и пред медиите. И съм се намесвал положително, когато е било необходимо. Не само съм работил и ще работя за запазването на общинската болница, но и ще продължа да работя за обновяване на нейната база и задоволяване с необходимата съвременна медицинска техника. Реализирахме проект за ремонт и модернизация на “МБАЛ-Велинград” и нейното оборудване с медицинска апаратура на стойност 3 200 000 лв: реновирани изцяло Хирургично и АГ отделения, изградени са нова хирургична зала по ортопедия и нова родилна зала, обновен кардиологичният, разполага с нов асансьор и рампа за трудноподвижни пациенти, нови лаборатории и кабинети, нова апаратура за Центъра по хемодиализа. И продължаваме с нови мерки и проекти.
4. Лично се подписах в подписката на Гражданска инициатива “За запазване на община Велинград като екологично чист регион без рудодобив” на 21 януари 2015 г. (за разлика от някои лъжезащитници на инициативата - кандидати за кметове и общински съветници, които много лесно се продадоха преди изборите!). Още на на 25 август 2014 г. оповестих официалното становище на Община Велинград във връзка с полученото писмо от концесионера “Ресурс-1” АД - Пловдив. В него се казва: ”Не желаем добив на волфрамови руди, работим за развитие на туризъм. Политиката на кмета на община Велинград и неговия екип е насочена към запазване и развиване на различните видове туризъм в общината. Задължително условие за това е недопускане на замърсяване на околната среда. В тази връзка не желаем да се разкрива добив на волфрамсъдържащи руди. Още повече, че ние като Общинска администрация активно работим и за рестартиране на проекта “Сютка”, който рано или късно ще се осъществи. Наличието на волфрамови мини в близост до Сютка би довело до отлив на туристи... Настоявам за провеждането на широко обществено обсъждане, където да се чуе мнението на граждани, граждански сдружения, обществени организации и да се изразят аргументирани становища от бизнесмени, екипи от учени и други специалисти”. Като отпор на опонентите и тезата за големите инвестиции в рудодобива, успоредно с “не” на волфрама трябва да кажем “да” на проекта “Сютка”, защото именно той ще донесе нов и траен поминък и работни места.
5. Най-важният инфраструктурен проблем за мен е пределно ясен. И с екипа ми вече сме се заели с неговото решаване. Става въпрос за доизграждане на транспортната и инженеро-техническата инфраструктура, най-вече обновяване на уличната и ВиК система във Велинград и на общинската пътна мрежа в общината. Вече са обновени основни пътни оси от републиканската мрежа: Варвара-Велинград и Велинград-Юндола. Приетият и одобрен Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Велинград, още в края на 2013 г., включва 3 зони на развитие, в които са предвидени проекти за обновяване на градски пространства. Това е основният проект, който ще променя Велинград през следващите години с европейски средства. По ул.”Юндолска” и ул. “Ал. Стамболийски” вече се пътува комфортно по нов асфалт. Подменена е остарялата В и К мрежа. Първата копка на мащабния ремонт на централния бул. “Съединение” е направена на 4 юни 2015 г. и първите резултати вече са видими. Налице са работни проекти по проекта “Велинград - интегриран град на бъдещето” за реконструкция и рехабилитация на уличната мрежа и енергоспестяващо осветление в централната зона на града. Община Велинград стартира нови обществени поръчки за ремонт на улици и четвъртокласна пътна мрежа. Обявено е инвестиционното намерение и вече се работи за изграждане на 40-километров разпределителен газопровод на общината и за вътрешно-градското газоснабдяване на Велинград. Категорично се строи и ще се строи!
6.Сериозен проблем представлява преминаването на републиканския път II-84 през центъра на града. Недопустимо е транзитният автомобилен и товарен поток да натоварва главната улична мрежа в града и замърсява околната среда на курорта. Развитието на туристическия център налага изграждането на обходно трасе на града, което да изнесе транзитното и товарно движение от населеното място. Нашето предложение е намерило място в приетия ОУП на общината. Отсечката, която сме представили и е приета за бъдещия околовръстен път, е с дължина 20 км: от Якоруда, кръстовището на с. Аврамови Колиби, покрай селата Пашово, Кандьова, Абланица, местността Кемера, през промишлената зона да се включи в пътя за Пазарджик.
Съпричастен съм изцяло към справедливите искания на съгражданите си за създаване на нормални условия за развитие на ски-спорта и ски-туризма в нашата община, където те имат славна история. Идеята, възникнала сред спортните среди във Велинград през 1985-1986 г., е отразена в проучванията и предварителен проект на колектив с ръководител арх. Н. Чипев, приети от СБА и от Експертен съвет във Велинград през май 1989 г. По-нататък съдбата на проекта е известна. Най-важните и нагледни разработки и други материали бяха изгубени или унищожени. През 2003 г. проектът беше “открит” от кандидат-кмет, който спечели кметското място с лозунга “Ще работим за проекта “Сютка” и община Велинград”. След което отново потъна в забвение, поради мегаломанските си намерения: изграждането на проект, който ще струва над 100 млн. долара е не само нецелесъобразно, но нерентабилно и безперспективно. Още в началото на м. г. обявих рестарт на проекта “Сютка”. Идеята за този проект не е моя. Аз само я доразвивам и подготвям за изпълнение. Мотивите ми винаги са били в подкрепа на идейния проект от 1986 г., който предвижда изграждането само на алпийски ски-комплекс. Предвидено е да започне седалкова или кабинкова въжена линия, която да премине през връх Клептуза с крайна станция алпийския ски-комплекс “Сютка” (4 км). Просичането на ски-пистите и монтажа на ски-лифтовете, със закупуването на няколко машини за утъпкване на снега, първоначално, по мои изчисления, ще струва днес не повече от 10-12 млн. евро. По този начин, първо, ще превърнем Велинград и региона в първокласен и проспериращ, целогодишен балнео- и ски-център, и второ, ще можем реално да включим в действие Програмата за селските райони и да осигурим поминък за населението в селата наоколо: Грашево и Мечо корито, Кръстава, Абланица и други от Сърнишка и Ракитовска общини. В заседанието на Областния съвет за развитие на 14 май т. г. разгледахме въпроса за възобновяването на проекта. Предвиждат се 28 км писти (вместо 68 км) без места за настаняване в района на пистите. След като са одобрени новите параметри, сега трябва незабавно да изминем следващите първи стъпки за реализация на новия проект, заедно с община Ракитово.

ВЕНКО БАЛТАДЖИЕВ, АБВ:
1. Основният въпрос е покрит от нашето виждане във връзка с разходването на минералните води. Имаме ясна концепция, но не искам да влизам в конкретика. Минералната вода е една от най-важните суровини, природна даденост на нашия град и нашата идея е по възможност да се ползва от по-широк кръг велинградчани. В този аспект да се ползва за спортни цели, туризъм, лечебни цели.
2. Както Клептуза, така и парк “Вела Пеева” са емблеми на града. Гостите на града го свързват с Клептуза, а гражданите на Велинград знаят, че той носи името на Вела Пеева. В тази насока, тъй като единственият парк във Велинград, който не е направен по европейска програма и е оставен занемарен, е този на В. Пеева в кв. Каменица, същият трябва да бъде устроен подобаващо и да бъде емблема на Велинград. Що се отнася до езерото Клептуза, моето виждане е, че същото трябва да бъде една атракция. Да се пуснат в употреба водни колела, които като се използват, да има и доза закачка, като управляващите ги се опитат да усетят и студената вода и да им остане спомен от това преживяване.
3. Категорично болницата трябва да бъде запазена като общинска. Но за да бъде болница на нивото, което ни се иска, трябва да се модернизира, като се работи в насока програми. Да бъде оборудвана със съвременна техника за изследване, което е предпоставка за определяне нивото на специалистите, а оттам и на лечебните резултати, които ще се усетят от гражданите на Велинград.
4. Темата за мината е страшно болезнена. От една страна аз съм от хората, които подкрепят и поддържат идеята нашият град да си остане СПА столица на Балканите и в тази насока ние трябва да се борим да запазим ресурсите екологичен въздух и лечебна минерална вода. Но не трябва са се оставя открит въпросът какво би се случило, ако волфрамовата мина заработи, при положение, че са спазени всички екологични норми и от самия процес не се вреди на околната среда и жителите. Аз смятам, че това може да бъде една много добра инвестиция за Община Велинград, като се изходи от факта, без да влизам в детайли, че финансовото състояние на общината е повече от трагично. Откриването на мината евентуално, не и без ясното съгласие на гражданите на Велинград, може да бъде финансов стимул за решаване немалкото въпроси в общината.
5. Проблем не мога да определя като най-важен, но като приоритетен, за мен следва да бъдат на първо място велоалеите и еко пътеките в града. Подмяна на водопроводите и осветлението в целия град, асфалтиране на улици, узаконяване на жилищните постройки в махалите Асфалтова база и Анезица, като там също трябва да бъде изградена инфраструктура и осветление. Не на последно място да се опитаме по всякакъв начин да увеличим трудовата заетост във Велинград, което ще даде старт за задвижване на икономиката в града, за което имаме конкретни виждания.
6. Първата идея: според мен следва да се направи така, че атракциите във Велинград да са не само за гостите, но и за жителите на града. Хубаво би било атракционно влакче, което да се движи от Чепино до Каменица и по други маршрути.
Второ: бих искал да се оправи пътят от разклона на Чуката до Велинград с подобрения като озеленяване, велоалея, други съоръжения и паметник на 27 Чепински полк. Така ще покажем на гостите на Велинград, че още при излизането от дефилето влизат в едно по-особено място, че са гости на Велинград.
Трето: считам, че не толкова тежка за изпълнение е идеята Велинград като целогодишен курорт, да направим така, че да стартираме икономиката и чрез европейски програми да създадем нови работни места. С тях да привлечем хора от Пазарджик, Ракитово, Пещера, Батак да идват да работят тук целогодишно. Ако успеем да изпълним тази доста смела идея, ще увеличим стойността на нашите земеделски земи и парцели и собствениците на имоти ще усетят лично развитието на туризма в града по собствения си джоб.

АНТОН РУСИНОВ, АТАКА
1. Да се инвестира в отоплението с минерална вода на всички обществени сгради, общинска собственост. Прекратяване безумното изтичане на минералната вода в реки и дерета, да се обособят специални места за пране, а не всяка улична чешма да се превръща в пералня.
2. Първо - събаряне на старите сгради, които са общинска собственост и вече са се превърнали в “опасни” и застрашават живота на посетителите на Клептуза. Наложително е да се изчистят езерата, да се озеленят площите около тях. В парка да се направи система за напояване, за да има смисъл от озеленяването. Това трябва да бъде свършено до следващия летен сезон, за да не се срамуваме като велинградчани от вида на Клептуза. За цялостна промяна на визията на Клептуза са необходими сериозни инвестиции, дългоочакваното обществено обсъждане по проведения конкурс трява да се проведе, за да се чуе и мнението на гражданите.
3. “МБАЛ-Велинград” трябва да остане общинска, но по кадрови потенциал, по медицинско оборудване не трябва да се отличава от частните клиники, за да бъде конкурентноспособна. Механизмът за това е добър здравен мениджмънт, а не партийни назначения. И задължителен контрол от Общинския съвет. Всичко трябва да се прави в името на пациентите, а не в полза на определени корпоративни интереси.
4. Уважавам и разбирам съображенията на хотелиерския бранш и на всички велинградчани, които са категорично против волфрамовата мина. Но според мене, бъдещият кмет на общината трябва да преценява всяко едно инвестиционно предложение с неговите плюсове и минуси. След като се запознах с цялостната документация на предложението и докладите на компетентните институции, също така и с протоколите от обществените обсъждания във Велинград и в с. Кръстава, считам, че общината може да има полза от реализирането на това инвестиционо предложение.
5. Най-важните и неотложни инфраструктурни проекти са: водоснабдяването в кв. Каменица, промяна на визията на Кооперативния пазар, уличната мрежа около хотели и в покрайнините на града, както и в селата.
6. Разработване на европейски проекти, поощряване и подкрепа на инвестиционни предложения свързани с развитието на специализираните видове туризъм - културен, екотуризъм, селски, гурме, развлекателен, спортен и др. Защо не и голф туризъм, общината има достатъчно земеделски земи и гори, за които може да се търси инвеститор, вместо да се продават на безценица. Насърчаване на всяка инициатива, свързана с развитие на атракциите във Велинград. Туризмът е икономиката на общината, но само с балнео, СПА и уелнес трудно ще се привлекат платежоспособни туристи.

КОСТАДИН КОЕВ, ГЕРБ
1. Общината трябва да стане собственик не само на тези извори, но и на целия минерален ресурс във Велинград. Оперативна програма “Околна среда“ дава възможности за финансиране на проекти за използване на водите за отопление на общински сгради и частни домове.
2. На Клептуза е необходим специален статут и стратегия. Има няколко варианта за развитие, като крайното решение трябва да бъде резултат от широко обществено обсъждане.
3. МБАЛ е една от 27- те структуроопределящи болници в България и обслужва хора от няколко общини, затова трябва да продължи да съществува. Развитието и е свързано със създаване на силен мениджърски екип и инвестиции в подобряването на битовите условия.
4. Категорично против. Не може едновременно да бъдем и СПА столица на Балканите и да добиваме руда. Създаването на условия за икономически растеж и развитието на туризма са най-добрите начини за повишаване на стандарта на живот в региона.
5. Инфраструктурата е ключов проблем за общината и затова е необходим стратегически подход. Не бива да се мисли и работи на парче и да се очакват незабавни резултати. Първо ще се насочим към реконструиране на водопреносната мрежа и изграждането на пречиствателна станция и тогава може да се премине към оправянето на улиците. Обратният подход е неефективен и финансово нерентабилен.
6. Трите най-важни условия за развитие на общината са: добро и силно управление, работещи решения и подкрепа от правителството. Без тези условия дори и най-добрите идеи няма как да се случат.

АТАНАС ВОДЕВ, НОВА АЛТЕРНАТИВА
1. Чрез проект за геотермално използване на минералните води при строго гарантиране на общинския интерес в обществена полза, не в частна такава. Така също и с вариант за топлофикация на обществени сгради, като детски градини и др. чрез изграждане на геотермална централа.
2. Чрез публично-частно партньорство с общината Клептуза трябва да се превърне в атракционен комплекс, който да съчетава прояви на художествени занаяти на открито, изложби и концерти на местни и гостуващи творци и атракции за туристите и гражданството на града.
3. ”МБАЛ Велинград” е в тежко финансово състояние и е в един от тежките сектори здравеопазване. Като се има предвид измененията в Закона за здравето, които ще влязат в действие от 1.01.2016 г. по повод на акредитацията, трябва да има публично-честно партньорство между двете болници, като участието на принципала Общински съвет е задължително. Параметрите ще се детайлизират.
4. След като са спазени всички законодателни и екологични изисквания на проекта, допустими са всякакъв вид индустрии, включително и рудодобив. Приемливо е развитието на всички промишлени действия, които не противоречат на правни, екологични, туристически и други видове дейности и не са в разрез със статута на Велинград като СПА столица.
5. Изграждане на пречиствателна станция, подмяна на цялата канализационна и водопроводна мрежа, асфалтиране и осветление. И това не само във Велинград, а и на по-малките населени места, в това число задължително и в кварталите, където населението се самоопределя като ромско.
6. Първо трябва да се изгради такъв модел на управление, при който политическите страсти да останат на заден план, моделът да е на принципите на диалога и обединяване на интересите в името на обществения интерес.
Второто е изключително строга, прозрачна и прогнозируема финансова политика по отношение на приходно-разходната част на бюджета и контрол - превантивен, текущ и последващ.
Третото е, че всичко това е предпоставка за участие в различни програми и проекти и обезпечаването със собствени средства на проекти и инициативи, за да отговори Велинград на очакванията на своите жители и гости на града и на общината, на легитимацията, която има като международен и национален балнеолечебен курорт.

АНГЕЛ МАНОЛОВ, НЕЗАВИСИМ КАНДИДАТ
1. Безспорно минералните води са най-голямото богатство на общината и също толкова безспорно е, че в момента ресурсът от двете находища, който с решение на МОСВ са дадени за стопанисване и управление от общината за 25 години, просто се раздава. Използването на минерална вода от туристическия бранш е добре и никой не е против това. Но сякаш колкото по-доволен е бизнесът, като че ли толкова по -малко доволни са обикновените хора. Смятам, че ресурсът, който в момента е отделен за обществените минерални чешми в града, трябва да бъде запазен. Не трябва да допускаме чешмите, които сега работят, да пресъхнат. Напълно във възможностите на общината е тези чешми да имат по-добър вид. Оформянето на мини зони за отдих до тях (там където това е възможно) също е проект, който местната власт би могла да изпълни със собствени сили. Акцент тук може да бъде извор “Власа”. Хигиенизирането на санитарната зона, почистването и ремонтирането на терена около извора са реални и осъществими в кратки срокове задачи. За по-сериозен ремонт и за превръщането на “Власа” в една мини туристическа атракция би трябвало да потърсим мнението на специалисти с опит. Това също може да е реално осъществим проект. В по-дългосрочен план си струва да припомня, че през 2004 г. изпълнен от екипа на ESD-Bulgaria, Александър Пенчев, направи проучване, от което стана ясно, че до термалните находища могат да се изградят топлостанции. Така водата да стане и източник на топлинна енергия. Екологичният, икономическият и социалният ефект от подобно начинание би бил много добър. За подобен проект ще са нужни замервания, допълнителни проучвания и, разбира се, сериозен финансов ресурс. Източник за едно такова финансиране може да бъде фонд, директно управляван от Европейската комисия, чрез който вече Чехия и Румъния са изградили подобни топлостанци, а не да се чака отваряне на новите оперативни програми. Що се отнася до находището в Драгиново, ангажмент на сегашната администрация бе този ресурс да бъд изследван и проучен. Ако това е свършено - добре, ако ли не, то това би била зада за изпълнение от бъдещия кмет на Велинград. В Драгиново има помещения, който се ползват като минерлна баня. Проект за изграждането на истинска и законна такава е идея, която също би могла да се разработи.
2. Болна тема за всички велинградчани. Туристите отиват до Клептуза, не остават очаровани и просто си тръгват. Но ние, велинградчани, милеем за този наш родопски бисер и с тъга си припомняме за неговите “златни години”. По темата много се говори, но малко е направено. Все сме на етап “предстои” или “в близко бъдеще”. Вярно е, проблемите с този парк не са малко, вярно е, че парите за цялостната промяна общината ги няма. Затова на въпороса ви какво конкретно бих направил, ще дам конкретен и простичък отговор. Няма да се отказвам от идеите за нова визия на Клептуза, няма да спра да търся и проучвам всички възможни варианти за осигуряването на финансиране за такъв мащабен проект, но докато чакаме “златната кокошка”, можем да почистим от калта и тинята тези прекрасни езера, можем да ремонтираме, да освежим, да изчистим боклуците, да направим допълнителено озеленяване около езерата, да поставим атракционно осветление или вид светлинно шоу. Крайно време е общината, като стопаниин на Клептуза, да управлява и развива сама атракциите там. Клептуза може да се превръне и в сцена - музикална и танцова. Там е място за организиране на концерти, изложби и други културни събития.
3. Община Велинград е район с отдалечени и с труднодостъпни населени места, особено през зимните месеци. Аз съм за съществуването и запазването на общинската болница като такава.Тя е общинска собственост и управлението й трябва да бъде по-прозрачно и ефективно. Ролята на бъдещия общински съвет, като принципал на болницата, е това да стане и здравното заведение да има сериозен управленски екип. Модерната медицинска техника и оборудването, получено по европейски проект, трябва до помага на колкото се може повече нуждаещи се от лечение хора и затова съществуването на “МБАЛ Велинград” е от изключителна важност за целия ни регион.
4. Категорично против рудодобив в региона! Това е моя позиция, която отстоявам публично още от момента, в който тази тема започна да се коментира по-сериозно в публичното пространство. Подкпрепям всички хора и неправителствени организации, с които по тази тема споделяме едни и същи убеждения за красива природа, чист въздух, запазване на богатото био- и екоразнообразие. На тези, който виждат в рудодобива нови работни места и по-добър живот, ще кажа, че това може да стане и без минно дело в региона. В Община Велинград могат да се разкриват нови работни места, хората могат да разчитат на по-добри доходи, но не от рудодобив, а от алтернативи проекти в областта на екоземеделие, животновъдство, алтернативен и селски туризъм, културен, исторически, конгресен и фестивален туризъм. Получили сме от природата безценни и уникални дарове - длъжни сме да се грижим за тях и да ги пазим.
5. Подобряването на облика на входно-изходните артерии на града е проблем, по който най-бързо и реално един бъдещ кмет може да почне да работи. За някой може да е маловажно, но смятам, че първо трябва да се поправи самият входен знак на града, който посреща гостите . Там и до момента продължава да стои грешен надпис, дооправен впоследствие с флумастер - това е несеризно. В допълнение идва и темата с указателните табели и знаци, нужна е нова визия - оригнална и различна от стандартната.
6. По-възрастните хора помнят, че градът ни дълги години бе определян като “Образцов”. Това признание бе гордост за всички, табела с надпис “Образцов град” посрещаше гостите. Сега Велинград може да се похвали с награди за Зелен град, за СПА столица на Балканите, но онази подреденост на града, желанието на всеки негов жител да се включва в общи инициативи за опазване и поддържане чистота и спретнат вид на пространствата пред домовете ни и около тях, сякаш са забравен. Днес, сега, всички заедно трябва да защитаваме и да доказваме, че пак сме Образцов град, че всички тези титили не са просто табели.
Важно е да работим усилено и да развиваме и популяризираме историческото ни наследство. Да подпомагаме и съхраним културните ценности и традиции, обичаи и празници, да добавим нови, за се утвърдим и като културен е център, привличащ хора не само от България, но и от цяла Европа.
И не на последно място, като основен механизъм за реализиране на всичко това, да работим така, че максимално да се възползваме от всички европейски средства, който ни дава ЕС.