На 17 септември - деня на Вярата, Надеждата и Любовта, велинградската болница “ВИТА” ще отпразнува 50-годишен юбилей. Денят не е избран случайно, защото нейният девиз е: “При нас всеки идва с Вяра и Надежда, намира Любов и си тръгва Здрав!”. Автор на девиза е д-р Любомир Крантев, който вече 24 години е управител на известното в цяла България лечебно заведение. Пак той е автор и на книгата “Военният санаториум - минало, настояще и бъдеще”, която предстои да излезе и да разкаже историята във факти и уникални снимки, а и да очертае бъдещите хоризонти пред “ВИТА”. В навечерието на юбилея разговаряме с д-р Крантев, който не крие вълнението си, защото от години е приел болницата за своя съдба:
- Д-р Крантев, да се върнем към началото - кога е създаден Военният санаториум и защо точно във Велинград?
- Идеята е възникнала през 60-те години на ХХ век, когато Българската армия (БА) е била повече от 100 000 военнослужещи. Първата нужда е била мирновременна - назряла е необходимостта от още един санаториум, в който те да укрепват своето здраве. Втората е била от военновременна гледна точка и е свързана със стратегията на Генералния щаб на БА за отбрана. На Санаториума са възложени отбранителни функции във време на война - той е база за евакуация и лечение; структура, в която да се развръщат 8 военни болници на територията на 3 окръга - Благоевградски, Кюстендилски и Пазарджишки. Сградата не е приспособявана, а е построена за нуждите на армията и специално за санаториум. Цялото имущество и оборудване на болниците е било тук и Военният санаториум е бил център, който “сглобява” тези болници, мобилизира личния състав - лекари, сестри, обслужващ персонал. Задачата е била за 24 часа в тези 8 болници да настаним хора, техника и консумативи. Изисквало се е висока бойна готовност и много тренировки.
При взимането на решението къде да бъде построен санаториумът е имало две алтернативи. За Троянския Балкан е лобирал тогавашният военен министър Добри Джуров. Нашият съгражданин ген. Атанас Семерджиев е настоял санаториумът да бъде във Велинград и е надделял с доказателства и мотивировка да убеди Военния съвет. Затова винаги сме се отнасяли към ген. Семерджиев с голямо уважение, като към баща на Военния санаториум. Той лично е избрал мястото на сградата и е направил първата копка през 1965 г. Строителството е продължило 5 години, а през есента на 1970 г. Санаториумът е открит от министъра на отбраната Добри Джуров в присъствието на целия Военен съвет и ген. Семерджиев.
- През какви етапи преминава развитието на този дом на здравето, как Военният санаториум се превръща в днешната Многопрофилна болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация “ВИТА”?
- Първият етап е от 1970 до 1992 г., когато е Военен санаториум. През втория етап от 1992 до 1998 г. се нарича Център за рехабилитация и профилактика. Трети етап е от 1998 до 1999 г. - Профилактириум към Министерството на отбраната. От 1999 до 2000 г. е Болница за рехабилитация към Военно-медицинска академия - София. От 2001 г. става търговско дружество - МБДПЛР “ВИТА”.
През всичките 50 г., въпреки различните трансформации, базата е на МО. До 2001 г. е ведомствена база - само за лечение и профилактика на пациенти, свързани с армията. От 2001 г. обслужваме различни контингенти: кадрови военнослужещи, запасни сержанти и офицери и членове на семействата им, военни инвалиди и пострадали, ветерани от войните. Те са под закрила на Закона за отбраната и въоръжените сили и идват с преференции, като разликата до пазарните цени се доплаща от МО.
Създаването на търговското дружество е нова ера за нашето здравно заведение, в която в типична пазарна среда оцелява по-добрият. Нямаме протекции, не разчитаме на никой, а само на нашия труд и качества, което е голямо предизвикателство за структура, за която години наред се е грижила държавата. От 1992 до 2001 г. не е извършван никакъв ремонт на сградния фонд заради липса на средства, не са инвестирани пари в инфраструктура - за енергийна ефективност или подобряване на работната среда. Нашата сграда е сравнително най-новата от 8-те санаториума, които БА има към 2000 г. в Кюстендил, Вършец, Белово, Наречен, Банкя, Хисар, Поморие и Велинград. С реформата в БА 3 от тях бяха закрити - Кюстендил, Вършец и Белово. От останалите 5 Велинград и Наречен станахме тържовски дружества, а другите 3 са болници за рехабилитация към ВМА София - храненици на бюджета на МО, с централизирани доставки, тромаво управление, липса на мотивация на персонала и криза, подобна на тази във ВМА. При нас е съвсем различно, защото сме самостоятелен юридически субект и всичко зависи от нас при спазване на законите. Водещи са инициативата и мотивацията. Най-голямата ценност на болница “ВИТА” е персоналът и за 24 години като управител основната ми цел е била да съхраня, развивам и мотивирам работещите тук. Това е ключът към нашия успех, но минахме пред дълъг и тежък път на трансформации. Заради различни реформи се наложиха 4 принудителни съкращения. От 145 души през 1992 г. броят падна до 65, което бе много тежко, защото се засягат съдби и колкото и да се страех да решавам по човешки, съкратеният човек изживява много горчилка и мъка. Сега броят на работещите във “ВИТА” отново се увеличи до 92 човека. До 2001 г. персоналът на Военния санаториум изпълняваше заповеди и нямаше право на инициатива, а след това точно обратното - хората трябваше да започнат да поемат отговорност, да предлагат решения и идеи, не да питат за всяко нещо, а да работят компетентно и самостоятелно. Постепенно успяхме да създадем саморегулираща се, смазана машина, която работи перфектно въпреки малките грешки.
- Как се преборихте със скритите, но много силни мераци за приватизация на апетитните имоти и дейност на санаториума?
- През годините болницата ни е била обект на много атаки за приватизация и ликвидация. Откакто е ТД ни коства огромни усилия да я защитим и стигнах дотам да ангажирам Главна прокуратура за свой съюзник и партньор. Сега имаме договор с тях и това е една от причините различни групировки да загубят интерес. Друга причина е, че през 2009 г. нашата болница влезе в забранителния списък за приватизация. Това стана с промяна в закона, чието прокарване беше равносилно на подвиг и изигра окончателна възпираща роля. Имаше много опити, всичко изстрадах сам, но успях да се опазя и от свои, и от чужди.
- На фона на постоянните кризи в българското здравеопазване какво е състоянието на болница “ВИТА” днес?
- От 2001 г. имам две основни грижи. Първата е развитието на материалната база, за да сме конкурентни. Тя беше много изостанала, промените не могат да станат веднага, но всяка година надграждаме и постигаме нещо ново. Като ТД успяхме да постигнем забележителни резултати, които са били мечта в предишни години. До 2001 г. санаториумът работеше с по-ниски критерии за обем и качество на медицинските услуги. Превръщайки се в болница, обемът на медицинските дейности се увеличи многократно: през 2000 г. брият на лекуваните при нас е бил 2500, а през 2014 г. е нараснал до 6300. Задължителните акредитации ни дадоха ориентир: през 2001 г. получихме акредитация с оценка добра към много добра до 2003 г. Това не ни задоволи и през 2006 г. постигнахме максималната отлична оценка, а през 2009 г. защитихме второ ниво за стандарт на физикалната терапия и рехабилитация и наред с лечебната имаме право и на учебна дейност - обучение на кадри. Обновихме лечебната и леглова база, кухненския блок. Болницата доби европейски вид и ако при нас дойде европейски пациент, няма да ни е срам. Имаме нагласа и гледаме в тази посока - ако на национално ниво се стигне до решение да обслужваме пациенти от други европейски страни и да партнираме с европейски здравни каси, болница “ВИТА” във Велинград е готова да го прави. Девизът ни “При нас всеки идва с Вяра и Надежда, намира Любов и си тръгва Здрав!” вече е стандарт, ние сме се наложили и нашата болница е марка. От 2006 г. сме сериозен партньор със Здравната каса, като в системата на БА ние сме пионерите и показваме пътя.
Пожеланието от преди 50 години “Откривам този дом на здравето!” е сбъднато. Няма точна статистика, но за 50 г. тук са се лекували около 200 000 човека. Има хора, които идват по 30-40 години наред и с много от нашите посетители се чувстваме като едно голямо семейство. Стремежът ни е “ВИТА” да има човешки облик, да не е типична болница - ние сме повече от болница и повече от хотел, защото съчетаваме лечение, уют, красота, интелигентност, положително отношение, спокойствие и не на последно място културна дейност, чрез която приобщаваме нащите паценти към духовната сфера и така също помагаме на лечението.
- Кога и как ще празнувате 50-ия рожден ден?
- Ще празнуваме на 17 септември 2015 г. със серия от мероприятия, за които сме поканили много гости - министъра на отбраната, началника на ВМА, колеги от болници и санаториуми на МО, НЗОК и др. Ще направим тържествено събрание в читалище “Отец Паисий” с богата програма с участието на Гвардейски музикален ансамбъл от София, Орлин Горанов, Мими Иванова и много други изпълнители. Използвам случая да поканя всички, които са работили в болницата през тези 50 години, бивши началници, строители, служители на тържественото събрание, а след него и на вечерята в ресторант “Чинарите”.
Елена Баева