Цари Мали град - бисер, възкръснал като феникс от пепелта. Бисер от отминала цивилизация, запазил спомена за древната тракийска култура у нас. Цари Мали град или тъй нареченият “малък Цариград” е строен по строги правила и е в строга зависимост с всички светилища у нас и в Европа. Намира се на свещения хълм “Свети Спас” над село Белчин, в долината между Рила, Верила, Витоша и Плана планина, на 15 километра от Самоков и на 50 километра от София.
Тази крепост е била и е от особено значение за свещените места на Европа и България. Тя е кръстопътна точка по пътя от Рим към Константинопол и от Беломорието през Струма и Места към Дунав. Най-напред на това място е имало тракийско светилище, след много години израснал християнски храл през IV век, когато християнството станало официална религия. Векове след това през XV в. се издига величествено българска църква, свързана с поклонението пред мощите на Свети Иван Рилски около 1700 г.
Цари Мали град е център на окръжност, на която лежат Мусала, Черни връх, Рилският манастир, скалните светилища на Попово езеро, Острец - Велинградско, Добърско, Рупите и т.н. Всички тези манастири, светилища отстоят по права линия едно от друго на еднакво разстояние. Предците ни не са притежавали днешните технологии (а може би са имали по-съвършени?), но са притежавали скрита супер култура. Те са носители на хилядолетно тайно знание, пренасяно през вековете. Ние сме били и ще бъдем част от тази супер култура.
Групата екскурзианти от дружество “Чепинци” при Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - Велинград с интерес разгледахме крепостта и музея към нея. На едно място са открити глинени, сребърни и златни предмети, накити и сервизи, свързани с честванията на Богинята майка, лунната Артемида и слънчевия Аполон и са заравяни в тяхна чест. Златото е свързано със слънцето, среброто с луната, а глината със земята - вечността на природата. Уникалните икони в музея са от 1653 г.
В една от сградите видяхме изложени тежките облекла и ризници, които се обличат за снимки и усилено защракаха фотоапарати и смартфони. Дори и нашата любомка Петя се снима с най-тежката ризница. Чува се глъч и смях.
Но в тази гълчава и веселие опита ли се някой да чуе, заслуша и се в тихия стон и шепота на камъните, които се отипваха да ни разкажат за отминалите времена? Опита ли се някой да си представи разпилените от вятъра коси на прекрасната императрица Елия Гала Плацидия (V век) - така наречената по онова време римска Клеопатра, дъщеря на Теодосий I - за какво е мислила, мечтала, какво я е вълнувало или просто се е наслаждавала на красивата гледка? Императрицата е минала по тези места, съпровождана от родственицата си Пулхария. Минавайки, те са оставили спомена за лековитата минерална вода. Допуска се, че реката, течаща през Белчин, носи името на Пулхария - Паликария. Едва ли е случайно това. В музея е и монета с лика на императрицата.
Обикалайки крепостта, попаднахме и на кладенец. Но това не е обикновен кладенец, а кладенец телескоп. Какво са изследвали? Хвърлихме стотинки в кладенеца по поверието да се върнем отново тук и напуснахме крепостта. Купихме си сувенири от пазарчето и поехме по маршрута ни за Самоков. В Самоков посетихме музея, останахме очаровани от красотата и чистотата на града. Впечтлени бяхме и от широкото равно Самоковско поле.
За мен беше изненада, че никъде не видях залепени афиши и некролози. А какво е тук, във Велинград?! Няма дърво или стълб, необлепени с много некролози. Афишите се веят навсякъде. Отвратителна е оградата на хотел “Здравец”. Не можете ли, господа кмет и управници, да направите така, че да се махне тази ограда, да се пусне в действие гаражът, за да се махнат и колите, които блокират движението на пешеходците в центъра на Велинград? А какво да кажем за кучетата, които са повече от децата и изравят цветята от лехите? Не виждате ли? А мръсните пейки и площадки от гаргите? Ако защитниците пречат, да осиновят кучетата или да дават дежурства (да пазят цветята) и да мият нацапаните пейки и площадки. Градът ни тъне и затъва от ден на ден. Къде да заведем гостите, какво да им покажем - отвратителната Клептуза, счупените пейки и беседки в парковете, облепените с афиши и агитационни материали от изборите огради? По-неприветлив град от Велинград не съм срещала, няма такъв. Господин кмете, господа управници, вземете се в ръце. Помислете за града. Време е да заработите. Помислете и за призива на Божидар Димитров: “Всяко населено място да си въздигне крепостта. Това е символ на държавност и национална гордост”.
Последната цел на екскурзията ни беше Царска Бистрица. В прекрасния парк на двореца отпочинахме, обядвахме, разходихме се. Посетихме галерията и разгледахме картините на известни художници. Интересно ни беше, че галерията е разположена в бивша конюшня, дори още стоят халките, за които са завързвали конете. Видяхме двореца, а в параклиса запалихме по свещичка за здраве. Тръгнахме си по прекрасните алеи от вековни буки и редки насаждения.
Заредени с нови сили и емоции, с любов към род и родина, в отлично здраве и настроение, с песни и смях се прибрахме у дома, в любимия ни Велинград.
Венета Агова, дружество “Чепинци”