От Чикаго до Велинград и обратно - това бе летният маршрут на детското студио “Телевизионери”, което избра СПА столицата на Балканите за своята първа творческа командировка. “Телевизионери” се ражда преди 3 години в Чикаго, САЩ, а в основата на идеята български деца да застанат пред и зад телевизионната камера, да снимат, разказват и коментират е продуцентът Мария Илиева. Преди да замине отвъд океана, г-жа Илиева има професионална кариера в Българската национална телевизия и това й помага да организира детското студио, чиято програма може да се види в интернет. Българската детска телевизия в Чикаго формулира своята посока с мотото “Далеч от Родината, но поддържаме духа български” и излъчва основно репортажи за събития, свързани с нашите национални празници, традиции и инициативи. От 14 до 17 юли Мария Илиева, заедно с 4 деца от “Телевизионери”, бе във Велинград и ето какво сподели за читателите на “Темпо”:
- Г-жо Илиева, как се роди идеята за детско студио “Телевизионери”?
- Като бивш телевизионен работник, аз бях един хроникьор, който ходеше на всички събития в Чикаго, свързани с българската общност и ги запечатваше с камера. Отразявах различни празници в българските училища и забелязах колко открити са българските деца, как не се притесняват да показват своите чувства и да споделят своите мисли. Усетих, че когато темата е България, те с мисълта и духа си се връщат към спомените си за дните и месеците, прекарани тук, при баба и дядо. Те свързват България със своите близки, които им липсват. Родината на тези деца е Америка, но Отечеството е България. Много от тях чакат с нетърпение да бие последния учебен звънец преди ваканцията, за да литнат за България. Идеята за детското студио “Телевизионери” започна с игра, от която аз разбрах, че в децата има страхотен потенциал и с него могат да се постигнат уникални неща. Много често е много трудно и затова искам да благодаря на нашата сценаристка Калина Томова, на основния ни спонсор “S&T” на Тихомир Стоянов и Станислав Илиев, вестник “България”, “Евро Чикаго”, заведението “Вкусен свят”, на художника на нашето студио Жени Петров. И най-вече на децата и техните родители, които отделят от малкото си свободно време, пътуват по час - час и половина, за да дойдат в студиото и да направят своя репортаж за поредното българско събитие. Създаваме една малка България в Чикаго. Това става благодарение на генералния консул Симеон Стоилов, който живее с нашата работа и с моралната подкрепа на Държавната агенция за българите в чужбина в лицето на Иванка Славчева.
- На вашия сайт има десетки репортажи, направени от децата, за събития в САЩ с български адрес - празници, фестивали, срещи... Толкова активен ли е животът на българската общност в Чикаго?
- Да, определено! Родината ни липсва. Първата година, когато човек отиде в странство, докато се устрои, трябва да устои на натиска на живота, който ни налагат новата държава и езиковата бариера. Когато се устроиш и вече стоиш твърдо на земята, без да мислиш само за насъщния, имаш вече работен статут и си наясно какво да очакваш, оглеждаш се и усещаш, че нещо ти липсва - българското, родното, традициите, празниците. Чикаго е градът с най-голяма българска общност в САЩ, има 2 ансамбъла за изворен фолклор и 12 български училища. Преди 2 години Асоциацията на българските училища в чужбина проведе свой форум в Чикаго с директори на български училища от САЩ, Канада и част от Европа. В поздрава си към тях представител на Община Чикаго каза, че българите сме млада емиграция в сравнение с общности като китайци, руснаци, поляци, но имаме най-голям брой български училища, български вестници, уебсайт, радио, телевизия, съюзи на българските художници и писатели в чужбина, културен център, българо-американска асоциация. Всички се събираме по интереси и правим нещо значимо - като честването на националния празник 3 март в Чикаго.
- Защо в България се знае малко за тази страна от живота на българите в САЩ?
- Много от българските медии не желаят да отразяват позитивното, защото са комерсиализирани и търсят жълтото. Преди години основната насока на българските медии беше образованието и културата, сега не е така. Не бях идвала в България 8 години и когато се върнах, всичко ми беше много мило и близко, все едно не съм напускала. После ме попитаха как съм почувствала България - не се бях замисляла. Да, беше мръсна - като входа на блока, стълбището, нарисуваните стени, калта по улиците. Но я почувствах като мое малко дете, паднало в калта, което прегръщам и обичам, защото е част от мен.
- Мислите ли, че тези деца, които днес правят пълни с обич репортажи за България, след години ще се върнат тук?
- Много труден въпрос. Дори и да не се върнат, ще бъдат много полезни за България. Тези деца са американци по документи, но са българи по душа. Бяхме във фабриката за килими в Костандово - ще разкажем за тези хора и тяхното майсторство в САЩ. Искаме след тази творческа командировка да разкажем за българската история, да покажем забележителностите на София, да видят в САЩ Родопите и СПА столицата на Балканите. Възхитени сме от гостоприемството на велинградчани! Посещението ни тук нямаше да се осъществи без огромната помощ на Иванка Ачева - моя колежка и приятелка и нейното семейство. В “Старата къща” децата получиха възможността да се потопят в българската атмосфера, да усетят уюта на дома, за което благодарим на целия персонал. Получих голяма помощ от Силвана Иванова и Христо Карагьозов - медийни работници и преподаватели, от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов и от Историческия музей във Велинград. Специална благодарност към художника Борис Костов, който ни прие в своята галерия и ни поднесе ценен дар.
- През 2012 г. детското студио “Телевизионери” спечели награда от нашия Международен филмов музикален фестивал “Николай Гяуров”. Да очакваме ли още детски репортажи по вашата рецепта “Добри гости, добри вести”?
- Имаме покана от организатора на фестивала Йордан Детев и направим репортаж за гостуването ни в неговата къща. Ние показваме само доброто, не ни интересуват лошите хора. Не търсим медийна изява, идеята на творческата командировка е отивайки на място, децата сами да решат кое е важно да кажат и покажат. Подобни рубрики има и в други телевизии, където професионален екип следва децата, а уникалното при нас е, че децата са зад и пред камерата, след което те монтират с моя помощ. Като истински професионалист, Иванка Ачева подбра обекти във Велинград, които са интересни не само за децата, но и за тези, които ще гледат нашите репортажи - можете да го направите на страницата ни във Фейсбук и на www.televizionerite.com
Елена Баева