Продължаваме разказа за 50-годишния юбилей на Представителния духов оркестър с мажоретен състав “Димитър Мечев”, който пишем по най-хубавите спомени на бивши и настоящи участници в състава.
Катерина Мирчева: Оркестърът работеше като добре смазана машина
Катерина Кривошийска-Мирчева свири в Музиката от 1979 до 1985 г., а в момента е преподавател в Музикалната школа към читалище “Отец Паисий-1893” по обой и саксофон. Ето нейните хубави спомени с оркестъра:
“Започнах като оркестрант с кларинет, но поради голямото ми желание да свиря на обой и няколкото запитвания, през 1980 г. бяха закупени два обоя и аз се прехвърлих. Тогава оркестърът работеше като добре смазана машина. Репетирахме по групи през седмицата, а в петък, събота и неделя при преподавателите - индивидулани и групови уроци и общи репетиции. С нас работеше много силен екип от преподаватели. Правехме ежегодни продукции, имаше духов квинтет, с който се явихме на фестивал за камерна музика, търсеха се изяви за нас като млади музиканти. В концертите участваха оперни певци, оркестърът свиреше арии от “Кармен”, “Прилепът”, увертюрата към операта “Ивайло” с много отговорно соло на обой, “Флорентински марш”, “Звезди и черти” и много други произведения, до които имахме щастието да се докоснем.
При всяко едно от турнетата се срещахме с наши връстници музиканти и сверявахме часовниците за музикалното ниво и качеството на изпълнение. Незабравими спомени остават от пътуването през 1981 г. в Букурещ, където свирихме в Двореца на пионерите, остров Корфу, където открихме новопостроения Дом на културата през 1982 г. През 1983 г. се явихме на фестивал в Рощок в бившата ГДР и бяхме удостоени с най-високата награда за добре подбрана и изпълнена интернационална програма. Под диригентската палка на г-н Димитър Мечев и главен художествен ръководител проф. Николай Тонев вдигнахме на крака публиката в зала “България” на прегледа “Нова българска музика” през 1984-85 г. и на многобройните концерти в Националния дворец на културата в София.
След завършването през 1985 г. бях приета в Музикалната академия, но следата, която остави велинградският Младежки духов оркестър е незаличима. Продължих да преподавам музика в Арабските емирства в британски и интернационални училища, да свиря в Биг-бенда на Абу Даби на саксофон и в симфоничния оркестър на Дубай с обой.
Не е вярно, че сега няма желаещи да започнат да свирят в оркестъра. Няколкото месеца работа във Велинград доказват, че деца, готови да свирят в оркестъра, има. Затова трябва да откриваме млади таланти и да върнем предишната слава на един от най-добрите младежки състави в България”.