Представителният духов оркестър “Димитър Мечев” става на 50 години и ще ги отбележи с голям концерт на 27 юни 2015 г. на централния площад във Велинград. В седмиците преди събитието вестник “Темпо” дава думата на бивши и настоящи музиканти, преподаватели, сътрудници и приятели на емблематичния оркестър да споделят своя най-хубав спомен от изминалия половин век с Музиката. И тъй като през оркестъра са преминали стотици велинградчани и много от тях са в други градове, държави и континенти, каним всеки, който иска, да ни разкаже своя спомен - по електронна поща, с писмо или на място в редакцията. Няма да спазваме определен ред и други условности. Нека заедно да върнем хубавите спомени - не само заради празника, а и в името на бъдещето на Музиката.

Йордан Коцев: А. Герин беше голям музикант, Д. Мечев голям ръководител
Духовият оркестър е създаден през 1965 г. в старата сграда на училището в Лъджене. Първите музиканти наброяват 30 и един от тях е Йордан Коцев. Той започва да свири на алт и след това дълги години на тромпет, като става и солист на оркестъра. За времето, в което се “наливат основите” на Музиката, днес Йордан Коцев говори с видимо вълнение. Идеята за създаването на ученическия оркестър е на Ангел Герин - легендарен музикант, който е бил диригент на Градската музика и на Градския хор, откривател на таланта на Николай Гяуров. Ангел Герин запалва за идеята генерал Атанас Семерджиев, с чието съдействие са осигурени първите музикални инструменти и униформи за музикантите. Й. Коцев си спомня: “През първите 3 месеца музикален ръководител на оркестъра беше Ангел Герин, а Димитър Мечев (по онова време той е диригент на ученическия фанфарен оркестър) присъстваше на репетициите като учител. Ангел Герин написа първите партитури и с него разучихме първите три марша, сред които “Ботев марш” и “Септемврийци.”
“Премиерата” на новия ученически духов оркестър е на манифестацията на 1 май 1965 г. Диригент на оркестъра е Димитър Мечев. В манифестацията участват и други духови оркестри от града, но хората ръкопляскат най-много на новите музиканти. Те излизат с познатите гвардейски униформи, върху които шивачите от тогавашното ТПК се потрудили сериозно, за да станат по мяра на учениците от шести - осми клас. Първите музикални инструменти също са втора употреба, но светят на слънцето, защото по време на репетициите (всеки ден по 2 часа сутрин и вечер!) по нареждане на А. Герин докато едните музиканти свирят, другите лъскат инструментите с пуцинг. “Направихме ги от стари нови!”, с гордост казва Йордан Коцев. Никой от тогавашните 30 музиканти не е свирил на духов инструмент, трябва за кратко време да свикнат с машинките и нотите. А манифестацията е изпитание и дали са усвоили свиренето в движение, което е задължително за духов оркестър, но никак не е лесна работа.
“Ангел Герин беше голям музикант с много опит, той сглоби оркестъра. Димитър Мечев беше голям ръководител”, споделя Й. Коцев и се връща към честването на Деня на Ботев 2 юни през 1966 г. Тогава проличава амбицията на диригента Димитър Мечев нашият оркестър да блесне сред всички други. Велинградските музиканти правят 4 километра дефиле от град Козлодуй до пристанището, където е организирано тържествено посрещане на кораба “Радецки”. За разлика от всички други оркестри, които участват в събитието, нашият свири по целия 4-километров път и така печели овациите на хиляди хора. Според Й. Коцев именно това голямо желание за изява на Димитър Мечев е развило оркестъра през годините. През 1967 г. на голям конкурс по случай 50 години от Великата октомврийска социалистическа революция в Дома на народната армия в Пловдив нашият оркестър печели първо място, а за изпълнението на “руска китка” тромпетистът Йордан Коцев е обявен за солист номер едно на конкурса. Много са хубавите спомени от онези години, дано повече от първите музиканти да успеят да дойдат на юбилея на 27 юни, надява се той.

Димитър Топорчев: Най-хубавите моменти в живота ми са с Музиката
Музикантът с най-дълъг стаж в днешния Духов оркестър е Димитър Топорчев. Той започва да свири на барабаните като ученик през 1982 г. и към днешна дата свири вече 33 години. На въпроса защо отговаря кратко: “Първата причина е любовта към музиката”. Най-хубавото през всички тези години са турнетата - Д. Топорчев няма пропуснато турне през целия период от 1991 до 2003 г. И днес е убеден: “Пътувал съм много, но всички забележителности на Европа съм видял с Музиката”. Помни годините, когато музикантите са спали в спални чували в паркове и автобуси, когато вместо в хотели са ги настанявали в училищни физкултурни салони, но емоцията е била над всичко. На всяко участие в чужбина велинградските музиканти са излизали на сцената със самочувствието, че са добре подготвени и победители. Най-тежките конкурси са били в Германия, където се правят като изпит - оркестърът свири в зала, в която е само журито и то поставя оценки. Но точно в Германия нашите музиканти печелят първи места независимо от огромната конкуренция. Незабравими са фестивалите във Франция, които нямат конкурсен характер, но става голямо шоу с по 20-30 оркестъра, които свирят по 7-8 часа. За Димитър Топорчев най-хубавото от всички турнета е пътуването с два автобуса и ремарке до Испания, на фестивал в Кастелон де ла Палма през 1993 г. Голямо е вълнението в италианското градче Меде, където през 2006 г. оркестърът отива по покана на живеещите там десетки велинградчани, изнасят концерт пред цялата българска общност и получават подарък комплект нови барабани. Хубавите спомени са много, а равносметката от толкова години в оркестъра за Димитър Топорчев е: “Като се замисля, може би най-хубавите моменти от живота ми са с тази Музика”.

Константин Кърпачев: В музиката няма възраст
Барабанистът Константин Кърпачев идва в оркестъра през 2001 г. и вече 14 години учи музикантите на ударни инструменти и свири в Музиката. Разликата във възрастта с по-малките музиканти не го притеснява, а сред веселите спомени е как се е наложило да му сглобят Ботевска униформа от 4 по-малки униформи, за да свири на закриването на летния сезон в Несебър пред тогавашния вицепремиер и наша съгражданка Лидия Шулева. Гледа на работата си като начин да запали децата и да създаде контакт между приятели. В оркестъра много ясно личат последиците от демографската криза в България. Броят на музикантите намалява, а заради компютрите и интернет намалява и интересът. Но въпреки всичко, където и да отиде оркестърът по света и у нас, винаги се справя. Константин Кърпачев пази хубави спомени от турнето в Истанбул през 2004 г., когато свирят на козметичния форум “Красотата на Евразия”; от откриването на двете български църкви “Свети Георги” и “Св.св. константин и Елена” в Одрин; от турнето в Полша, където в Шчечин през 2008 г. нашата мажоретка Надя Гергова става “Мис Фестивал”; от участието във фестивал на “мазни борби” в Турция, където снима екип на “Дискавъри” и велинградският оркестър влиза във филма на световния телевизионен канал. “Имам само хубави спомени, защото където и да отидем, хората ни приемат с отворени обятия. В Пазарджик например няма духова музика и когато свирим, в очите на по-възрастните хора има сълзи”, разказва барабанисът. Убеден е: “Важното е да правим музика и да се кефим, в музиката няма възраст.”

Владимир Рашков: Бяхме като едно голямо семейство
Владимир Рашков има 9 години като ученик и сега още 5 години като преподавател по ниски медни инструменти, организатор и отново музикант в оркестъра. Връщаме лентата назад, към периода 1980 - 1988 година: “Най-хубавите ми спомени са от лагер-школите, които всяка година бяха три пъти по 10 дни - чудо на чудесата! През зимната и пролетната ваканция ни водеха на Юндола, Цигов чарк и Милеви скали, а през лятото задължително на морето - Равда, устието на Камчия, Кранево, Елените. С оркестъра се работеше много - репетиции сутрин и следобед с всички преподаватели от софия, проф. Н. Тонев и Д. Мечев, като нотният материал се учеше наизуст. По време на лагерите се отмяташе много работа, а вечер имаше време за дискотеки и веселби, така че бяхме като едно голямо семейство.” Най-силните впечатления са от изявите на велинградския оркестър на високи форуми в България: поне 10 пъти в пълната зала № 1 на НДК с директни излъчвания по националната телевизия; всяка година самостоятелен концерт с оперни певци в зала “България”; репетициите с хеликоптер и участието в Спартакиадата пред 60 000 човека на националния стадион “Васил Левски”; откриването на Световното първенство по художествена гимнастика в Двореца на спорта във Варна, където нашите музикантите се дивят на “златните момичета” Илияна Раева, Лили Игнатова и Анелия Раленкова. Много са и хубавите спомени с жп-то, като ежегодните пътуванията с влак - 2 денонощия до Франция или Германия. Оркестърът пътува в състав от 80 човека, музикантите са много добре подготвени, свирят на ниво (с Ботевските униформи дори в летните жеги, което е много тежко) и печелят награда сред награда. Сред тях и от международния конкурс в Карлсруе през 1987 г. - първа награда от 212 оркестъра! В онези години обществеността на Велинград е по-съпричастна към оркестъра - и училищата, и общината, децата също са по-мотивирани, казва с днешна дата Владимир Рашков.
Елена Баева