Дружеството за защита на Родопите - Велинград внесе официално предложение до Общинския съвет и кмета на общината за увековечаване паметта на Мустафа-Маню Шарков. Дружеството предлага площадът пред Пазара във Велинград да носи името на Мустафа-Маню Шарков, на подходящо място там да се постави паметен знак, а кметството и обществените организации в Драгиново да наименоват улица и да поставят паметна плоча на родната му къща. Идеята на Дружеството за защита на Родопите е съгласувана с Историческия музей, читалище “В. Левски” - Каменица и други обществени организации, съобщиха председателят Георги Пашов и секретарят Костадин Ушев.
В мотивите за своето предложение те са посочили, че М. Шарков е създател и ръководител на клона на родолюбивата културно-просветна дружба “Родина” в Чепинско. Шарков е бил високо подготвен мюсюлмански духовник, районен мюфтия, който непрекъснато напомнял, че не бива да се смесва религиозната привързаност с националната принадлежност и е работил за културно-просветното издигане на населението в района. По негова инициатива за първи път се създава “Мохамеданска просветна библиотека” с написани от него издания, в които със страст говори за духовното пречистване, за нравствената извисеност, трудолюбието и обичта между хората. Като автор на десетки публикации в национални издания, с болка пише за съдбата на своите събратя и съдбата на нашия край. През 50-те години на миналия век е директор на духовно училище и прави редица предложения и критики до правителството какви трябва да бъдат духовните училища.
През 1946 г. чепинският районен мюфтия и общественик М. Шарков, виждайки опасността за предаване на Родопите към съседни държави, по собствена инициатива и с лични средства изпраща телеграма до Парижката мирна конференция. В нея заявява, че Родопите са българска земя, в която живеят българи, независимо, че част от тях изповядват мюсюлманска религия. Няма друг такъв случай в новата ни история и това е главната заслуга на М. Шарков. За своите патриотични граждански позиции той е необосновано и жестоко репресиран, престоява около 3 години в концлагер. Физически разбит, но духовно несъкрушен, в края на живота си той заявява гордо: “Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход”.
С цялата си дейност и поведение М. Шарков е пример за толерантност и човешки отношения между хора с различна религиозна принадлежност, обобщават Г. Пашов и К. Ушев в мотивите към своето предложение. Дали то ще бъде прието, ще рещават общинските съветници, но чието разположение авторите са предоставили и събраните от тях материали за делото на М. Шарков.
Темпо