На 15 октомври в залата на Художествената галирия си дадоха среща фотоизложбата на парк-музей “Шипка-Бузлуджа” и Руския културно-информационен център “Моят идеал - свободна България”, посветена на живота и делото на граф Николай Павлович Игнатиев, книгата “Руският авангардизъм” и нейния автор Георги Стоянов-Бигор и велинградската общественост. Организаторите на срещата - община Велинград, дружество “Славяни”, трите читалища и литературен клуб “Никола Вапцаров” се бяха постарали да създадат необходимата обстановка за доброто й протичане. Имаше и цветя за гостите, а на пианото бе Иван Пачев.
За делото и любовта на граф Игнатиев към България говори авторката на изложбата Калина Канева. Тя сподели, че тази година е щастлива за граф Игнатиев, защото в Америка са излезли от печат над 700 страници, посветени на него,в Русия също. Какво трябва да знаем за “нашия първи дипломат” граф Н.П.Игнатиев? На първо място фактът, че той по дипломатически път подготвя освобождението на България от турско робство. Той е дипломат, който се интересува от реалностите и затова прави всичко възможно и оказва голяма помощ при обявяване на независимостта на Българската екзархия. Тази победа е мост към националното ни освобождение и Европа се съгласява Русия да се намеси в освобождението на България. След Освобождението графът изпада в немилост, но оглавява строителния комитет за изграждането на храм-паметника “Шипка” през септември 1902 г., а България го посреща като “светец и император”, защото “боледува от българската треска” според тогавашната наша преса. В Пловдив е съществувала реалната опасност мостовете на Марица да се срутят от толкова много хора, а София го посреща с 8000 деца с фенери. Не трябва да забравяме и неговите думи: “Аз измислих една формула, с която да има мир на Балканите - това е Санстефанският мирен договор”. Изложбата за граф Игнатиев може да се види през следващите 10 дни в Художествената галерия.
Членът на СБП Иван Вълов определи книгата на Георги Стоянов-Бигор “Руският авангардизъм” като “опит да се обхване необхватното в руската култура и в същото време кореспондира асоциативно с културата на света”. Колкото до творчеството на Бигор, то е “творчество на нестандартен автор”. В изказването си Георги Пашов определи Бигор като: изкуствовед, писател, есеист, публицист, кинокритик, журналист и то повече от 60 години, като през всичките тях се е справял блестящо “с тази своя житейска мисия”. Ангел Горанов пък определи перото на Бигор като “златно, което пише златни мисли”, а книгата “доказваща, че Русия е отворена към света и за Изтока, и за Запада”. За Георги Златинов “Руският авангардизъм” е професионално написана книга с много вълнение, прецизност и ерудиция, спокойно може да се нарече христоматия за кинодейци, изкуствоведи и филолози. Аврам Жерев нарече книгата “панорама на руската литература и изкуство”, а нейният жанр определи като “бигоровски”. За учителката по руски език Величка Делиева Георги Стоянов-Бигор е “гражданин на света”, а книгата е “енциклопедия на авангардното руско изкуство с историческа стойност и философски прозрения”.
На своите почитатели Георги Стоянов Бигор каза: “За руския авангард през 20 век са написани над 5000 книги. Моята книга е поклон пред Русия и обхваща периода на Луначарски, а това е следреволюционния период на Русия.” Бигор припомни, че онова,което е в паметта не може да изчезне и пожела на Велинград и велинградчани да надминат Банско в туризма, защото в областа на литературата и културата са го направили.
Веска Божкова