На 22 февруари започна Великият Великденски пост за православните християни в България. Народът ни и тази година спази вековните традиции и на Сирни заговезни запали гаганиците, изгори злото, поиска и даде прошка и заговя.
За смисъла на постенето и прошката попитах отец Иван от велинградската църква “Успение Богородично”, която през 2016 г ще празнува своя 120-годишен юбилей. Отец Иван отговори с цитат от евангелието на Матея /6:14-15/: ”Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец: ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.” Ако сме поискали и ни се даде прошка, спечелили сме ближния си, но ако той откаже да ни прости, цялата отговорност пада върху него.
Отец Иван уточни, че ще обърне внимание повече на духовния пост, защото ако него не спазваме, ние просто определен брой дни пазим диета и си слагаме грях на душата, тръгвайки да вземем светото причастие. Духовният пост стой над телесния и затова трябва да се знае, че човек, който се въздържа от блажна храна, а изпитва гняв, омраза, осъжда ближния си, мързелува, отдава се на тъга и отчаяние, той пости не за спасение, а за погибел. Нашият мъдър народ е казал по този повод, че които постят само външно, постят от месо, а ядат “живи хора” със завистта си, злобата и осъждането.
Какво трябва да знаем, за да спазваме духовния пост? Към него спадат:
Въздържанието от всички “грехове на езика” - осъждане, празнословие, сквернословие, клевета и дори неприличното кикотене.
Въздържанието от “греховете на сърцето” - пожелаване на чужда хубост, завист, гняв, злоба.
Въздържание от “греховете на мисълта” - блудни помисли, срамни въображения, горделивост.
Въздържание от “греховете на волята” - злорадство, мързел, униние, отчаяние.
На първо място си остава спазването на Божиите заповеди и особено заповедта за любов към Бога и ближния, което ще рече към всеки човек. Това е заповедта на Иисус Христос, която изисква от нас винаги да сме готови да простим на всеки, които ни е наскърбил. Би било много добре, ако по време на говеенето (постенето) ограничим до минимум гледането на телевизия, слушането на силна музика, ходенето на кино, като целта е да ни остава повече време, което да отделим за молитва и размисъл, да си припомним за кръстните мъки на нашия бог Иисус Христос. Особено важно е да не се хвалим, че постим.
Телесният пост е въздържание от храни, които имат животински произход - месо, мляко, яйца, риба. Той включва за разбиращия християнин и въздържание от любимите постни храни, а пиенето на спиртни напитки, пушенето, сексът по време на пост са недопустими.
За светото причастие е абсолютно задължително човек да се изповяда, защото ако се мине само с четенето от свещениците на така наречената “разрешителна молитва” непосредствено преди причестяването, е голяма грешка, тъй като чрез изповедта човек се разкайва, иска прошка и се поправя. Един светец е казал, че когато дяволът иска да накара някого да извърши срамен грях, първото нещо, което прави, е да отнеме срама му, а второто - да му го върне тъкмо по време на Изповед.
И за края на нашия разговор отец Иван остави още две много важни неща. Първото е, че никой не може да пристъпи към светото причастие, ако не се е помирил с ближния си. Второто - да помним, че Великият пост е преди всичко въздържание от Злото и напредване в Доброто!
Веска Божкова