Последната книга, написана приживе от Манол Чолев, излиза от печат под заглавие “Бит и природосъобразен начин на живот”. В близките седмици предстои премиерата на книгата във Велинград - “Темпо” своевременно ще съобщи датата, мястото и часа на събитието. За да се върнем отново към живота и философията на Манол Чолев, предлагаме на читателите предисловието на новата книга, написано от Михаил Алексиев.
Според Световната здравна организация човек до 44 години е млад, а след това до 59 години е в зряла възраст. От 60 до 74 години е възрастен, а от 75 до 89 години е старец. И забележете. Над 90 години човекът, сякаш предолял старостта, вече е дълголетник, а над 100 - заслужено столетник!
Манол Чолев премина с чест през всяко едно от тези условни стъпала, надделя над възрастовите ограничения на човешкия живот и победи. Брависимо! Смея да твърдя, че през тези 104 години свой живот той основателно зае място, което подобава на неговата изградена личност, а то е на най-високия ред в пантеона на заслужилите хора.
С прометеев огън и неугасващ стремеж към възвишеното, колоритен с дарба и талант, той успя да създаде един негов свят, съвършенно различен, сякаш нямащ нищо общо с редица други светове в българската народопсихология и общоприетата ценностна система. Прескачаше нещаq приети за даденост и правила, възприети за истина, за които се смяташе, че те никога няма да се променят. Надарен с ореола на учителя (да учи не само децата, но и възрастните), извоювал си голямо уважение и обгърнат с почит, този човек си изгради собствен облик благодарение на позитивните си качества, трупания опит и неуморния си труд. С оптимистичен дух, който той свързваше с вярата в доброто, жизнеутвърждаващ с бодър светоглед, с възгледиq характерни за прогресивните течения на световната мисъл и политика, той наистина работеше с убеждение в успеха на започнатото дело и увереността в благополучния изход на събитията, в които беше с цялата си душа и сърце. Посветил се на различни поприща, във всяко от тях постигна забележителни резултати.
Отзивчив по природа - човечен, просветен, свободолюбив и свободомислещ деятел, той не членуваше в партии. Където и да е работил неговата активност принадлежеше повече на личните му предприемчивост и амбиции, които считаше полезни за хората и обединяващи ги в името на колектива и на общата кауза. С други думи: работеше с цел поставяне на нещата в ред и изпълнение на работата за постигане на набелязаните резултати. Защото уважаваше живота не само заради неговите хубости, но и заради неговите трудности.
Като мнозина интелектуалци, той създаде най-значими произведения и до преклонната си възраст докрай развиваше творческия си потенциал. Спомням си лицето му жизнено и свежо. Говореше енергично, емоционално и увлекателно. Паметта му удивително точна - посочваше имена и години от далечното и близкото минало и разказваше случки и събития с подробности без колебание, а категорично и убедително. А беше на 96 години! Състави “История на кооперативното движение в Чепинския край” в два тома. В “По стъпките на чепинските партизани” представи туристическите маршрути около Коритото, проучени и маркирани от него. А книгата му “Чепински край. Велинград” си остава един от жалоните на историята на Чепинско наред с изследванията на Стефан Захариев, Иван Вазов, Христо Попконстантинов, Йосиф Ковачев, Герасим Попов и други.
Манол Чолев е човекът-легенда не само заради активната си общественополезна дейност но и поради любовна му към природата и туризма и природосъобразния си начин на живот. Манол е закърмен с чистия планински въздух, къпан е в горския поток и първите му дни на белия свят са под открито небе. Търсейки началото на любовта му към природата и туризма, не на шега той твърдеше, че тя се е родила на 49-ия ден от появяването му на бял свят. Общуването с природата е животът на Манол Чолев. Никога не е познал аромата на цигарите, не е усетил вкуса на алкохола. А след първият национален събор на туристическото движение, проведен на Юндола, той става и председател на туристическо дружество “Юндола”. На неговите плещи ляга строителството на хижа “Кладова”, туристическата спалня в Чепино, туристическия дом “Кисловодск”, туристическите заслони и маркировката... Председател е на туристическото дружество до 1986 г. и остава негов почетен председател до 1989 г. - цели тридесет години. Макар че е обиколил всички европейски планини, а в България няма връх, който да не е покорил, най-скъп му остава Сютка. Човек на ХХ век, от началото до неговия край, съумя да осъществи в живота си класическия призив на древните: “Здраво тяло в здрав дух!”
За него няма съмнение: есперантото е могъщо средство за общуване между хората. В дома му има цели шкафове с писма от целия свят. Приятелството се ражда и многобройните срещи и на конгресите по есперанто в Будапеща, Прага, Варшава, Финландия. Манол Чолев споделяше: “Туризмът, пълното въздържание от алкохол, ежедневния труд ми дадоха здравето и дълголетието. Природата създава защитни сили на организма и той разчита на себе си. Аз не изстивам и не употребявам лекарства. А културата, широтата на познанията, връзката с приятели от цял свят, екскурзиите по Европа - това пък дължа на международния език есперанто. Голяма е ползата от него и за личния ми туризъм зад граница. Този език ми помогна да се запозная с почти всички страни на Европа от Финландия до Средиземно море, изкачих се на всички европейски планини с изключение на Пиринеите”.
Закръглил своите сто години, бай Манол беше щастлив да ги дочака и почувства. Не беше загубил интерес към проблемите на нашето общество, не беше престанал да ги съпреживява, не изпадна в униние и безверие. Вярата го дисциплинираше и изгражда хармонично вътрешния му мир. Моралните и добродетелни хора живеят по-дълго. Манол Чолев ни препоръчваше “Медицинския канон” (“Ней Дзин”), който обобщава опита на столетниците от древността: “Не се оставяй да те подтиснат объркващите мисли; стреми се да си спокоен и оптимистичен; бъди любезен; поддържай се здрав телом и духом. Така човек може да доживее до стогодишна възраст.” (IV в. пр. Хр.).
Днес само можем да се учим от Манол Чолев, който остави толкова общественополезни дела - основател на кооперативното движение в Чепинско, на туристическото дружество, всеотдаен учител и читалищен деец, световноизвестен есперантист. Неговият живот е един непресъхващ извор на съзидание. Поклон пред паметта на Манол Чолев и нека помним думите му, с които прие удостояването си за почетен гражданин на Велинград и показа на всички как и за какво си заслужава да живее човек: “Целият ми творчески път мина под знака на добри дела, но не за мен, а за хората, за народа. Те, добрите дела, са поддръжник на моя дух!”
Михаил Алексиев