За находището за многометална руда “Грънчарица център” е получена концесия от юридическото лице “Ресурс 1” АД с договор от 16.07.2009 г. Концедентът е Министерският съвет, представен от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Концесията е дадена на последното заседание на правителството на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ). Преди това на други заседания на същото правителство са извършвани заменки на терени, представляващи чукари, пущинаци и трънаци с отлични терени от горски и морски курорти. Цената на получените от замените терени е десетки пъти по-висока от цената на заменените. За тези чисто корупционни замени са ни наложени санкции от Брюксел и ни задължават да отрегулираме нанесените щети. Като разсъждавам за датата, на която е получена концесията и правя съпоставка със заменките, у мен напира мисълта за корупционни моменти при получаването й.
Концесията има следния предмет на дейност: проектиране, строителство, разработване на подземния рудник и добив на многометална руда, построяване на надземен рудничен комплекс, инсталации за първична преработка, съпътстваща инфраструктура. Общата концесионна площ е 5603 дка. От тях 3630 дка са открити площи за основната дейност, 121 дка - за пътища, кариери, отводнителни канали, водоеми, пречиствателни станции за производствени и битови води. Ще се изградят промишена площадка и административно-битов комплекс. Годишната производствена програма е за 700 000 хиляди тона руда. Електрозахранването ще става от два далекопровода с 20 кV напрежение и дължина 4.4 км. На промишлената площадка ще се изгради подстанция. Инсталираната мощност ще е 3.6 мегавата.
Находището “Грънчарица център” е многометално. Основно съдържа волфрам 74. Но съдържа и уран 238, радий, торий, кадмий. Те са тежки метали. Рудата има значително количество пирит - железен дисулфит. Това е основна суровина за производство на сярна киселина. Волфрамът се използва за легирани стомани, електроди за авомно-водородни заварки, детайли, защитни плочи против радиоактивно излъчване и най-много в специалните производства с военно предназначение и секретни такива.
За да се извършва промишлена дейност, на концесионната площ от 5603 дка ще трябва да се промени предназначението (статутът) на земята от горски фонд и земеделска земя в промишлена. Площта е много голяма и тази промяна се извършва само от Министерския съвет. Като се има предвид начинът на получаване на концесията от тройната коалиция, много съм любопитен за подхода и решението за смяна на предназначението на земята от управляващите.
За да започне разработката на подземното рудно тяло, са необходими предварителни подготвителни работи. На първо място е строителството на промишлена площадка и път до нея. Те трябва да имат висока товароподемност, защото през тях ще се превози много тежкото и крупно габаритно оборудване за обогатителната фабрика и трансформатора за подстанцията. По същата площадка всекидневно ще се превозва концентрат и баластра с 20-тонни камиони.Пътностроителни машини ще подготвят трасето на пътя и площадката. Излишният материал ще се избутва и ще заеме своето място върху плодородната земя, като я унищожи завинаги.
След това започва подземната рабработка, за да се стигне до рудното тяло. Предвиждат се 6 хоризонта през 50 метра разстояние по вертикалата. Най-високият хоризонт е на кота 1130 м. За експлоатацията и проветряване на забоите се предвиждат комини. Всички тези изработки минават през баластра. За обогатителната фабрика ще се подготвят огромни камери, също в баластра. Така взривената и отбита баластра от галерии, комини, камери ще се извози и депонира на повърхността - отново върху плодородни земи. Това са хиляди кубици скална маса, която има съдържание на фини материални частици и токсини от взривяването. При дъжд те се отмиват и се носят по наклонената почва. Това е началото на токсичното замърсяване на почвата, началото на отравянето й.
При подземното строителство - тунели, голерии, комини, камери ще се пробиват взривни дупки с диаметър 41 мм и дължина 3 м. Натрошената до прах минерална маса - руда или нерудни скали, се отмива от взривната дупка с вода, за да не заклини бургията. Минералната маса, раздробена в една взривна дупка, е около 10 кг. Водата, измиваща праха, е около 20 литра. Така само от една взривна дупка изтича около 30 килограма каша. Взривните дупки са хиляди. Кашата се отвежда във водоеми и мощни помпи изпомпват кашата от повърхността. Това е само една част от кашата. Друга част се получава от задължителното оросяване на отбития от взривяването материал - руда или баластра. В него има много фин прах и токсични газове, получени от взрива. Газовете, които силно се разреждат с вода, не могат да се уловят и очистят в механичните очистителни инсталации за промишлени отпадни води. Повърхностното отравяне продължава.
След взривяването на забоите се получава много фин прах с размери една милиардна част от метъра, така наречените наночастици. Те са както рудни, така и нерудни. Особено опасни от тях са рудните, където има тежки и радиоактивни метали. Газовете са отровни и безусловно смъртоносни. Тази газопрахова смес се вентилира, като се подава свеж въздух, а сместа се изхвърля на повърхността - сред природата. Мощни капитални вентилатори с работно колело с диаметър 2 м засмукват мръсната газовопрахова смес и без очистване я изхвърлят сред природата. Температурата на тази смес е от 20 до 30 градуса Целзий и с висока влажност. Когато външните температури са под нулата, влажната газовопрахова смес кондензира и пада на капчици. Замърсяването продължава. При температури над нулата тя се поема от въздушните течения и разпръсва нашилоко, като замърсява и трови. Ъгълът на атака на перките на осевия капитален вентилатор се настройва за максимална производителност от 370 000 куб.м/час.
Всички подземни минни работи се извършват по пробивно-взривен метод. За една смяна на забоите се взривява по 370 кг взривно вещество, а в денонощие общо над 1 тон. С напредването на подземните работи ще се подсекат водните потоци към повърхността. Потоците са от пукнатинно-жилен характер. Вместо на повърхността, водата ще се стича в минните изработки. Ще пресъхнат извори, ручеи и водни потоци. Сухата земя ще пропуска дъждовните и снежни води в рудника. На отровената от прах и токсични газове земя няма да растат и зреят ягоди, боровинки, гъби, билки, трева и градински зеленчуци. Растенията са отровени, водата пресъхнала! Какво ще ядат и пият крави, овце, кози? Екологичната катастрофа е докарана от алчната човешка дейност.
Концесионният догово е за добив на руда до 700 000 тона годишно. С работите по проходките на година ще се взривяват и изземват около 300 000 куб.м пътна минерална маса. Всяка година под земята от човешка дейност ще се образуват пещери и тунели с обем около 300 000 куб.м. Огромни празни пространства! Ще започнат саморазрушаване на сводове и стени. Самообрушването ще бъде подпомагано и активирано от взривовете в забоите.
При работите в рудното тяло ще се получават големи празни пространства. Вече споменах, че разстоянието между хоризонтите е 50 м. С оглед мерки по безопасност и хигиена на труда и по есплоатационно-технологични причини се оставят хоризонтални плочи, наречени цилици. Те се крепят на крака или колони. Цилиците и краката са в рудното тяло, те са руда. При отстъпване и погасяване на изработките с конкретен проект за пробивно-взривни работи се подготвят цилиците за масово взривяване. Аз съм участвал в две масови взривявания, където мигновено се взривиха по 9 тона взривни вещества. Получи се много силно земетресение. Две денонощия капиталните вентилатори изхвърляха прахогазовата смес. В подземните изработки е забранен достъпът и присъствието на хора. Слизането под земята става след оглед на всички изработки и анализ на рудничната атмосфера. В близост до взривената рудна маса и самата рудна маса са покрити с дебел слой минерален прах. Започва оросяване, докато прахта не стане на сив воден поток и токсичните газове, утаени между рудата и праха, не се разтворят. Този форсмажорен режим на оросяване и изпомпването на мътните води не може да се обрати от утайници и пречиствателни съоръжения и се стича, съгласно природните закони, по посока Велинград. Така постепенно с единствената технология от пробивно-взривни работи ще се навлиза в дълбочина и ще слезе с 400 м под котата на централния площад на Велинград. Хидроспециалистите мълчат за последиците от ежедневните взривове и от масовите взривявания. Но последиците ще са катастрофални и невъзвратими!
Минните работи ще намалят устойчивостта на повърхността. Черупката, останала след изземването на рудното тяло, е тънка и напукана. Тя не е подпряна и виси. С течение на времето започва да се самообрушва и пропада. Остават скални зъбери. Всичката вода от валежите руква в зейналите обрушовки. Единственото, което може да стори концесионерът, е да сложи предупредителни и забранителни табели. Вече унищожителните процеси безконтролно се развиват.
Така теренът на футболното игрище на стадиона в Рудозем пропадна. Село Ерма река попадна в зоната на обрушовки и бе изселено, като държавата ги компенсира с терени и право на строеж в Златоград. Тогава имаше държава!
Концесията е дадена за 30 години от 16.07.2009 г. до 16.07.2039 г. с опция за продължаване с още 15 години. На година, вече казах, ще се взривява и отбива от планинския масив около 300 000 куб.м руда и нерудна скална маса. За оставащите години до 2039 г. ще се взриви и отбие 6 300 000 куб.м. минерална маса. Милиони!!! Това ще промени конфигурацията на планинския масив, ще промени и движението и направлението на подземните водни потоци. Като прибавите ежедневното взривяване на около 1000 кг взривно вещество и периодичното масово взривяване с пъти по-големи количества взривни вещества, перспективата е немислимо тежка. При ползване на опцията от 15 год. продължение на концесията, ще се прибавят още 4 500 000 куб.м. кухини в планинския масив. Общо сумата е 10 800 000 кум.м. кухини. Тогава положението не е катастрофално, а направо апокалиптично! Сбогом, питейни води! Сбогом, минерални извори!
Около 1/3 от отбитата минерална маса под земната повърхност ще се депонира на повърхността като насипища. Скална пустощ на повърхността и изчезнали води под земята. 3 000 000 куб.м насипища, 10 800 000 куб.м кухини в планинския масив, прахово и газово отровени растения и животни. Има ли по-страшно от това? Това е положението! Никакви обещания на концесионера за светло бъдеще на населението около подземния рудник в “Грънчарица център” не може да компенсира описаното по-горе нещастие за вечни времена.
Човешката цивилизация в историята си е преминала през бронзова и желязна епоха. Бронзът е сплав с една задължителна компонента мед и други цветни метали. За претопяването на металите, дали наименованието на епохите, е необходима руда. Следите от този рудодобив и сега стърчат като скални чукари. От тогава са минали хилядолетия, но природата не може да заличи следите от древния рудодобив...
За балона “много работни места, невиждано високи заплати и бляскаво благоденствие” - следващия път.
инж. Емил Вълков