След сключването на договор между Центъра за развитие на човешки ресурси и СОУ “Св. св. Кирил и Методий” дойде време и за първото пътуване от 14 до 18.12.2014 г. Отново в Турция, но една друга история - азиатската част, черноморския град Ризе. Уникално място, където морето мие подножието на изключително високи планини, а по стръмните склонове расте чай. Чаените плантации дават поминъка на местните жители, а самият продукт носи името “Ризе чай”. Много ароматна напитка, широко употребявана от населението.
Удоволствието да опитат освежаващото питие имаха директорът на СОУ “Св. св. Кирил и Методий” Ани Василева, както и Рила Попова, Йорданка Прегьова, Цветанка Борикова и Тома Чонков. Нашето училище е партньор в четиристранния проект с име “Strong body - healthy life” (“Силно тяло - здрав живот”), където ние сме отговорни за създаването на уебсайт, както и да предложим лого, да създадем блог и най-важно - нашето училище ще бъде домакин на две срещи през октомври 2015 и през март 2016 г. Нашата задача ще бъде да организираме поредица от спортни събития и прояви, свързани със здравословния живот.
Пристигнахме на летището в Трабзон, позабавихме се с багажа, но когато най-сетне излязохме, бяхме посрещнати изключително дружелюбно от директора на училището г-н Емин, зам.-директора г-н Байряк и от симпатичната Хилал Еркош, координатор по проекта. След поздравите и изразеното от нас съжаление за закъснението те ни увериха “Йок проблем, комшу”. В отлична дружеска атмосфера стигнахме до хотел “Келеш”, чието име породи нови закачки и шеги, приети с усмивка от нашите домакини. На следващата сутрин се срещнахме с Дарек, Магда и Барбара - новите ни полски приятели и с Ирина, Габриел, Габриела и още две симпатични дами от Румъния. Отидохме до Ардесен Анадолу лицеси, където учат около 700 деца на възраст от 12 до 18 години. Посрещането бе повече от сърдечно, а учениците искрено се зарадваха на срещата си с европейците. И, макар че малко бяха говорещите английски език - йок проблем, разбирахме се идеално с новите си приятели - очарователни и любознателни деца, които не спираха да се усмихват, и да ни разпитват за всичко, за което се сетят. Училището бе много добре оборудвано, ново, чисто и добре поддържано. Естествено, пихме чай и след това започна работната среща. Нашите домакини представиха себе си и района, в който живеят, същото направихме и ние с презентации за страните, градовете и училищата, от които идваме. Последва разговор за предстоящите дейности, успешно продължен на следващия ден, когато вече имахме не само въпроси, но и отговори на въпросите, свързани с партньорството ни. И сякаш целият район бе зает с нас, усещането да си VIP беше много приятно: срещнахме се с местния представител на властта, кмета на града, разменихме подаръци, а в наша чест в зала на кметството се състоя кратък, но ползотворен коктейл, където кметът и политическият представител обърнаха лично внимание на всеки един гост.
На следващия ден посетихме чаените плантации, а тесният стръмен път даде нови поводи за смях, възклицания и весели подмятания. Това не повлия на възхищението ни от красивите гледки и приятната изненада да видим портокали, мандарини и грейпфрути на дръвчета, че даже и да си откъснем свежи плодове. Да, пихме чай, но по-забележително беше мястото:- чайна на доста висок хълм, разкриващ изумителен пейзаж - морето, осеяно с рибарски лодки от едната страна и заснежените върхове на висока планинска верига от другата страна, а по средата - равните спретнати редици на чаените насаждения, терасовидно разположени по стръмните склонове.
Последва връчването на сертификатите, посещение на място, което домакините определиха като “Турския Давос” заради очевидната прилика с типичната швейцарска панорама. По изумителен, на места спиращ дъха път стигнахме до фортификационното съоръжение Зилкале, което е приютявало и керваните, натоварени със стоки от Ориента по пътя им към европейските пазари. Смрачаваше се и не ни допуснаха да влезем, защото имало опасни места, но нямаше място за разочарование - йок проблем - ако щете вярвайте, изви се чудно хоро и всички заедно обменяхме познати и непознати стъпки. Хората продължиха и на организираната в наша чест вечеря и то в съпровод на ...гайда! Малък е светът! А раздялата беше много емоционална, но - неизбежна. И все пак това е едва първата среща. Очакват ни още пет жизнерадостни, забавни, здравословни и ползотворни срещи.
Рила Попова