Когато през 2011 г. Кирил Цанов издаде своята книга “История на горите в Чепинско”, каза, че това е само първата страница от тази история. Три години по-късно Кирил Цанов написа и втората страница, озаглавена “130 години горско стопанство Велинград”. Неговата нова книга излезе от печат в навечерието на 2015 г. и това не е случайно, защото новата година идва с два важни юбилея: 130 години на горскостопанската дейност във Велинград и 115 години от създаването на Чепинското държавно административно лесничейство в село Лъджене.
Връщането 130 години назад съвсем не е лесна работа: “Историята на нашето горско стопанство преди покоряванета на Отечеството ни от османлиите, както и по време на турското робство, е неизвестна. Не са открити никакви законодателни актове, разпореждания или традиции за горско управление...”, пише в увода на книгата д-р инж. Кирил Цанов. Излезлият през 1869 г. първи турски закон за горите е действал в Източна Румелия чак до 3 юли 1881 г. и не е предвиждал местна служба по горите, а само чиновници, които по веднъж в годината обикаляли селата да събират горски такси. Първите достоверни данни ни дава Спас Поптодоров - лесовъд с висше образование, който от 1903 г. е лесничей в Чепинското държавно административно лесничейство и завежда всички общински гори в Чепинско. В непубликувано описание от 1955 г. той пише, че през 1888 г. окръжният горски инспектор Тодор Иванов, заедно с помощник окръжните инспектори Георги Дедев и Стоян Благоев са описали границите на общинските гори на Чепино Баня, Лъджене, Каменица и държавната “Гешова планина”. Това предполага, че през 1884/85 г. е имало изградена структура на горска власт. Още сведения дава не друг, а самият Иван Вазов в пътеписа си “В недрата на Родопите” (1892), където описва връх “Алабак” като място за складове на дъски и една стражарска колиба с трима стражари. Картината допълват сведения от окръжния горски инспектор Константин Байкушев, описал създадения през 1892 г. разсадник на смърч, черен и бял бор в Алабашката градина, където “всички семена поникват и виреят много добре”. Спас Поптодоров е оставил данни за отсека на 60 600 броя траверси за барон Хиршовата железница през 1890 г., които било разпоредено да се вземат от опожарената дървесина в Чехльовското стопанство, но заради по-близкото разстояние до Белово траверсите били отсечени от свежи дъбови дървета от Каменската и Коровската гора. Пак той е описал, че през 1898 г. пещерският околийски инспектор Л. Писовски открива първото Чепинско държавно административно лесничейство в с. Лъджене, в което първите лесничеи са Яким Тошков от Трън и Димитър Киров от Цариброд, завършили висше лесовъдство образование в Чехия и Саксония.
Кирил Цанов прави подробна природо-географска характеристика на Велинградското горско стопанство в настоящия момент и в миналото, припомняйки, че именно в Западните Родопи се намират най-ценните иглолистни гори на България. Затова тук се създават една от първите в страната горски администрации и са съсредоточени държавните усилия по изграждане на пътна и железопътна инфраструктура - пътя по дефилето през 1896 г. и ж.п. линията през 1926 г. Всичко това е от значение за Чепинските гори, но и предпоставка за жестокото им изсичане, пише авторът.
Много ценни и интересни са събраните от него данни за общинските гори и доходите, получавани от тях. В периода 1930-32 г. доходите от общинските гори представляват 88.14% от бюджетите на тукашните общини, като средният доход от 1 хектар залесена площ в Чепинско е бил 247.70 лева и е 4 пъти по-голям от доходността на общинските гори за страната и с 64% по-голям от държавните гори “Чехльово” и “Гешева планина”. В посочените години община Лъджене получава 2 734 458 лева от общинските си гори, община Чепино Баня - 1 300 340 лева, община Каменица - 1 797 086 лева, община Корова (дн. Дрaгиново) - 226 035 лева, а община Света Петка - 210 417 лева. По случай Седмицата на гората през 1940 г. Чепинската районна горска инспекция с помощта на местни търговци и фабриканти издава сборник “Родопски лес”, в който кметът на Каменица Н. Павлов казва, че над 60% от общинския бюджет се формира от приходи от гората, зам.-кметът на Лъджене Ив. Пандев уточнява, че да тях този процент е 45%, а за Чепино Баня кметът Илия Джонев посочва 47%. “Невъзможно би било функционирането и съществуването на общините самостоятелно, ако за миг ги откъснем от гората”, обобщава в същия сборник пещерският околийски управител Димитър Трендафилов.
Струва си да изброим всички тези факти и то с благодарност към усилията на автора, който по един ненатрапчив начин ни представя най-важното от уроците на миналото. Друг такъв важен урок четем на страниците, посветени на залесяването на горските територии: от първите залесявания на нашата територия, които са извършени през 1912-13 г. в парковете около Мъжка и Вельова баня в с. Лъджене и местностите “Стража”, “Гергьовица” и “Нежовица” в с. Каменица, през откриването на специална инспекция по залесяването през 1933 г. в Лъджене, след което са залесени 5100 дка с фиданки бял и черен бор, отгледани в държавния горски разсадник между Лъджене и Чепино Баня и “златните години на залесяването” във велинградското стопанство след 1951 г. За периода от 1971 до 1991 г. Кирил Цанов пише като очевидец и активен участник, защото под негово ръководство като директор на Горско стопанство Велинград са залесени над 100 000 дка нови гори, отгледани са хиляди декари млади насаждения и са изведени възобновителни сечи.
Книгата проследява още сечите и стопанисването на гората в миналото и днес, добива на борина и смола, ползването на продукти от гората като гъби, горски плодове и лечебни растения, значението на гората като обект за туризъм и реакреация. В исторически план са представени местните горски кооперации, горските училища, защитените природни обекти, ловното и рибното стопанство. Авторът не крие огромното си разочарование от “демократичните реформи” и приватизацията, нанесли огромни щети на сектора и от днешното управление на горското стопанство със системна намеса на политиката, без държавните ръководители да си дават сметка, че гората е жив организъм, който трябва да се ръководи единствено от професионално подготвени лесовъди. Не крие и голямото си уважение към горските деятели и лесовъдите, работили в горските стопанства във Велинград, чиито имена е събрал в подробен списък по години.
“В написаното има много пропуски, вероятно съм допуснал и грешки. Описването на 130-годишната история на горското стопанство не е лека задача.... В книгата са налични исторически факти и описания преди всичко за периода до 1995 г., когато ме пенсионираха. Аз прецених, че вярно и обективно мога да опиша нещата в стопанството само като активен член на колектива, а не като страничен наблюдател.”, обобщава Кирил Цанов и призовава сегашните директори да поемат задължението да продължат да пишат историята на горското стопанство.
Огромният труд, вложен в книгата, г-н Цанов посвещава на покойната си съпруга Анна, с която 54 години са били спътници в живота.
Всички, които искат да прочетат богатата история от страниците на “130 години горско стопанство Велинград”, могат да закупят новата книга на инж. д-р Кирил Цанов от павилиона за вестници на централния площад “Н. Гяуров” във Велинград.
Елена Баева