Седмица след общественото обсъждане на 28 ноември инвестиционните намерения на фирма “Ресурс 1” за откриване на волфрамова мина в находище “Грънчарица-Център” продължават да са най-горещата тема за велинградчани. На 1 декември 2014 г. общината, въпреки че не е задължена по закон, публикува на официалния си сайт протоколите от двете обществени обсъждания в Кръстава и Велинград. В законовия едноседмичен срок бяха входирани и възражения от страна на граждани и експерти. В момента тече срокът от 45 дни, в които се очаква насрочване на заседание на Експертния съвет към РИОСВ - Пазарджик. Това е институцията, която ще вземе решение дали одобрява Доклада за оценка на въздействието върху околната среда или не. Решението не е окончателно, тъй като може да се обжалва пред Върховния административен съд. А докато вървят законовите процедури, в редакцията продължават да се получават мнения на читатели по темата. Публикуваме позициите на дългогодишния учител по музика Иван Казалиев и столичанката Вера Станчева.

Чета статията на доц. д-р инж. Никола Добрев от 25.11.2014 г. в “Темпо” и се питам също като главния редактор на вестника “Струва ли си рискът “волфрамова мина”. Вижте, доц. Добрев дава за пример Мадан и Рудозем.
27 години от живота си съм изживял в Родопския минен басейн: 10 г. в Средногорци (под Рудозем), 4-5 месеца в Мадан и 17 г. в Рудозем. Вероятно и там са се давали същите обещания, че всичко е предвидено, че няма почти никакви рискове за природата и най-вече за хората. Но след време се оказа, че не е така. Никой не отрича, че обещанията тогава и сега имат благороден и хуманен характер - грижа за хората и доходите им, повишаване на благосъстоянието на населението в района, създаване на нов поминък, макар и временен. Но Рудозем и Димитровград са изкуствено създадени населени места на базата на нов поминък. А във Влинград поминъкът - земеделие, скотовъдство, дърводобив и балнеолечение е с хилядолетна история! Още римляни, гърци, франки и др. са идвали да се лекуват в Чепинската долина и са се възхищавали на природните дадености. Вазов също ги е описал и въхвалил в пътеписите си.
Е, добре, струва ли си “да развалим къща и да правим колиба”, “да изтървем питомното и да гоним дивото”?! Страхуваме се (в това число и много жители на Велинград) да не се получи “тръгнал за вълна, но се върнал остриган” - тоест не само да не спечелим, но и да загубим това, което имаме.
Обяснено ли е на хората от Кръстава и съседните села, че ще упражняват нов вид професия, която крие много рискове: болести на дихателната система поради влагата и запрашената среда; арофия на нервните окончания на пръстите в резултат на буренето на скалите с пистолет; опасност от пропадане на земните пластове и затрупване на хора в мината; обгазяване и още много други потенциални опасности, включително за жените, които работят като помощен персонал. В Рудозем - района с най-много рудници, се раждат най-много деца със сериозни умствени и физически увреждания. Най-ниската продължителност на живота в България е пак там! Голяма част от жилищните блокове и къщи в Рудозем са в зона на обрушване - като следствие от галериите под града земните пластове започват да се слягат. Така пропадна стадионът в града и се наложи да се прави нов, но извън Рудозем. Спомнете си случая с мина “Ораново” - затрупани миньори, въпреки доброто укрепване с най-съвременни технологии и материали. Изкараха ги мъртви. Ами прохода “Витиня”, в който единият тунел пропадна и само щастлива случайност предпази хора от затрупване. В мините няма предвиден резервен тунел или обиколен маршрут. Тези неща трябва да бъдат обяснени на хората от Кръстава и околностите, а не да се представят нещата едностранчиво, само в цвутни окраски. Нека се види и тъмната страна.
А сега по въпроса за Велинград. Всеки ден в тесния път на ждрелото на р. Чепинска от Долене до Варвара ще се движат голямо количество тежкотоварни камиони и в двете посоки. Тези “гюлета” ще бъдат обект на изпреварване и ще се създадат реални опасности за ПТП. Носимоспособността и издръжливостта на току-що ремонтирания път ще се съкрати значително.
В глобален план България е част от земетръсна зона на Балканския полуостров, а в локален план Велинград е земетръсен район - “лошо в лошото”! Геоложките проучвания и трусовете през 1977 г. доказаха, че сме огромен разломен район. В земните недра под Велинград има много карстови и термални води. При взривните работи есплозивите, които са силно отровни, се разтворят в подпочвените води. Това ще води до замърсяване на околната среда и водите във водосборния район на Велинград. Когато се навлиза в земните недра, образно казано се нарушават магистралите на подпочвените води. Тъй като природата не търпи празни пространства, рано или късно започва слягане на земните пластове, независимо колко добро и съвременно е укрепването. Има обаче един основен природен закон: количествените натрупвания водят до качествени изменения. Така може да се получи ефектът на доминото, а от тази катастрофа се страхуват всички велинградчани.
Ето защо, въпреки загрижеността и толерантността на фирма “Ресурс 1”, които не можем да отречем, много велинградчани не вярваме на оптимистичните прогнози, защото не знаем как ще реагира природата. Тя си има свои закони! На общественото обсъждане представителят на фирмата заяви категорично: “Вложим ли 150 милиона в рудодобива на волфрам, няма връщане назад!” Фирмата е загрижена - и с право, за средства, които още не са вложени! А какво да кажем за жителите на цялата Чепинска долина, които отдавна са вложили средства в домове, дворове, ниви, хотели, ресторанти, балнеологични центрове, доказали ефективността си през годините, в градска и селищна инфраструктура, училища, стадиони, басейни, вили, паркове, детски градини, читалища, църкви, работилници и цехове, бани и т.н. Не, това няма цена, то е безценно! Не е ли по-добре да се развива еко туризъм с многовековна перспектива и нашата котловина да бъде рай и първа спирка за всички туристи от страната и чужбина? Ако е необходимо, нека има местен референдум! Завършвам с думите на кмета Иван Лебанов: “Не на рудодобива, да на проекта “Сютка”!
Иван Казалиев