От 2010 г. насам на страниците на “Темпо” са написани много неща за волфрамовото находище в местността “Грънчарица”, дадената от държавата 35-годишна концесия за добив на руди, различните инвестиционни предложения на фирмата-концесионер “Ресурс-1”, реакциите на контролните институции и местната власт. Сблъсквали сме различни позиции, давали сме думата за и против волфрамовата мина, не сме отказали публикуването на нито едно мнение по темата.
Преглеждам богатия архив от статии и си давам сметка колко често защитници на рудодобива и особено държавните чиновници от различни институции използват условно наклонение: “ако се спазват всички законови разпоредби”, “ако се използват модерни технологии”, “ако са изпълнени изискванията” и т.н. Звучи като застраховка и презастраховка и няма как да не предизвика лавина въпроси в същото условно наклонение...
А какво става ако се развали една обикновена помпа в инсталацията за пречистване на водите от рудника? Няма какво да гадаем: примерът от преди седмица с опасното замърсяване на река “Луда Яна” от мина край Панагюрище е само на километри от нас. Кой може да даде гаранции, че подобна авария няма да се случи на река “Грънчарица”, която се влива в река “Чепинска”, а тя напоява земеделските земи по поречието си и осигурява воден ресурс за Велинград? Тези дни възрастен мъж ми разказа, че в Чепино още помнят как животните отказвали да пият вода от “Чепинска река” в годините, когато работеше урановата мина.
Какво би станало, ако подземните взривове за рудодобива доведат до промени в състава и количеството на минералните извори на Велинград? Тук веднага се вади аргументът, че в Австрия подобна волфрамова мина работи в природен парк край зимния курорт Кицбюел. Питам се дали и в Австрия компетентните органи са си сменили становищата по темата в рамките само на няколко месеца и дали контролът е като в България. Хайде да не пропускаме удобно и факта, че в посочения район няма термални находища. И че всъщност никъде на картата на Европа няма мини в близост до курорти с минерални води. Дали е случайно или хората мъдро са избрали кое е по-ценно за тяхното и на поколенията здраве и просперитет?
Какво би станало, ако карстовият район на находището бъде сполетян от земен трус? Само преди дни земетресение във Вранча за кой ли път събуди спомена на велинградчани за 3 ноември 1977 г. и ни напомни, че сме сеизмичен район.
Можем да трупаме още много “ако” и да търпим критики, че така не се развива индустрия, не се откриват работни места и при липса на алтернатива хората бягат по чужбина. И все пак по-важен от подобни критики ми се струва въпросът струва ли си рискът “волфрамова мина”. Този риск се мери в здраве, води, въздух, природа, туризъм. Мери се в настояще и в бъдеще време, защото днес трябва да вземем решение, което ще определи в каква среда ще се раждат и ще порастват децата ни. Когато решаваме за бъдещето, е хубаво да потърсим опори в миналото. Да видим как са постъпили нашите деди, които от различни близки и далечни краища са се събрали в Чепинския край. Направили бани и хората тръгнали насам, за да се лекуват. Направили най-модерния за времето си минерален плаж и напълнили Чепино, Лъджене и Каменица с туристи. Направили водопровод от черен бор, за да тече по него чиста вода и изградили множество чешми. Засадили по улиците дървета, цветя и храсти, за да стане Велинград зелен рай. Решили да учат децата си за лесовъди - за да пазят богатствата на гората и за готвачи и сервитьори - за да посрещат гостите на курорта. Ако предците ни не бяха хванали тази посока, днес Велинград можеше да е център на индустрия или рудодобив. Но вместо това е познат, обичан и посещаван град на здравето и туристически център, СПА столица на България и Балканите.
Ще поемем ли риска да сменим посоката и в центъра на нашия малък земен рай с име Велинград да сложим волфрамова мина? Имаме думата на общественото обсъждане на 28 ноември 2014 г. в голямата зала на общината. Нека да поговорим, да поспорим, да се скараме, но да вземем вярно решение. Защото ако сбъркаме, грешката може да се окаже непоправима и тогава как ще гледаме децата си?
Елена Баева