Във Велинград са единици институциите, чиято съдба може да събере на едно място толкова хора от различни поколения и групи, колкото се отзоваха на поканата за среща на 8 ноември 2014 г. в репетиционната зала на Представителния духов оркестър с мажоретен състав “Димитър Мечев”. Залата беше пълна с настоящи и бивши музиканти, мажоретки, родители, преподаватели в школите, представители на читалищното настоятелство. Повечето посрещнаха с взрив от аплодисменти Димитър Лазаров, чието освобождаване от диригентския пост бе главната причина свикване на срещата.
Разговорът продължи близо 3 часа, воден от дългогодишния музикант Тони Гетов. Открит бе от председателя на Читалищното настоятелство Цветан Котев, който прочете анализ за състоянието на оркестъра през последната година. Според документа оркестърът е емблема на Велинград и читалището, предстои догодина да бъде отбелязан неговият 50-годишен юбилей, но има сериозни проблеми: драстичен спад на интереса сред учениците, поради което изявите се крепят на бивши музиканти и страда качеството на работата; липсва творчески и репетиционен план, както и план на участията, част от които са необмислени и без съгласието на читалището; турнетата са повече екскурзионни, без конкурсен характер, поради което финансирането им е трудно; времето за репетиции е недостатъчно, а репертоарът е “висок”; подценява се ролята на музикалните педагози и солфежа, липсват годишни продукции; дсциплината е лоша, няма контрол и отчетност по отношение на инструментите. На базата на този анализ е направена стратегия за развитие на оркестъра, която залага на издирване и подбор на нови изпълнители, назначаване на местни преподаватели в школите, нови форми за творчески изяви на музикантите. На въпроса на Д. Лазаров кои експерти са изготвили анализа Цв. Котев отговори: “Отговорността е наша”.
Последвалите изказвания бяха не просто горещи - всяко от тях сложи пръст в раната, която е болка не само за хората, които през годините са били свързани с оркестъра, а и за всеки велинградчанин, който милее за един от символите на нашия град (в рубриката ПРЯКА РЕЧ публикуваме част от изказванията, като сме се постарали да спазим тяхната хронология). Имаше искрени сълзи, но на моменти се стигна и до нарушение на добрия тон, до непремерени лични нападки и коментари. В залата ясно се видя липсата на комуникация и диалог между основни фигури в читалището и в оркестъра, видяха се и последиците от този “развален телефон”, както точно го определи дългогодишният музикант Лазар Асьов. Затова и мнозина от изказващите се призоваха да спре насаждането на конфронтация, да се направят взаимно компромиси и да се намерят решения как ще се върви напред.
Ако г-н Лазаров не се върне като диригент, децата няма да се върнат в оркестъра, предупреди ръководителката на мажоретния състав Биляна Масларова. Към това мажоретките връчиха на Цветан Котев папка със събрани от тях около 200 подписа със същото искане. И дългогодишният музикант Милияна Шулева призова за връщане на Д. Лазаров, защото обратното в момента ще затормози всичко.
В отговор председателят на НЧ “Отец Паисий” предложи да се създаде работна група с участието на представители на оркестъра и мажоретния състав, която да състави план за работа. Основна задача на тази група според Т. Гетов ще бъде да направи моста между диригента и читалищното настоятелство. Предложено бе групата да оглави г-жа Милияна Шулева и в нея да участват читалищното настоятелство, Т. Гетов, ръководителите на състава Д. Лазаров и Б. Масларова, преподавателите в школите и по двама представители на оркестъра и мажоретките.
Трудното тепърва предстои и затова нека потърсим помощ от създателя на “Музиката” Димитър Мечев, към когото в читалището се обръщаха с “Учителю”. Когато на 28 април 2007 г. предаде диригентската палка на Димитър Лазаров, Димитър Мечев призова Велинград да запази и винаги да има духов оркестър. А Велинград сме всички ние и ако искаме оркестърът да бъде и да пребъде, хайде да спрем разваления телефон и да градим мост.
Елена Баева
ПРЯКА РЕЧ
Милияна Шулева: Свирила съм в оркестъра като музикант, работих като помощник-диригент, бях член на читалищното настоятелство, родител съм на оркестрант, така че имам широк поглед. По наше време оркестърът беше 80 човека, без мажоретките. Но времената не могат да се сравняват: тогава имаше един телевизионен канал, за децата нямаше много други начини да се изяват, а и да видят широкия свят. Оркестърът беше досег с изкуството, който отваряше и много други прозорци. На всички нас той ни е скъп, не можем да подминем това, което се случва, боли ни. Участвах в инициативната трупа, която преди 7 години заедно с диригента Димитър Мечев търси вариант за спасение на оркестъра. Най-критичният момент в художествено отношение за оркестъра беше тогава. Срещнахме се с Димитър Лазаров и като видя как работи той, г-н Мечев прие новия диригент с най-добри чувства. Приемствеността стана с неговата благословия, радост и утеха. Димитър Лазаров вля невероятна сила в оркестъра, създаде прекрасни лични отношения с музикантите, направи възможното в художествен план. Днес оркестърът не е масовият състав от преди 30 и повече години, но навсякъде тенденцията е към намаляване на числеността. Хубаво е в самодейните състави да има здраво ядро професионални музиканти - така растат младите музиканти. От нашето поколение една голяма част от музикантите след 7 клас не отидоха да учат в големите градове заради любовта си към оркестъра. Сега това не може да се случи, мнозина напускат Велинград и въпреки това част от тях пак идват за репетициите. Категорично не е вярно, че оркестрантите са музикално неграмотни и трябва да се обмисли дали е реално да се добавят още 2 часа солфеж, защото децата са много натоварени. Има нужда от приемственост между младите преподаватели и диригента Д. Лазаров. Когато нещо е изградено и функционира добре, защо да се руши и да се тръгва от нулата? Не трябва на диригента да се вменяват функциите на организатора, не може всичко да лежи на неговите плещи, неговата работа е преди всичко художествена. Част от Читалищното настоятелство не е запозната в детайли с работата в оркестъра. Нека се извадят всички карти на масата и да не се губи ценен човек като г-н Лазаров.

Биляна Масларова, ръководител на мажоретния състав: Мажоретките и оркестърът сме едно цяло. За първи път чувам направения анализ и категорично не съм съгласна с него. Няма необмислени участия - питаме всички участници, защото са изключително ангажирани. “Екскурзии-турнета” - няма такова нещо, на всяко турне представяме Велинград, а в чужбина педставяме и България и хората ни харесват навсякъде! През последните 5 години г-н Котев не е присъствал на нито едно наше участие, дори във Велинград. Не е вярно, че репертоарът е “висок” - децата искат да свирят нещо различно и добро, показват качества, а диригентът преценява възможностите. Според анализа се подценяват преподавателите - точно обратното, преподавателите готвят кадрите за оркестъра, но се стигна дотук, защото диригентът не отговаря за тях и се къса връзката. Не е вярно, че дисциплината е лоша, тя е по-добра от всякога, защото децата ни уважават и така ги контролираме. С идването на г-н Лазаров има много нови попълнения, а по-възрастните идват заради диригента.

Лиляна Радева, музикант: Един от най-критичните моменти за оркестъра беше преди идването на новия диригент г-н Д. Лазаров. Нещата се пооправиха, имаме успехи, доказахме, че можем да се справим. Няма много деца, но днес за младите хора има хиляди други занимания. За мен е ужасно да се уронва името на оркестъра, музикантите и мажоретките. Този имидж се създава от трети лица, които не са свързани с оркестъра и нямат отношение.

Владо Коцев, дългогодишен музикант: Да се върнем към назначаването на Цветан Котев за председател на читалището, което стана с подкрепата на г-н Мечев и част от присъстващите. На последното събрание на читалището (събрание ли беше или театър?), стана така, че в настоятелството останахме без представител на оркестъра и мажоретките. От това тръгват проблемите, задължително е да имаме представител, който да подобри диалога. В момента диалог липсва и затова сме стигнали дотук. Ако има благоприятна среда, да се говори разумно, а не в пространството тоя казал едно, другият предал друго. Как да стане, без всеки да си каже болката? Хората, които ще изпълняват стратегията, трябва да са съгласни с нея! Всички имаме вина, че няма деца в оркестъра. Но и в театъра Мариус Донкин идва от София, за да прави пиесите. И в оркестъра някой трябва да подготви нещата в школите, а диригентът да ги сглоби.

Васил Аврамов, член на ЧН: Дал съм предложение всички отговорници за всички състави в читалището да бъдат асоциирани към настоятелството, защото те са преки участници в процеса. Лошата комуникация доведе до това, което се случва. Имаме едно хубаво нещо, да го съхраним, като намерим баланс и се направят промените, които са необходими, за да се развива оркестърът.

Цветан Котев, председател на ЧН: Аз и настоятелството никога не сме си позволявали оркестърът да не е на първо място. Предложен бях за председател от Димитър Мечев - на мен той ми е първият режисьор в театъра, първият диригент на фанфарната музика и оркестъра. След такова гласувано доверие кой би си позволил да посегне на емблемата на Велинград - духовата музика?! Приехме Димитър Лазаров като месия, който да спаси оркестъра и читалището осигури успешния старт. Конфликтно между нас е, че 3 часа седмично репетиционно време не е достатъчно, няма деца, школата не работи нормално - не е ли срам химните да се свирят фалшиво? Изработили сме един документ за работа, с който Д. Лазаров не е съгласен и сме поканили местни преподаватели с висше музикално образование, за да вървим напред. Репетиционното време на оркестъра е 90 дни, което прави 180 часа годишно. Как да стане, като не се работи с преподавателите в школите - оркестър без школа не става, затова идеята ни е за местни преподаватели. Не става с 3 часа репетиции седмично, трябва диригентът да идва поне 3 дни седмично.

Димитър Лазаров, диригент на оркестъра: Тази политика на Цветан Котев е на личностна основа. Протоколът за моето освобождаване от поста е от 14 октомври - още преди да ми е дадена стратегията да я видя, а още през септември са водени разговори с друг музикант дали е съгласен да стане диригент. 100% е подменен оркестърът от моето идване. Не съм присъствал, когато е взето решението преподавателите да свирят с оркестъра, никого не съм насърчавал да не ходи на репетиции в школите. Винаги съм казвал, че оркестърът не е на Димитър Лазаров или на Цветан Котев, а на Велинград.

Венера Ланджова, преподавател в школата: Свирила съм 10 години в оркестъра. Заех мястото на преподавател по флейта и наблюденията ми са, че има деца, които са четвърта година в школата, но не могат да четат нотите. В началото на новата творческа година се събрахме всички преподаватели, защото при подготовката на децата 80% от отговорността е наша. Аз и Катя Мирчева (Кривошийска) идваме с опит от чужбина, обичам оркестъра и искам да се развива напред. Реши се преподавателите от школата да присъстваме на всички общи репетиции и да свирим с оркестъра, но г-жа Мирчева беше изгонена от г-н Лазаров. Според него тя не е била представена, но всички преподаватели бяхме представени в началото на новата година. Защо е този конфликт?

Николай Германов, музикант: Минал съм през всички периоди. След 7 клас отидох да уча в Пловдив - според вас каква ми е била мотивировката да идвам всяка седмица да свиря във Велинград? В периода 2004-2006 г. 10 години свирихме едно и също. След това с по-малко музиканти оркестърът започна да свири по-чисто, ммного музиканти се върнаха. И сега идвам да свиря и то благодарение на г-н Димитър Лазаров.

Лазар Асьов, дългогодишен музикант: Нещата се разводниха, основната причина е отстраняването на г-н Лазаров. Когато се стабилизира главата, ще се стабилизира и съставът, и всички неща. Хората казват “Рибата мирише от главата”. В нашия случай се губи комуникацията между “главите” - Цветан Котев и Димитър Лазаров. Между тях няма нормална комуникация като между ръководители. Играем си на развален телефон, а страда целият състав. Седнете и се разберете като големи хора, защото сега сте като малки деца и плюем на историята на оркестъра! Стига пълен цирк и личностни нападки! Цялото читалищно настоятелство за какво е - да викат и крещят или да се сблъскат с истинските проблеми? Моля ви, спрете и решете нещата. Няма основателна причина за освобождаването на Д. Лазаров, освен това, че не е подписал стратегията. Ако не върнете г-н Лазаров, децата няма да се върнат в оркестъра. Новите преподаватели са добре дошли, удоволствие е да се работи с професионеалисти.

Ангел Манолов: Апелирам към всички да се намери варинт. Не искам повече да присъствам на събрание, на окето се насажда омраза и конфронтация между хора, които работят за едно и също. Не бива да се продължава така!

Иван Славейков, секретар на читалището: Предстои 50-годишнина на оркестъра. В продължение на 1 година Георги Паризов разкарва читалището по съдилища и дори не се извини, а сега води нещата. Идеята е за 50-годишнината на оркестъра да бъде така, както е било - да се тръгне от училището! Идеята е хора от Велинград да започнат да се занимават максимално, оркестърът да просъществува по автентичния начин. През последните 7 години повече от 1/3 от бюджета на чиатлището, над 300 000 лева, са за оркестъра и школите. Но трябва да се работи и искаме нещата да тръгнат по нов план!

Цветанка Грозева, родител: В основата е липсата на комуникаця. Когато има конфликт, има поне двама. За да се реши, трябва да седнат и да се разберат ръководителите. Музикантите и мажоретките не са хората, които взимат решения. Предлагам Цв. Котев и Д. Лазаров да си определят един ден месечно и да обсъждат проблемите. Ситуацията не е неразрешима, трябват компромиси и от двете страни и желание за работа.

Васил Мечев, музикант: Целият проблем тръгна от това, че се прави стратегия за развитието на оркестъра без педставител на оркестъра. Трябва консенсус, да седнем и да се разберем. В лицето на Д. Лазаров видях човек, който ще продължи делото на моя дядо Д. Мечев и вярвам в него.

Невенка Ролева, член на ЧН: Бях един от хората, които се опитахме да разработим стратегията - тя не е свещен документ, а начин да се тръгне отнякъде. Няма да се върне оркестърът такъв, какъвто е бил, но е важно да се върни нагоре, да се намери подход за привличане на повече деца, да има повече репетиционно време. Не може оркестърът да е залог за връщането на Д. Лазаров.