Може би родените през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век си спомнят за създадената през онова време традиция български ученици да си пишат писма с непознато руско другарче. Така от една страна се засилваше и укрепваше българо-руската (или по точно българо-съветската) дружба, а от друга беше добра възможност за българските деца да развият знанията си по руски език - тогава задължителен предмет в училищата.

Някъде през 1957 г. тогавашната ученичка в VIII клас от ПГ “Васил Левски” Илка Пещерска (по-късно Делиева по мъж) вижда във вестник “Народна младеж” адреси на руски ученици, които искат да си пишат с български връстници. Тя си избира името на Елизавета Василиевна Перцова от град Ярославл и изпраща първото си писмо. Следва бърз отговор и потвърдено желание за кореспонденция, която продължава вече 56 години! За това време стотици писма със снимки и поздравителни картички пътуват в двете посоки, от България за тогавашния Съветски съюз и обратно.
Годините минават и се стига до момента, когато г-жа Делиева, вече семейна и с две деца, решава, че е дошъл моментът да види своята руска приятелка Лиза наживо. През 1976 г. изпраща покана-виза до рускинята в СССР, след като преди това по изискванията от онова време е потвърдила, че има необходимите условия и средства да приеме и да осигури пребиваването на своята гостенка, включително и да влезе в ролята на преводач. Всичко около визата е наред и пътуването на Лиза до България става факт през август 1976 г.
Г-жа Делиева и нейният съпруг Тодор Делиев заминават за София с колата си, за да посрещнат на гарата Лиза. Там опитват да се открият по снимките, с които разполагат и в крайна сметка Лиза разпознава не Илка Делиева, а нейният съпруг. След цял месец във Велинград Елизавета остава очарована от хората, града и околностите. Харесва много езерото Клептуза, възхищава се от горите и поляните, когато отиват до хижа “Кладова” и в местността Кара тепе. За спомен от Велинград си купува трицветен килим и с богати впечатления си тръгва за дома, изпратена до София от сем. Делиеви.
На следващата година идва покана от Елизавета, която иска нейните български приятели да върнат визитата и да й гостуват в Ярославл. Илка и Тодор Делиеви потеглят за Москва със самолет, но се оказва, че там никой не ги чака заради неточност в адреса на Елизавета. Решават да потеглят с влака за Ярославл. Той се намира на около 300 км североизточно от Москва. Пристигат в малките часове на нощта, но там ги чака Лиза с нейн познат. Пътуването приключва и започва гостуването. 20 дни остават в града, който е разположен от двете страни на река Волга и е областен център с близо половин милион население през 1977 г. В близост до Ярославл е родена и първата жена космонавт Валентина Терешкова. Посещават и родното място на големия руски поет Николай Некрасов в имението “Немиров”, където всяка година се провежда традиционно литературно четене.
Идва 1988 г., когато Лиза отново посещава Велинград заедно със своята дъщеря Галя. Новата среща засилва приятелството и добрите отношения, а в следващите години не спира и редовното водене на кореспонденция. Дори и днес, в условията на интернет и на бързите комуникации, за Илка Делиева и нейната руска приятелка Лиза писмата си остават добре познатото и изпитано средство за връзка и общуване.
Георги Дишлянов