Красивата червена завеса на входа на читалище “Отец Паисий” се вдигна символично за 5 спектакъла, включени в тазгодишната “Театрална сцена”. Събитието е неизменна част от Празниците на културата във Велинград през последните години, то няма конкурсен характер, а е среща на любителски театрални колективи от страната, която поддържа стари и изгражда нови контакти. В същото време е шанс за публиката да види на велинградска сцена повече заглавия от афишите на театрите в страната.

“Театрална сцена” бе открита от домакините - вечерта на 17 юли любителската театрална трупа към читалище “Отец Паисий” представи пиесата на Камен Донев “Работно време”. Следващата вечер гостите от театралния колектив към читалище “Отец Паисий” в Самоков изиграха “Сводници” от Иво Сиромахов. В петък видяхме спектакъла “Умирай лесно” от Мате Митиашич на театър “Елена Свежина” от Карлово. В събота театралите от Дома на енергетика в Козлодуй показаха българската литературна класика “Големанов” от Ст. Л. Костов, а на финала в неделя се срещнахме с испанската литературна класика “Домът на Бернарда Алба” от Фредерико Гарсия Лорка, представена от театралния колектив при читалища “Съгласие” в Каварна.
Оценката на зрителите за “Театрална сцена” пролича по пълната зала и искрените аплодисменти, които избухваха във всяка от петте вечери. А за оценка от гледна точка на гостуващите състави разговаряме с ръководителя на театралното студио от Самоков и режисьор на пиесата “Сводници” Васил Михайлов.
- Г-н Михайлов, дали сега е време за театър в България?
- Абсолютно е време! Заради бездуховността на хората им липсва културата. Показателно е, че представленията тук минават пред препълнени салони - хората имат нужда от духовна храна. Независимо, че е криза, хората искат поне за няколко часа да останат вън от събитията, търсят духовен релакс.
- Лесно ли съществува един провинциален любителски театър?
- Никак не е лесно на един провинциален любителски театър да съществува. Аз съм на сцената на читалището в Самоков от 45 години. Може да се каже, че съм минал през всички етапи на държавата. Най-тежко беше 1996-97 г., когато хората се чудеха как да оцеляват физически. Сега не че положението чак толкова се е подобрило, но идват млади хора, които вдъхват оптимизъм и доверие у по-зрелите като нас. Преди години в любителските трупи трудно се набираха млади актьори, а сега имаме 15 актьори, които са на възраст от 16 до 22 години. С това младежко театрално студио направих пиесите “Плаващ остров в частно море” и “Покана от Париж” от Панчо Панчев, които спечелиха множество награди и сега третата ни пиеса “Сводници” от Иво Сиромахов.
- Има ли нужда от събития като нашата “Театрална сцена”?
- Въпиюща нужда! Тези контакти създават у нас увереност за посоката, която сме поели. Оценките на колегите по съдба и хоби, с които се срещаме, понякога са по-точни от професионално жури. В откровен разговор можем да споделим перипетиите и как ги преодоляваме. Затова е хубаво да има такива фестивали, жалко е, че държавата не може да отделя достатъчно средства за любителския театър. Преди имаше по 5-6 фестивала годишно, сега по 2-3.
Много добре бяхме посрещнати от колегите от читалището, трогна ни уважението, което проявиха към нас ръководството на читалището начело с Цветан Котев и на общината начело с кмета Иван Лебанов. Публиката беше чудесна, а ние за едните аплодисменти и грамота играем.
- Има ли разлика между самодйците преди и сега?
- Доста труден въпрос. Както се измени народната психика, така се промениха и културните потребности на самодееца. Преди бяхме по-емоционални и ентусиазирани, сега по-рационални и малко по-технократски. Има растеж в съзнанието за сметка на отговорността - липсва по-голяма отговорност и дисциплина, които имахме. Все още не се оценява труда на ближния, но това е преодолимо.
- А ще оцелее ли българският самодеец?
- Ще оцелее! Самодеецът е вързан за читалището. Ако има читалище, ще има и любителско изкуство. Читалището е нашият дом, а какво е човек без дом? Трябва този културен дом да го крепим и да го развиваме с всички сили. Жалко е, че има много читалища, които са ударили кепенците - в община Самоков само половината от общо 30 читалища развиват дейност. Ако закрием читалището, ще закрием и нацията. Това е потребност за българина, от читалищата е почнал Ренесансът и затова към тях трябва да има много по-голямо внимание от страна на Министерството на културата и на общините.
Елена Баева