Миг съвършенство, контакт, обич, дуене...
Това е върховната цел на артиста. Ако и когато постигне този миг, артистът го дарява на своята публика. Така, както направи Татяна Лолова вечерта на 20 февруари в препълнения салон на читалище “Отец Паисий” във Велинград.

“Аз съм голяма жена и певица! Красива жена!”, казва Татяна Лолова в ролята на оперна прима в пиесата “Дуенде”. И в продължение на час и половина сама завладява сцената с неповторимото присъствие, което имат само истинските звезди. Едва ли има по-голямо изпитание за таланта на актьора от това да направиш моноспектакъл, да застанеш сам срещу публиката и напълно, без остатък да покориш вниманието й. Малцина владеят тайната да бъдат “човек оркестър” и Татяна Лолова е сред тях. Видяхме “Дуенде” и се убедихме, че ролята си заслужава голямата награда “Аскеер”.
Героинята на Татяна Лолова твърди, че сцената и животът се сливат в едно. Резултатът е пъстър калейдоскоп от хумор и тъга, себеирония и каприз, болка и смях. “Не искам да разказвам живота си, певицата трябва да е мит!” - така бурно реагира на журналистическите въпроси оперната певица и... започва да разказва живота си, сменяйки рокли, перуки, шапки, обувки. Всяко превъплъщение открива нова и нова Татяна Лолова: публиката се смее заедно с нея, аплодира я, когато танцува степ и когато палаво сменя тоалети, вълнува се, когато на един дъх изрича обичаните стихове на Валери Петров.
Овациите в края на представлението дълго не стихнаха. Председателят на читалището Цветан Котев поднесе на голямата актриса букет цветя с мартеничка като пожелание за здраве и пролетно настроение. А тя се поклони и каза на велинградската публика: “Когато ви е тъжно, спомнете си за тази вечер, в която сме били заедно и сме се обичали!”.
Една необикновена вечер, която ще запомним. Докато ни заливат проблеми, протести и политически лозунги - миг съвършенство, контакт, обич, дуенде...
Елена Баева

Татяна Лолова: “Прегръщам ви!”
Завесата вече е паднала, а Татяна Лолова е в гримьорната на читалище “Отец Паисий” - пред огледалата, подарени ни от Народния театър “Иван Вазов”. Актрисата дава автографи и се снима с деца от Велинград.
Нейният моноспектакъл “Дуенде” е първият, с който се открива театралният сезон във Велинград и то в годината, когато читалище “Отец Паисий” ще отбележи 120 години от създаването си. Затова помолихме г-жа Лолова да поздрави колегите си от местната самодейна театрална трупа и да им вдъхне кураж, че и на най-малката сцена артистът може да преживее своето “Дуенде”.
Ето думите на Татяна Лолова, които бяха казани в навечерието на празника на самодейците 1 март и се надяваме, че са един голям и сърдечен подарък за всички тях:
“Днес за мен беше голяма радост, че публиката във Велинград е толкова сърдечна. Усещах диханието им просто! И нежността, която се излъчваше от тях. Залата на вашия театър е много приятна. Още като влязох за първи път и си казах, че прилича на Народния театър. След това ми казаха, че е замислена и направена по салона на Народния театър.
На тази сцена пожелавам успехи на колегите, които имат други професии и влагат цялата си обич и природни дарби в ролите, които играят, наричайки себе си самодейци. Знам и съм сигурна, че са като най-блестящи професионални артисти, защото влагат естествената си обич към театъра и усещат контакта с публиката. Това, че театърът не им е професия, ги прави още по-прекрасни!
Честита годишнина! Желая ви здраве, настроение и удовлетворение! Прегръщам ви!”