- А, бе, откак съм ловджия, такова чудо не съм имал! Тя стана, каквато стана. Сутринта на 01.10.2011 г., след веселото тържество по случай откриването на сезона за едър дивеч, тръгнахме за местността Копанка. Беше чудна есенна утрин. Ръководителят на лова Ахмед Манушев ни разпредели пусията. На мен се падна да бъда първа пушка. Зачакахме да се появи дивеч. Тишина с нож да я разрежеш. Само от време на време се чуват далечни птичи звуци.

Не мина много време и чух пред мене шум. Рекох си: “Дръж се, Стефане, идват прасетата.” А то какво видях - вълк. От стари ловджии знам, че те ще бъдат най-малко два. Не е единак. Не стрелях. Затаих дъх и започнах да чакам втория. Отново си казах: ”Дано дойде, че колко пастири и овчари цяло лято се плашат от тях! Колко кон, крави и овце изядоха? Гадове мръсни. Само да ми паднеш”. Току-що изрекох последните думи и ето го втория хищник. ”Падна ли ми! Дръж се, Стефане ,казах си! Доближи се до мен на 40-50 метра, изчаках малко, взех го на мушка и затаих дъх. Стрелях. С един изстрел го проснах на земята и изпитах голяма радост. Само този, който е ловджия, може да ме разбере.
Потръгна ни отново. На втора пусия в местността Копанка. Тук обстрела го сториха Цанко Кичилиев един убит вълк и Алиш Манушев един рани смъртоносно. Тук бяха три звяра. Един остана невредим.
И така ни завърши първия ловен излет.Прасе не отстреляхме, но спасихме овчари и говедари от трите опасни хищника. А те, доволни от нашия първи лов, вечерта ни почерпиха и гостиха до малките часове с какво ли не, а после ни пожелаха едно голямо НАСЛУКА!
Разказал: Стефан Гуджев, председател на ЛПД в с. Драгиново
Записал: Али Реджеп