Каква е връзката между летище в Париж и теснолинейката Септември - Разлог? Откакто светът стана глобален, връзки всякакви. В случая докато заради стачка млад френски фотограф чака на парижкото летище, случайността го запознава с българин, сътрудник на Младежкия дом в Пазарджик. След това традиционното българско гостоприемство отвежда французина в Паталеница - в дома на директорката на пазарджишкия Младежки дом. От дума на дума по темата какво интересно може да се снима в района, г-жа Церовска разказва на Юлис Льофевр история от своето детство за влака от Септември до Разлог.

Крайният резултат е изложбата “27 мига по пътя на теснолинейката”, в която френският фотограф събира снимки от едномесечното си пътуване с влакчето. Във Велинград изложбата дойде на 12 август - международния ден на младежта и ще остане във фоайето на общината още 15 дни. На откриването заместник-кметът Георги Янчев каза, че за нас е гордост, че имаме природа, която привлича чужденците и теснолинейка, която е истинска атракция за гостите.
27-те снимки “пътуват” по жп-линията, която не просто свързва градовете и селата, полето и планината, а създава по пътя си поминък, култура, приятелства. Кадър е хванал овце, които преминават жп-линията; на друг уморени мъже са седнали край релсите; на трети най-високата жп-гара на Балканите Аврамово изглежда призрачно сред пушек и нощни светлини. Френският фотограф е уловил в обектива си характерни лица и образи, които са част от нашето ежедневие, но запечатани в снимка казват много повече: две жени крачат редом - едната с черни обувки на висок ток, а другата с гуменки и шарени чорапи; шивашки цех в Пашово - машини и работещи жени зад разкошна масивна врата с дърворезба; ниските покриви на къщите в Света Петка, над които се издига минарето на джамията.
Гледайки снимките, няма как да не повярваш на разказа на г-жа Церовска как за един месец във влака Юлис Льофевр е разговарял с най-различни пътници - той на френски, те на български, но нито веднъж не срещнали трудности в комуникацията. Снимките му издават, че е разбрал най-важното - уловил е ритъма и духа на стария влак, на Родопите и на различните хора, живеещи около линията. Ако не вярвате, идете и вижте снимката, на която две момичета от Света Петка се люлеят, а люлката и усмивките им сякаш докосват ширналата се зеленина на планината, през която едно влакче продължава да пътешества и да свързва завинаги приятели. Без да го познаваме, с хубавите си снимки французинът Юлис Льофевр е един от тези наши приятели.
Елена Баева