Тоя ден Гергьовден е един от големите християнски празници, посветен на Свети Георги Победоносец, тачен не само от нас българите християни, но и от много друговерци.
Този ден 6 май е и бойният празник на нашата някогашна героична армия, завоювала славни победи над враговете ни вековни.
С наведени глави и свещ в ръка и с гробно мълчание почитаме светлата памет на хилядите верни синове на прекрасната ни родина, паднали жертва по многобройните бойни полета от Одрин, Чаталджа, Булаир, Криволак и там далеч Мур, Драва, Сремския фронт из Титова Югославия.
Вие паднахте там толкоз млади и зелени, от хубост и младост ненагледани, от майчина любов и първа севда неналюбени, от свидни рожби непрегърнати и нецелунати. Паднахте, обзети от мисъл сал една, че с вашата дан утре народът ни ще се радва свободен, ще гради дом, ще създава поколения истински българи, бранители на земята ни свещена.
За чия земя паднахте толкоз далече, защо за вас тез гробове тъмни, студени, обраснали в тръни и коприва бяха по-скъпи от роден дом и бащино огнище, забравени от Бога, от род и родина, президенти, премиери и сбирщина от набедени политици?
И нека отново зачетем заветите на деди и прадеди с и ясен глас запеем любимата им песен “Един завет”:
Един завет оставили са нам дедите,
велик завет, написан с кървав меч.
Деца на роден край, бранете си земите,
бранете ги отблизо и далеч...
И неко отново повторим заветите на най-големия българин Васил Левски да пазим свята и чиста Република България, християнска вяра, за която и той живот не пожали.
Вечна и свята да е паметта ви, герои на скъпата ни татковина. Спете спокойно в гробовете тъмни и студени, в царството на вечния мир и покой. Амин!
Написано е за спомен по случай 97-та ми годишнина от дядо Христо, потомък на воеводата от Банско Таската Фурундомнов