Само преди месеци пускахме есемеси в отговор на призива “Дом за всяко дете” на телевизионното шоу “Великолепната шесторка”. Вълнувахме се с историите от екрана, а колко малко знаем за децата, които живеят в Центъра за настаняване от семеен тип в нашия град. Нищо или малко знаем и за 12-те семейства във Велинград, решили да станат “приемни” - да дадат дом и топлина на нуждаещо се дете. За да научим повечете, разговаряме с г-жа Сашка Жекова, директор на отдел “Закрила на детето” във Велинград:

- Г-жо Жекова, само преди седмица Общинският съвет освободи от такса за детска градина деца, които са настанени в приемни семейства. Дали това показва ново отношение към темата?
- Да, показва. Факт е, че хората във Велинград, които проявяват интерес към приемната грижа стават все повече - всеки месец има такива. В момента имаме 1 доброволно и 6 професионални приемни семейства.
- Нека да обясним за широката аудитория каква е разликата между доброволно и професионално приемно семейство?
- Професионалното приемно семейство сключва трудов договор с Дирекция “Социално подпомагане” и получава заплащане. Професионалният приемен родител е един вид детегледач, който приема детето в своето жилище, за да се грижи за него краткосрочно или дългосрочно - в зависимост от нуждите на детето.
Доброволният приемен родител на сключва трудов договор и не получава заплата, а отношенията се формализират в споразумение, в което са упоменати правата и задълженията на всички страни, участващи в приемната грижа.
- Достатъчен ли е броят на приемните семейства или нуждите във Велинград са по-големи?
- Има още едно одобрено семейство, с което стават 8. Сега тече процедура по опознаване на приемно семейство за две деца - братче и сестричка от Центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ). Към момента са обучени и оценени и 4 приемни семейства, жители на община Велинград, подали заявления в “Закрила на детето” и насочени за обучение към Центъра за обществена подкрепа (ЦОП). Това означава общо 12 приемни семейства. Много относително е да се каже дали са малко или много. Децата от ЦНСТ са едната целева група, с която работим, но има и деца, заи които нуждата от приемна грижа възниква при инцидентна ситуация и тогава алтернативата е да останат в институция или да се намери приемно семейство. Успели сме да мотивираме и 4 приемни семейства от Ракитово, които са обучени и оценени тук, приели са деца от нашия ЦНСТ, това означава дом за още 4 деца, които ще бъдат съвсем близо.
Периодът от 4 месеца за обучение и оценка не е измислен случайно. Хората обикновено идват със субективни нагласи, с представата за деца, които нямат дом. А това са деца от 0 до 18 години, които са изживели доста и имат своето минало. За 4 месеца бъдещите приемни родители имат възможност да се запознаят със спецификата и потребностите на децата, както и на самата грижа за тях.
- С какви притеснения идват кандидатите за приемни семейства, които не осиновяват дете за цял живот, а започват да се грижат за него, но знаят, че им предстои раздяла?
- Случаите са много индивидуални, но на всеки, влязъл в нашия офис, обясняваме, че ние търсим не на приемен родител деца, а на децата приемен родител. Нашият фокус е детето, което има нужда от грижа и дом. И седемте деца, настанени при приемни родители във Велинград, са със срок до навършване на пълнолетие или до осиновяването им. От тези 7 деца 6 са вписани в регистъра по осиновяване и процедурата върви паралелно. Това е нещото, което плаши хората, защото се привързват много силно към детето. Нашата работа изисква да подготвим приемния родител и за този наистина драматичен момент.
- Най-различни хора стават приемни родители, но какво е общото между тях като мотивация и жизнена философия?
- Парите са фактор, особено при професионалната приемна грижа. Хората питат за заплатата и това е съвсем нормално, защото професионални приемни родители стават безработни хора - те могат да сключат основен трудов договор.
Звучи идеалистично, но основното е любовта към децата, начинът, по който са скроени тези хора - те са отворени, могат да приемат някой в своя дом, което е рядкост в днешно време.
Най-ниската възраст на приемни родители в момента при нас е 32 години, а най-възрастните са на 56 години. Няма ограничения по отношение на възрастта - приемните родители трябва да са пълнолетни.
- Имате богат опит - семейната среда или настаняването в институция е по-добрият вариант за детето?
- Категорично семейната среда! Това не е клише. Институцията поставя отрицателен отпечатък върху развитието на детето. Дори работещите в ЦНСТ, въпреки че полагат много усилия, оценяват, че това не е най-доброто за детето. Каквито и условия да се подсигурят, не са като в семейството. Или поне не съществуващите в момента институции, дори и преструктурирани. Колегите, работещи в Центъра за настаняване от семеен тип се стремят към максималните грижи, но децата трудно могат да усетят близостта и топлината на семейната среда.
- Колко време и усилия бяха нужни, за да намери своето място във Велинград приемната грижа?
- Повече от 3 години - информационни срещи, изяви в медии, максимална информация за педагози, медицински персонал, хора, които са близо до децата, рекламни материали.
- Как гледате на предавания като “Великолепната шесторка” и това ли начинът обществото ни да осигури дом за всяко дете?
- Това е един от начините обществото да чуе за този проблем и да се стигне до повече хора. До голяма степен държавата е помислила за начините, регламентирани са процедурите и е осигурено финансиране - от тази гледна точка няма проблеми. Основната месечна заплата на приемен родител е около 315 лева плюс около 250 лева за детето в зависимост от неговата възраст. Концертите популяризират, но има и законов регламент, на който можем да разчитаме.
- А има ли еволюция в отношението на нашето общество към децата, настанени в приемни семейства?
- Полагат се усилия за повече разбиране, но има много още да се желае. И не само от страна на обществото, а и на институции като детските градини, педагози в училище, родители. Трудно ни е да бъдем толерантни към различните. Манталитетът на малкия град се преодолява тежко, трудно и много деликатно. Ние от отдел “Закрила на детето” апелираме да бъдем по-широко скроени към децата, които нямат семейства и за които много малко знаем какво са изживели. Желанието на всички да бъдем добри на практика се случва трудно, когато проблемът опре до нас. Философията на нашата работа е, че всичко се постига с разговори и партньорства, затова търсим съдействие от много институции и от цялата общественост. Само когато има чуваемост между много страни, нещата се случват - в полза на децата.
Елена Баева