Васил В. Попов е роден на 15 октомври 1878 г. в Стара Загора в семейството на родолюбец. Баща му на църковен празник скъсва гръцкото евангелие и дава на свещеника да чете от друго, написано на църковнославянски език. През Освободителната война 1878 г. загива в бой с турците. Майка му Теофана Попова е една от първите учителки след турското робство.

Завършва средното си образование в Пловдив и заминава да учи лесовъдство в прочутата горска академия в Лемберг, Австро-Унгария, която завършва през 1899 г. с отличие.
Своята кариера като лесовъд Васил попов започва през 1900 г. в Радомир. Последим ли служебния списък на Попов, пише Георги Петров в кн. 2/1912 г. на списание “Горски преглед”, ние ще видим, че той не представлява нищо друго, освен една дълга поредица от назначения, местения и уволнения. Едва установил се и започнал да развива трескава дейност в Радомир, местят го в Чепино; едва пристигнал в Чепино, пращат го в Алан Кайряк; още не пристигнал там, повръщат го в Батак, Провадия, в Станимака, в Стара Загора, Варна, Велико Търново, пак в Стара Загора, пак в Чепино и т.н. В един период от 6 години той е бил уволняван 3 пъти и преместван 15 пъти!
Където и да е на работа, с голяма упоритост, строгост и всеотдайност се бори за защита на горското дело. С професионална отговорност и гражданска доблест пише и и изпраща своите рапорти на горските началници в София за извършените нарушения в горите. Смело и аргументирано пише и статиите си за безобразията в горите във вестници и списания. Със собствени средства започва издаването на списание “Бранище”, в което още по-безстрашно изобличава всички, които са виновни за унищожението на Чепинските гори. В списанието проличават две основни тенденции - поставяне на научни основи на горскостопанската практика и опазване зеленото богатство на родината от унищожение.
За последното за В. Попов са чужди превиването на гръб и лакейничеството пред своите началници. Нещо повече, стига се до там, че не щади и самия Фердинанд, когато за фазанарията му в Кричим отсичат обли борови дървета от Гешевата планина и Лъдженската гора, без да заплати тарифата. По този случай пише: “Ако за един сарък за сушене на тютюн нарушителят се наказва най-строго, то един началник на горите в България (Байкушев), който допуска съзнателно от любоугодничество към интендантството на цар Фердинанд отсичане преждевременно на хиляди млади борови дървета, опустошава тези гори, се праща направо в затвора. Не направи ли това цар Фердинанд, ще считам, че той се солидаризира с опустошителите на горите в страната, че той няма право да чете морал по опазване на горите в страната”.
Войните през този период нанасят големи щети на горското стопанство. Контрабандата и незаконните сечи се ширели в Чепинските гори, поради което били предприети повсеместни ревизии по складовете, за да могат да се установят всички присвоени по незаконен начин дървени материали. През март 1909 г. ревизията в Чепинското корито била поверена на Васил Попов - безукорен, неподкупен, изключително честен и милеещ за родната гора лесовъд. При тези ревизии се потвърдило, че са извършени опустошителни незаконни сечи в масов размер. В резултат били конфискувани огромни количества незаконно присвоени дървени материали. В подадения рапорт до министъра на търговията земеделието (Ляпчев) В. Попов подробно описва констатираните нарушения за всяка общинска гора в Чепинското корито.
След няколко месечно чакане за резултати от извършената проверка, възмутен от безхаберието и явното покровителство на нарушителите, лесничеят си подава оставката с рапорт, в който пише:
“Г-н Министре,
Като бивш редактор на в. “Пряпорец” Вие, съзнавайки важната роля, която играят горите в икономическото развитие на страната ни, отделяхте значителна част от колоните на тоя, тогава толкова любим на съзнателната интелигенция у нас за систематично третиране на въпросите по горското време, особено като изтъквахте ужасните последствия от опустошението на тия толкова важни обществени имоти и възмутителните злоупотребления, вършени от самия бивш министър на земеделието и началника на горите Байкушев... Но ето две години откакто управлявате това ултра културно министерство, не сте направили нищо. Нещо повече: Вие не само наредихте една анкета варху делата на множество чиновници-престъпници от горското ведомство, но ги повишихте и употребявате всички усилия за прикриване на злоупотребите им. Натоварен от заместника ви г-н Такева през м. март 1909 г. да произведа ревизия на едно от най-важните лесничейства - Чепинското, в доклада си, който Ви представих, с неопровержими факти и официални бумаги установих:
1. Че опустошението на тия най-ценни строителни гори се е дирижирало от самия началник на горите Байкушева и неговите другари.
2. Че е нанесена милионна щета на хазната от ред горски чиновници и от самото горско управление. Конфискувах около 60 000 куб. м. материали, незаконно таксувани с 1/2 такса.
3. Че е немислимо да се запазят горите, ако не се вземат най-енергични мерки против престъпниците - чиновници и множеството крупни търговци спекуланти, които боравят в тия гори. Въпреки всичко това, Вие нищо не предприехте, за да възстановите авторитета на закона и дадете да се разбере, че един демократичен министър не може да толерира престъпността в управлението на държавата. Вие не предприехте нито една реформа в управлението на държавата. Вие предоставихте, както и Вашите предшественици, горския персонал в пълното разпореждане на партизанстващите групи: през Вашето двугодишно управление добросъвестният горски персонал е систематично местен и уволняван, да не говоря за повишенията, които безсистемно раздавахте на протежираните от Байкушева видни партизани, инспектори и лесничеи. Изобщо Вашето управление на горите не само не избави от тях и безжалостното опустошение, но го и усили. То е образец на държавническа безхаберност.
При това плачевно положение на горската служба, считам за безполезно да оставам по-нататък на служба на Вашето и на началника на горите Байкушев управление и Ви заявявам, че преставам да бъда Ваш чиновник. Предполагам, че като журналист и редактор на сп. “Бранище” ще принеса на горското дело по-голяма полза, отколкото като чиновник при едно управление, където безхарактерността се насърчава, където бездарността и флагрантното неразбиране на специалността се счита за достойнство.
28.12.1909 г.
В. В. Попов
Васил Попов публикува в своето списание “Бранище” бр.9-10 обемистия си доклад за извършената проверка в Чепинските гори и горния рапорт със следния коментар: “Тия са съображенията, които ме принудиха да напусна службата. Предполагам, че ще се намерят държавници, които да вникнат в положението на горския персонал, да разберат, че е повече от належащо организацията на горите по западен образец и турят точка на всеразрушаващата корупция, създадена от оная отвратителна камарила, която вече десетки години непрекъснато “управлява”, т.е. съсипва създадените от вековния труд на природата ни горски богатства. В борбата с тая корупция жертви са необходим и докато не се дадат, успех не може да се очаква. Убеден в тая мисъл, ето вече няколко пъти правя тая жертва”.
Колко е бил прав в своето предчувствие Васил Попов! Само след година и половина той наистина става жертва на борбата с корупцията.
Престъпниците, виждайки, че не могат да му противодействат, нито да го подкупят и спрат изобличителното му перо, избират най-бруталния, но сигурен път за това - на 2 февруари 1912 г. наемни убийци застреляли Васил Попов в ресторанта на хотел “Македония” в село Лъджене.
Прокурорът, натоварен да разследва убийството на В. Попов, е направил следното заключение: “Тук положението е изключително. Между всички владее голяма корупция. Хора, които най-дръзко са заграбвали имоти и за това са им съставяни актове, са получавали закрила от министерството. За всеки съставен акт е изпращана депутация до министъра да се оплаква против лесничея. Нито едно постановление на лесничея не е разглеждане по каналния ред от Пазарджишкия окръжен съд. Апелативната инстанция е била на министерството. Благодарение на тази анархия законните разпоредби на покойния са го изложили пред заграбвачите и те не са закъснели да се отплатят.” (“Кратки черти из живота и обществената дейност на лесничея В. Попов”, Теофана Попова, 1912 г.)
Изложеното по-горе за Васил Попов е толкова разтърсващо със своята жертвоготовност, че трябва да бъде обвеян с ореола на безпримерна лесовъдска всеотдайност, сравнима само с най-величавите ни национални герои.
д-р инж. Кирил Цанов