В снежната декемврийска вечер на 17 декември много млади хора дойдоха в Градската художествена галерия, за да се срещнат с изкуството на велинградските творци, майстори на четката, дърворезбата и малката пластика.

Уредникът на галерията, велинградският художник Бранко Манушев, поздрави присъстващите с настъпващите Коледни и Новогодишни празници и с думите “Колкото по-малко говорим за картините, дърворезбата и малката пластика, толкова по-добре, защото творбите сами говорят за себе си”, представи 15 велинградски творци на изящното изкуство.
В галерията са изложени творбите на художниците Мария Кулаксъзова - всепризнат и уважаван доайен на велинградската група, Бранимир Манушев, Ваня Гюзелева, Елисавета Манушева, Ангел Милев, Мария Вълкова, Светослав Баръмов, Светла Граданска, Заварин Веселинов, Антоанета Георгиева, Десислава Табакова, Юлиана Ковачева, една картина на Иванка Карамфилова, творби на майстора-дърворезбар Альоша Кадьов и малки пластики на дизайнера Спас Караилиев. Двама от творците са членове на Съюза на българските художници - Бранко Манушев и от тази година Светла Граданска.
Поздравите и благопожеланията на кмета на общината Иван Лебанов към велинградските творци предаде Юлиана Ковачева, експерт в отдел “Култура”. Тя каза: ”Човек, когато създава нещо красиво, значи има красива душа и велинградските творци го доказват със своите толкова красиви творби”.
Изложбата откри зам.-председателката на Общинския съвет и директор на Историческия музей Снежана Велева, която си пожела в навечерието на Коледните и Новогодишни празници, когато стават чудеса, да стане чудо и най-после местните художници и творци да се обединят в едно Дружество на художниците на Велинград.
И ако телевизионният екран, вестниците и списанията ежечасно и ежедневно ни заливът с жълтини и клюки, говорещи за духовна сивота, пустота и нищета, всъщност това няма значение. Това, което наистина има значение, са 15-те велинградски творци, които ни показват и разказват чрез творбите си, изложени в залата на ГХГ, за красотата и безсмъртието на цветовете на дъгата, за вечността, скрита в дърворезбата и за безкрайността на творческата мисъл, събрана в една “Капка” и в една “Усмивка”.
Това е истината!
Веска Божкова